- Даниел, сериалът „Войната на буквите“ на БНТ вече върви към своя финал. Какво ви донесе ролята на Баян и участието ви в тази продукция?
- Качих кратко видеостори в социалните мрежи, в което казах, че остават още два епизода до края и хората реагира много зле на това, че свършва, искат продължение и нов сезон, което само може да ме радва. Относно това какво ми донесе – доста неща. За да не изброявам всичко, ще кажа само най-важното – това беше един шанс за мен да се покажа и докажа. Всеки един актьор има нужда да получи такъв шанс за изява, за да покаже, че има хляб в него и че може да се справи с тази професия. Това беше уникална възможност за мен.
- Сигурна съм, че имате много забавни случки по време на снимките. Коя е първата, която ви изниква?
- Много истории има, но веднага в главата ми изниква една с Ненчо Костов. Аз много дълго време се въздържах да я разказвам тази история, но е много смешна (смее се). Имаше едно малко момиче на терен в гримьорната, на около 7-8 г. Седим си четирима актьори около нея и я разпитваме различни неща. Разказва ни, че е снимала и преди и ние я питаме къде, какво. Тя започва да изброява - една серия там, една реклама еди-къде си и Ненчо Костов влиза с гръм и трясък в гримьорната с някакъв псевдокостюм, половината облечен, половината не, и пее песента "Дупето ми събира тен в слънчева Испания“. Прекъсва момиченцето и то остана абсолютно стъписано и го гледа с неразбиращи очички. Беше голям смях. С него имам най-много смешни истории. Двамата развихме братски отношения - хем сме приятели и се подкрепяме, хем се шегуваме. Към края гледаха аз и Ненчо да не сме заедно на терен, защото веднага започваме да се шегуваме и да се смеем. Сещам се и за един снимачен ден, когато беше ужасна жега. Аз съм целият облечен с кожа - ботуши, наметало. В същото време се бия и тичам. Щях да умра. След всеки дубъл си изливах по едно шише вода под наметалото (смее се).
- Говори ли се за продължение на сериала?
- Както казах, хората се надяват да има още. Аз в момента се чувствам като един боксьор или ММА боец - тренирам като вълк единак, правя всичко, за да съм в добра форма, психически съм в добра форма и има много предизвикателства, чакам само да ми звънне телефонът и съм готов за снимки.
- Вие можехте ли да яздите преди снимките?
- Не. Не бях яздил никога преди това, но баща ми ме убеди, че ми е в кръвта, и като отидох на първия урок, ми беше малко странно. Никога не съм бил привързан към животните, но си втълпих, че ми е в кръвта и се справих.
- Кое ви беше най-трудно?
- Жегата (смее се). Всичко друго беше прекрасно. Бях обграден със страхотен екип, който много ме глезеше. От продуцент, сценарист, реквизит, оператор, грим - всички гледат да помагат и те ми го направиха лесно, само с жегата няма какво да се направи.
- Като млад актьор имахте възможността да работите с много утвърдени и обичани актьори - Захари Бахаров, Теодора Духовникова. Какво е да сте на един терен с тях?
- Беше велико усещане и гледах и попивах. Това е занаят - гледаш да откраднеш нещо. Ти не можеш да откраднеш как играе някой, но нещо в подхода им, чисто психологически да ги наблюдаваш и да си кажеш: „Ей това за мен няма да работи, но пък другото ще ми помогне“. Така че от всеки крадях. Аз винаги съм бил уверен, че ще работя с такива хора, но не знаех, че ще се случи толкова бързо и сега гледам да не изпускам момента до края във всяко едно отношение.
- След излъчването на първи епизод се изля голям хейт. Каква е вашата лична позиция по този въпрос?
- Истината е, че аз веднага започнах да получавам готини и позитивни коментари и ми се стори, че всичко е супер. Малко по-късно вечерта видяхме, че има и обратна страна – хора, които не го бяха харесали. Нямам време да проверявам лошите коментари, имаше тук-там градивна критика, но повечето беше излишен филм. Лесно е да се хейти, когато не си от това гнездо. Всеки има право да хареса или да не хареса нещо, това е кино и публика. И да изразят мнението си. Има го и това обаче, че социалните мрежи създадоха една огромна лавина и шум, които не означават нищо. Според мен всеки трябва да се концентрира върху бизнеса и това, с което е добър, а не всеки да коментира всичко, независимо дали разбира или не.
- Като характер доближавате ли се до Баян?
- Мисля, че доста си приличаме и те затова са избрали точно мен.
- А кое е нещото, което най-много ви различава?
- Най-съществената разлика е, че той е по-импулсивен. Аз не съм такъв.
- Сега вече имате ли нови предложения за снимки на филми?
- Имам, да. Дори сега се връщам от среща с продуценти. Има и доста неща, които отказах, защото искам да правя само неща, на които се кефя и са смислени.
- А как се справяте с фенките?
- Социалните мрежи позволиха да се осъществява много по-лесно комуникацията между фенове и популярни личности. Моите фенки, мога да кажа, че са много интелигентни и разбрани момичета. Няма някакви напористи. Повечето ме поздравяват за ролята и ми желаят успех.
- Значи приятелката ви не ревнува?
- Не. Няма за какво, а и аз не съм дал повод. Тя също има фенове мъже. Аз също не ревнувам. Даже се радваме, че сме харесвани, защото това ни прави още по-щастливи, че се имаме един друг.
- Мислите ли за сватба, деца?
- Връзката ни е достатъчно сериозна. Вече 2 години и половина сме заедно. Сватби и бебета не планираме, още съм на 22. Има други неща, които трябва да свършим, и след това.
- Да кажем на нашите читатели, че вашата половинка също е актриса и тя участва и във „Войната на буквите“ - Александра Лашкова, която е в ролята на Макрена. По-лесно ли е да имаш толкова близък човек на терен?
- Със сигурност много помага най-близкият ти човек да е там, но и ние винаги държахме да сме професионалисти и да не се смесва работата с личните отношения. Смятаме, че това е правилният и адекватен начин. Важно е да си абсолютен професионалист.
- Има ли я нотката конкуренция между вас?
- Не смятам. Аз съм мъж, тя жена... малко трудно да сме си конкуренция. Макар че вече се наблюдава, че няма мъжка и женска роля, така че може да опитаме да си откраднем някоя роля. Ето сега обявявам предизвикателство - кой от нас първи ще открадне роля на друг? (смее се).
- Интересно ли ще ви е да играете жена?
- Искам да не се забивам в една роля, а да съм от тези актьори, които нямат амплоа.
- Това означава ли, че за вас няма разлика между кино и театър, а ги обичате поравно?
- Не мога да кажа кое е по-истинско. В театъра нямаш дубъл, по-първично е. В киното има друг елемент на истина, защото присъствието ти е много по като в живота, защото в киното са ти „влезли в мозъка“ с тази камера. И двете са прекрасни. В един момент може да искаш театър повече, после кино.
- Къде могат да ви гледат нашите читатели на театрална сцена?
- Аз все още съм студент и могат да ме гледат в НАТФИЗ на дипломните спектакли. Даже апелирам да ни гледат. Там могат да видят млади актьори в главни роли. Има много дипломни, може да последвате страницата на класа на Атанас Атанасов. Играя и в едно представление в Театър „Българска армия“ - „Стъпка по стъпка“.
- Сега се превръщате в идол на подрастващото поколение. Идват избори, вие ще гласувате ли?
- Да, ще гласувам. Струва си, че младото поколение е достатъчно наясно колко е важно да се гласува. Хората, които са интелигентни, ще гласуват, а тези, които няма да го направят, нямат право след това да искат или да са недоволни от каквото и да е. Кръговете, в които съм аз, гласуват. Един път не гласувах по някаква причина, мисля, че пътувах някъде и ми беше супер гузно, изпитвах голямо неудовлетворение. Все едно не си си измил зъбите вечер и после се ядосваш защо имаш кариес. Ами имаш зъби, ще ги миеш, за да не ревеш. Така че гласувайте и си мийте зъбите.
- Баща ви Венцислав Върбанов е бивш министър. Вие самият мислите ли някога да се занимавате с политика?
- Мисля, че би ми се получило (смее се). Не знам, може да избъзикам татко някой път, че започвам да се занимавам с политика. По някакъв начин съм усещал, че действам дипломатично, имам качества и мисля, че бих бил добър политик, но съм избрал истинската ми страст - театър, кино, изкуство. Да ме прощава татко, но мисля, че един добър актьор или режисьор може да бъде по-влиятелен от който и да е политик.
- Кой е най-големият урок, който сте научил от баща си?
- Това не е филм и животът ми не е сценарий. Не се сещам за конкретна реплика или сцена, но то е натрупване от различни неща. Важен е примерът, който ми е дал. Дал ми е увереност, самочувствие и мисля, че няма невъзможни неща. Виждам пример за успешен човек и вярвам, че и аз мога. Увереността в мен е благодарение на майка ми и баща ми. Важно е да растеш в такава атмосфера със самочувствие, не с арогантност. Много хора ще кажат, че съм се променил, че съм се надул сега, но истината е, че не ме познават. Тези, които ме познават, знаят, че не е така, даже съм по-скромен.
Това е той:
*Роден е на 10 май 2000 г. в София
*Студент в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"
*Става известен с ролята си на княз Баян в историческия сериал „Войната на буквите"
Елизабет Методиева
