В продължение на десетилетия научната общност приемаше, че съвременният човек – Homo sapiens – произлиза от една основна предкова група в Африка. Тази теория, позната като модела „Извън Африка“, дълго време беше водеща в антропологията. Ново изследване обаче поставя под въпрос тази опростена картина и предлага далеч по-сложна история за произхода на човечеството.
Учени, водени от изследователи от Калифорнийски университет в Дейвис, стигат до извода, че ранните хора вероятно не са произлезли от една изолирана популация. Вместо това те са се развили от множество групи, разпръснати из Африка, които са поддържали контакт помежду си и са обменяли гени в продължение на стотици хиляди години.
Ключова роля в изследването играят 44 новосеквенирани генома от представители на народа Нама в Южна Африка. Тази група е известна със своето изключително високо генетично разнообразие, което дава ценни улики за далечното минало на човечеството.
Изследователите събират проби от слюнка между 2012 и 2015 г., като анализът им позволява да сравнят различни модели за човешкия произход. С помощта на компютърни симулации учените проверяват дали съвременната ДНК се обяснява по-добре от теорията за един произход или от модел с множество взаимосвързани популации.
Резултатите са категорични – доказателствата значително по-добре подкрепят идеята за мрежа от ранни човешки групи, които са се смесвали във времето.
Според проучването първото ясно разделение между тези древни популации се е случило преди около 120 000 до 135 000 години. Въпреки това, дори след това разделение, различните групи са продължили да взаимодействат и да обменят гени в продължение на хиляди поколения.
Учените описват този процес като „слабо структуриран ствол“ – модел, при който корените на човечеството не са една единствена линия, а по-скоро мрежа от свързани популации с постоянен генетичен обмен.
Професорът по антропология Брена Хен от Центъра за геном в университета обяснява, че досегашната несигурност се дължи на ограничените данни от вкаменелости и древна ДНК.
„Тази несигурност идва от пропуските във вкаменелостите и несъответствията с моделите, базирани на съвременна ДНК. Това ново изследване променя разбирането за произхода на видовете“, казва тя.
Съавторът Тим Уийвър допълва, че новият модел елиминира нуждата от предположения за значителен принос от неизвестни архаични човешки видове. Вместо това той показва, че генетичното разнообразие може да се обясни чрез взаимодействията между самите ранни човешки популации.
Изследването има сериозни последици за начина, по който учените тълкуват както генетичните данни, така и вкаменелостите. Според авторите, едва между 1% и 4% от генетичните различия при съвременните хора могат да се проследят до различия между древните популации.
Това означава, че много от ранните човешки групи вероятно са изглеждали сходно, въпреки генетичните различия. В същото време видове като Homo naledi вероятно не са допринесли пряко за еволюцията на съвременния човек.
Новият модел представя човешкия произход като динамичен и взаимосвързан процес, а не като линейна еволюция от една-единствена група. Това откритие не само разширява разбирането ни за миналото, но и отваря нови въпроси за начина, по който сме се формирали като вид.
Както подчертават учените, това е едва началото – и бъдещи изследвания вероятно ще продължат да променят представите ни за най-дълбоките корени на човечеството.
