А ктьорът Петър Петров-Перо от Благоевград бе сред фаворитите за ролята на Христо Стоичков.
Той бе сред 11-те претенденти, които бяха избрани в телевизионния кастинг за главната роля в игралния филм за Камата и стигна до финалния етап на надпреварата. Перо гостува в студиото на „МачКаст“, където разказа за цялото това приключение, както и интересни неща от своя живот.
- Перо, за да се явиш на кастинг за ролята на толкова велик футболист като Христо Стоичков, вероятно все пак имаш бекграунд на футболист. Разкажи и за твоята футбола кариера.
- Футболът е първият ми спорт в живота. Опитвал съм много неща в младежките години, но футболът е първата ми страст. Започнах на 7 години по-професионално в клуб. Иначе от малък съм с топка в краката. 7 години бях в школата на Ивайло Андонов „Пирин 2001“, който и съотборник на Христо Стоичков в национални отбор на България, част от емблематичния състав от 1994-та. След това се преместих в стандартния си Пирин Благоевград. Там треньор ми беше Методи Стоянов, също голяма българска легенда, десетка на националния отбор. В един момент вече, като станах на 15-16 години, прекратих. Просто погледнах обективно ситуацията в България и си дадох сметка, че това не е бъдещето, което искам. Не че не исках – мечтата на всяко едно българско момче е да стане футболист, но ситуацията не даваше добра перспектива. И се преориентирах към бойните спортове.
- А не към актьорство?
- По-късно стана това. Около 6-7 години се занимавах доста активно с бойни спортове, бях състезател по ММА. Станах републикански шампион. Бил съм се професионално на Max Fight 20. Но дойде един момент, в който реших да се ориентирам към актьорското майсторство. Вместо на фестивал отидох на турнир и ми счупиха ченето. Съдбата просто ми залепи шамар буквално и ми показа накъде да поема. Любителски продължавам да се занимавам с бразилско жиу-жицу, ходя от време на време на бокс и кикбокс. Цената е много висока – трябва да си пазим лицата, ушите и носа, много е важно.
- Разкажи ни защо реши да се пробваш за ролята на Христо Стоичков...
- Никога не съм бил почитател на риалити форматите, не съм хейтър в никакъв случай, даже исках в „Игри на волята“ да влизам преди няколко години. Видях рекламата за риалитито за ролята на Стоичков и си казах – „Боже, това е за мен, аз съм актьор, в същия момент имам футболни качества, играя и с левия крак на всичкото отгоре, любимата ми позиция беше на крилото“. Може би визуалната ми прилика не беше чак толкова сериозна, но в крайна сметка това е кино и вече всичко е възможно. Попълних си апликацията за кастинга, имах една среша в NOVA и така. То наистина се оказа за мен, защото стигнах буквално до самия край.
- Сигурни сме, че това приключение ще остане завинаги в твоя живот. Защо се спря точно на този откъс от книгата на Стоичков за първия кастинг пред журито?
- Те ни казаха сами да си изберем. На мен много ми се искаше да хвана история, в която има чувство за хумор. В книгата има едно много симпатично чувство за хумор, което е някак си много тенденциозно за него като човек и може би го виждат само хората около него. Казах си, че това е човек с много богат опит. В същия момент той е спортист, той е българин и има чувство за хумор и реших да го изведа през тази история, в която той отива в ЦСКА. Има интересна драматургична крива как едва ли не влиза там като момче и вътре се покръства като мъж. Това беше материал, който журито много харесаха.
- Като видя, че те харесаха, замисли ли се, че всъщност можеш да стигнеш далеч в това приключение?
- Аз влязох с категоричната заявка, че ще го спечеля, независимо какво ще стане. И за себе си бях победител, удържах си на думата. По-скоро заради самочувствието, което имах, заради заявката, която бях дал за себе си, също ми помогна да стигна до финал. Трябваше да изиграя човек, който ужасно много си вярва, човек, на когото два пъти са му спирали кариерата. Буквално са му казали, че никога повече няма да играе и той им е казал – гледайте си работата! И такъв манталитет трябваше да имам аз на този кастинг. Осен това аз съм спортист по природа и това си го нося в себе си.
- Какъв беше досегът ти с Христо Стоичков?
- Ние се видяхме само веднъж при тази среща в Пловдив. Не, видях го и на финала, естествено. Но първия път беше много шокиращо, защото не ни казаха – сега ще си говорите с Христо Стоичков и накрая бам и много си гълташ граматиката. То беше вид тест, как ще застанеш срещу този човек и ще го спечелиш, как ще го убедиш, че ти си човекът. Не сме имали възможност да си говорим извън това. Аз съм много доволен за това, което имах като възможност.
- Имахте среща и с майката на Христо Стоичков – Пенка Стоичкова.
- Да, това беше също много готино. Тя по много интересен начин, без да съм я питал, си каза едни неща, които на мен ми кликнаха много приятно. Беше много полезно.
- След това дойде и Барселона. Стъпихте на новия „Камп Ноу“ и всички ви аплодираха.
- Уж на шега, ама си казахме, че реално Стоичков е първият, а ние сме следващите 4-ма българи, които са излезли на „Камп Ноу“ с тениска на Барселона и са ги аплодирали. И пак беше изненада, ние не знаехме. На полувремето ни казаха да отидем и ни свалиха на тревата. Йордан като че ли най-много се развълнува, не че е наистина голямо събитие. Не че ние не го разбрахме, но някак постфактум го разбираш колко голямо нещо е. Кога друг път ще имаш такава възможност. Какъвто и актьор да станеш... каквито и роли да изиграеш, това си е прецедент. Извънредно събитие, което ни дойде като по-специален подарък.
- За теб по-специално ли беше и като фен на Барселона?
- Да! Не знам дали на някой друг ще му се случи друго подобно нещо. Колкото и дръзко и смело да звучи. Да излезеш с тениска на Барселона на тревата на „Камп Ноу“, и то на мач с Атлетико Мадрид, който беше страхотен – кеф ти голове, кеф ти изпуснати дузпи, драма. Седяхме на първия ред до корнера и имахме един момент с Антоан Гризман, в който го снимахме и му викнахме и той се обърна и ни махна. Много е запомнящо се. Не ми е за първи път да съм на този стадион. Бях с школата на Пирин, имахме футболен турнир и отидохме да видим стадиона, пуснаха ни на терена на стария „Камп Ноу“. Намерих си даже стара снимка с тениската на Пирин на стадиона на Барселона. Носех си я като талисман с мен.
- Пожелаваме ти и трети път да отидеш!
- Благодаря ви много! Аз и на Кристо, победителя, пожелавам да има много успех с филма и благородно му завиждам за това, което ще му се случи. Емоциите, които ще изпита да облече тениската на Христо Стоичков в Барселона. Това, през което ще премине, е нещо, което със сигурност няма да забрави никога.
Цялото интервю с Петър Петров-Перо можете да гледате в Youtube канала на „МачКаст“.
*По материала работиха: Екатерина Томова и Богомил Русев
Екип на Телеграф
