0

- Влади, да ви е честита победата в „Като две капки вода“!

- Благодаря! Аз и семейството ми сме фенове на това шоу още от първия му сезон. Този сезон за мен бе надграждащ над предишните, което мога да си обясня с нестихващото желание на екипа да правят най-доброто и невероятния каст. Познавам голяма част от артистите и за мен те дадоха всичко от себе си. Истината е, че за мен бе чест да съм с такива страхотни хора в един сезон. Много е приятно, че продължават да пишат хората и да се вълнуват, радват се много. За мен наистина е голямо удоволствие. Някакво следствие от това, което се случи, е това, че ще направим няколко концерта през лятото. Ще имаме готини срещи с публиката. Предстоят концерти. Фокусът ще е върху мен и върху различни неща, които сме правили.

- На финала разчувствахте всички с прекрасното изпълнение на „Болката отляво“ на големия Васил Найденов. За вас самия какво бе усещането да пеете пред самия Васил, който беше в публиката?

- Чувството беше като преди близо 20 години, когато за първи път го видях на наш концерт. Бяхме тогава с група „Сафо“. Впоследствие направихме и песен с него, която носи името „Тя ли е небето“. Велико парче, в което Васил си партнира с Миро. Когато аз станах вокалист на „Сафо“ и го видях в публиката, си глътнах граматиката. На финала се почувствах по много сходен начин и се надявах да направя нещо, което ще го накара да зяпне. Мисля, че успях.

- Заедно с него бе и композиторът Стефан Димитров, който ви подари песен.

- Не знам как да го коментирам даже. За мен този ден беше тотален празник.

- Кой е любимият ви образ, в който се въплътихте?

- От всичко, до което се докоснах, най-любимият си ми остава Фреди Меркюри. Най-много ме докосна.

- А кой изпълнихте с най-голямо нежелание и бе най-далеч от вас?

- Аз подхождам по малко по-различен начин към тези образи. Не става въпрос кое ми е любимо и кое не е. Всичко е много интересно за правене. Дори нещо, което е много далеч от мен по принцип - като PSY. Това е тотално различна култура и аз самият дори не мога да преценя дали правя това сериозно или на майтап. Но се оказа, че е интересно и беше супер яко нещо за правене. Даже започнах много да му се кефя в процеса на работа и цялата подготовка за имитация на неговия образ, стана ми интересен.

- Спечелихте освен любовта на хората и кола. За съжаление обаче нямате книжка. Как ще се оправяте с автомобила?

- За щастие моята съпруга има златен талон (смее се). Голям майтап е, че аз още нямам шофьорска книжка. Започнал съм курсовете, но от Нова година нямам време да се видя с инструктора поради многото ангажименти. Мисля съвсем скоро да подновим часовете и да се постарая.

- След финала на „Като две капки вода“ освен концертите разбрахме, че започвате и снимки на филма "Защото обичам лошото време". Кога стартирате?

- Днес. Това е нов български филм, който е пълнометражен дебют като режисьор и сценарист на прекрасната и талантлива Яна Лекарска. С Неда Спасова сме в главните роли. Много хубава история, на която много се кефим и се вълнуваме.

- Увеличиха ли се още повече предложенията за проекти след победата ви в любимото шоу за имитации?

- Имаше много предложения за всякакви неща и вероятно ще има в близките месеци, което е нормално.

- Вие сте от хората, които не се притесняват да кажат „не“ на нещо, което не ви кефи, нали така?

- Не се притеснявам. Мога да кажа „не“ и на неща, които ми харесват, но нямам време да ги направя. Наистина имаше такива неща и за някои от тях бяха тежки решенията, но трябва да оставя малко време и за семейството ми, освен това човек, когато иска да направи нещо с музикалните си проекти, трябва малко да им се посвети. Не можеш да се хвърлиш в поредни снимки и да си мислиш, че ще направиш нещо сериозно. Ние имаме материал и със „Сленг“, и с Rewind, свирим и с ПИФ, така че предстоят концертни изяви.

- Съвсем скоро изкарахте и театрална премиера с Йоана Темелкова. Спектакълът носи името „Аз и ти преди ние“ и вече се приема доста добре от публиката. Разкажете ни малко повече за него и за сюжета.

- Много добре върви, наистина. Вече гостувахме в Благоевград и публиката го прие прекрасно. Имаме още дати - на 09.06. и на 08.09. в Пловдив, 19.06. Перник, 21.06. Казанлък, 17.07. Sofia Summer Fest и на 25.09. отново сме в София, а на 20.08. в Бургас. Доста човешка история, в която смятам, че всички, които дойдат да ни видят, ще се припознаят по някакъв начин.

История, която ти говори за голямата любов, като всеки един я е преживял или все още не я е, но фантазира за нея. Много хора са я преживели по различен начин - едни са се разделили с нея, други са я забравили или не. Ако трябва да обобщя - интересните гледни точки на мъжете и жените какво се случва в една връзка и кои са нещата, които важат за всички. Страхотна пиеса, която Светльо Томов ни написа за нас, и страхотна режисура на Димитрис Георгиев. Така че заповядайте. Има какво да се види. Ние сме много заредени и чакаме следващите срещи с публиката.

- Кино, музика, театър... Къде най-вече намирате себе си?

- Не мога да отговоря на този въпрос. Тотално различни неща са, с различни емоции. Имах притеснения за първото ми участие, дебют като драма актьор, защото досега съм участвал в мюзикъли и за мен това беше едно ново предизвикателство, на което гледам много сериозно. Надявам се, че ще успея да се развия с проектите и годините, но определено ми хареса и се радвам, че го направих с екип, на който имам пълно доверие. За мен беше много важно да опитам нещо такова с хора, на които наистина вярвам и знам, че биха ми казали всичко, биха ме накарали да направя нещо извън зоната си на комфорт, биха ме предизвикали, биха ме хванали, ако залитна да падам. Благодарен съм на целия ни екип, за мен е удоволствие.

- На 24 май получихте награда „Златно перо“ за принос в културата.

- Благодарен съм много за тази чест. Това е отличие, което има огромно значение за мен не само като човек, който е на сцена, но и като човек, който пише. За мен беше много приятна изненада, че получавам такава висока оценка и стимул да продължавам в същата посока. Опитвам се да правя неща, които да не са само за забавление.

- Толкова прекрасни неща направихте и толкова предстоят, а ще намерите ли време за почивка със семейството си?

- Точно това се опитвам да направя, да си освободя и малко време за семейството. В последно време е много тежко и буквално изкарах доста месеци без почивен ден. Иска ми се, и то не толкова заради моята почивка, а заради тази на семейството ми. Искам да сме заедно и да си вземем малко отдих. Имам нужда определено.

- Тази година изпращате и абитуриент - големия ви син.

- Да, изпращам абитуриент, големия ми син Живко. Ние вече направихме едно тържество в негова чест. Ще се опитам и в деня, в който му е балът, да си го изпратя, да мина през училището. Много се вълнувам, направо не знам как отлетя това време, не го усетих (смее се). Много сме щастливи и му пожелавам и той да е щастлив и все така лъчезарен.

- Като баща давате ли му наставления и съвети?

- Хвърлям му по някоя идея и му казвам, че ние сме зад него, каквото и да реши. С каквото му е интересно, да се занимава, трябва да знае, че има нашата подкрепа. Талантливи са ми децата, ученолюбиви и готини. Имат стил и не се съмнявам, че ще си намерят пътя.

- Има ли индикации да тръгнат по вашия път?

- По моите стъпки определено да. Аз преди години много рисувах и дори смятах, че с това ще се занимавам. Те рисуват прекрасно, занимават се с музика, езиците им се удават. Имат си таланти и затова не се притеснявам въобще. Знам, че ще си намерят това, което ги кефи, а ние ще ги подкрепяме.

ТОВА Е ТОЙ:

  • Роден е на 2 август 1977 г. в София
  • Известен е с образите на Фантома от световноизвестния мюзикъл „Фантомът на операта“, Жан Валжан от „Клетниците“ и Юда в „Исус Христос суперзвезда“
  • Известен като член на групите "Сафо", "Сленг" и Rewind
  • Снимал се е в повече от 70 чужди продукции
  • Участва в българските филми „Възвишение“ и „Нокаут или всичко, което тя написа“
  • От 2020 до 2022 г. играе ролята на бизнесмена Денис Топал в криминалния сериал „Братя“
  • През 2021 г. влиза в образа на Самурая в третия сезон на „Маскираният певец“
  • През 2023 г. печели 11-и сезон на „Като две капки вода“