О бичаният български актьор Чочо Попйорданов напусна този свят преди 10 години, но споменът за него е все още жив у неговите колеги. Екип на „Телеграф“ се свърза с част от тях, които споделиха съкровени и забавни мигове с непрежалимия артист.
Сантимент
Директорът на Съюза на артистите у нас Христо Мутафчиев сподели, че с Чочо са имали само хубави мигове. „Той беше най-обичният колега, който познавам. Целият бе изтъкан от обич. Имали сме много дивотии с него. На едно Варненско лято се прибираме към хотела, но сме забравили ключовете и се качвахме по балконите до 6-ия етаж. Катерихме се през нощта и като стигнахме до 6-ия етаж до неговата стая и той каза „Айде, ти се връщай обратно, аз влизам в моята стая“ и аз трябваше да се върна обратно. Имали сме много лудории с него. Станахме много близки по време на снимките на „Дунав мост“. Много слънчево момче беше“. За своя колега си спомни и Дарин Ангелов. „С Чочо много обичахме да се забавляваме. Умееше да го живее този живот и на няколко пъти се е случвало да вкарваме обикновени хора в тези забавления. Няма да забравя един път, точно свършихме снимачен ден на „Хъшове“ и отивахме към театъра, имахме представление. Бяхме в колата аз, брат ми, Чочо и Христо Мутафчиев. И точно срещу Руската църква на светофара, тъкмо да завием към „Раковски“ и видяхме две момичета. Свалихме прозореца и ги попитахме: “Извинявайте, да знаете ЦУМ накъде е?“ И те много отзивчиво започнаха да ни обясняват. Едното от момичетата обаче по едно време видя Чочо и зацепи, че всички сме актьори и че се шегуваме и беше доста смешно. Имали сме много такива случки. Липсва ми!“, с тъга сподели Ангелов.
Топли спомени за Чочо пази и актьорът Валери Йорданов. „Чочо преди НАТФИЗ рядко съм го виждал, защото животът ми не бе свързан с театър и още с влизането ми в Академията като първокурсник гледах филма на Илиян Симеонов, светла му памет и на него - „Граница“. След това имах шанса да снимам с него доста - в „Сомбреро блус“ отново на Илиян Симеонов, „Хайка за вълци“ на Станимир Трифонов, където играя в ролята на сина му. Да не говорим за „Хъшове“ след години и т.н. От „Хайка за вълци“ лафът му към мен беше „Тате“, преди това беше „Брате“. Чочо имаше една такава енергия като експлозив, който може да ражда само хубави неща. Като взрив в Космоса. Още е с нас! Градивна, силна, неочаквана и същевременно много топла. Чочо беше от най-верните приятели и най-верните хора, правеше всичко и от сърце, без да си прави сметки. Казваше - „Ще правя каквото трябва да правя, пък да става каквото ще“, спомня си Валери. Още един хъш от Народния сподели своите мисли за Попйорданов. „Ние много сме работили заедно. 10 години бяхме в една гримьорна. Снимали сме 5-6 филма заедно, сериали... Чочката беше като детенце. Аз понеже много често пътувах в чужбина и все ми викаше – „А сега какво ще ми донесеш“. Аз където и да отидех му носех по нещо. Както и той. Неговите подаръчета си ги пазя още“, каза Танев.
Изложба
В памет на големия наш актьор на 17 май в Народeн театър „Иван Вазов“ ще бъде открита изложба с незабравимите роли на Чочо. Тя ще отбележи и рождения му ден, който беше на 11 юни и тогава той трябваше да навърши 59 години. Изложбата ще бъде разположена в партерното фоайе на Голяма сцена. На Чочо Попйорданов ще бъде посветено и представлението „Хъшове“ на режисьора Александър Морфов на 23 май – спектакълът, в който актьорът дълги години игра паметната роля на Македонски.
*Елизабет Методиева, Екатерина Томова
