- Алена, вашата първа самостоятелна песен „Приключваме“ е факт. Какво провокира смелия завой от театралната сцена към света на музиката?
- За мен музиката е ДДС към актьорството. В никакъв случай няма да сменя попрището и да стана певица, няма да загърбя театъра и киното. От малка съм мечтала да имам група, да свиря на китара и да пея. Всичко се случи в правилния момент, влизам без очаквания, но с много хъс, отдаденост и смисъл. Сериозното пеене започна по време на мюзикъла ни кабаре в НАТФИЗ „Опера за три гроша“, под режисурата на нашия изумителен професор д-р Ивайло Христов. Там нямахме избор да не пеем, по-късно се записах и на уроци в Музикалния театър, след това с момчетата се събрахме, почнахме да свирим заедно, направихме няколко концерта и още на първия аз се опитах да отстраня шубето и да им споделя за текст на песен, който съм написала. След време започнах да си представям как точно ми се ще да звучи песента, знаех какво искам да кажа с нея и заедно с нашия пианист Симеон Божилов направихме музиката, а той създаде аранжимента. Всички момчета се включиха на 100 и магията някак се случи. Има много неща, които не мога да кажа на хората, не мога да ги кажа на сцената, не мога да ги кажа в живота - затова намерих начин да ги напиша, да ги изпея и да се опитам да ги изсвиря на китарата.
- Текстът е ваше дело. Моментна муза или истинска история се крие зад създаването на проекта?
- В началото беше като моментна муза, написах го по съвсем друг повод и замисълът беше различен. Сега това, което искам да кажа на хората, е, че с гадните, безсмислени, задушаващи и тежки неща в живота трябва да се приключва навреме. Без лъжи - от тях просто никога не е имало, няма и да има смисъл. Тази „приказка“ приключва днес. Повече не се връщаме назад към нещата, за които сме си казали край. Не искам да набивам нищо в главите на хората - ще ми се, когато я слушат, всеки да си намери своето, от което точно в този момент има нужда.
- Певица, текстописец и режисьор – три отделни роли или желан синхрон?
- Певица? Не. Нямам образование за такава. Не се бутам при големите, не се бутам при певците. Действаме чрез проба-грешка. И продължавам да опитвам. Пея с целия смисъл и чистота. Текстописец? Ужасно много хляб имам да изям, за да заслужа дори и малка част от тази титла. Пиша, каквото чувствам. Пиша за нещата от живота и осъзнавам, че не съм сама - че на всеки от нас ни се е случвало. Надявам се всеки да го почувства. Сега ще видим как ще се възприемат и бъдещите авторски песни с женската ни банда. А относно режисурата, отново не бих могла да се нарека с нещо, за което нямам образование. В първи курс написах сценарий за късометражен филм, а чак в четвърти успях с много зор да осъществя проекта. Събрахме изумителен екип от талантливи хора и имах възможността да режисирам невероятни актьори. Когато работиш с отдадени и смислени хора, всичко се нарежда, когато работим като отбор. Не знам как ще се развие, едно по едно.
- Казвате, че не искате ефекти на гласа, а чистота. Това означава ли, че не приемате маски и в живота?
- Казвам, че отказвам да се добавят ефекти, да. Докато имам възможността да развивам и да работя с чист глас, а след това - просто ще се оттегля вероятно навреме. Не мога да си позволя да направя пипнато парче, което да не мога да изпея на живо. Не ми харесва, не е моето - няма нищо лошо, разбира се, просто така виждам нещата аз. Всеки от нас придобива множество маски в живота и сам избира кога коя да сложи, дори се налага. Просто няма да слагам маски в пеенето.
- „Приключваме“ е изповед, творчество, което напомня, че личното щастие не бива да зависи от никого и никога... До каква степен любовта и нейните измерения присъстват в замисъла й?
- Да, не трябва да позволяваме на никого да ни определя собственото ни щастие. Любовта е навсякъде. От нея тръгва всичко. Няма как да правиш каквото и да е без нея. Няма как да твориш без нея, поне аз съм се убедила в това.
- Каква е дефиницията ви за обич?
- Смисъл. Споделеност. Топлина. Чистота. Искреност. Уют. Едно.
- Тази година успешно завършихте НАТФИЗ в класа на проф. д-р Ивайло Христов, кой е най-ценният урок, който сте получавали от него?
- Преди да бъдете добри актьори, е важно да бъдете добри хора.
- Част сте от трупата на Театър „Българска армия“. В кои спектакли приятелите на изкуството могат да ви гледат?
- „Много шум за нищо“, „Ножица трепач“, „Урок по български“, „Истината или се осмеляваш“ и се очакват нови неща през новия театрален сезон. Още една година ще играем и „Опера за три гроша“ в НАТФИЗ на Голяма сцена.
- Кой е най-дръзкият ви образ?
- Категорично образът на Нели в пиесата „Истината или се осмеляваш“ от Щефан Лак, под режисурата на Васил Дуев-Тайг. Където си партнираме със страхотния ми колега Ахмет Исмаил.
- Дъщеря сте на известния актьор Юлиан Вергов – какво е той за вас? Баща, учител, вдъхновение…
- Всичко изброено, но и най-добър приятел.
- Търсите ли съветите му в живота и на сцената?
- Можем да си говорим за всичко.
- В професионален план предстои премиерата на късометражния ви филм „Срам“. Ще ни разкриете ли подробности?
- Филмът показва срама. Показва различни персонажи, които го изпитват под някаква форма, но ги е срам да си го признаят. Както доста често се случва и в живота. Не ми се ще да издавам, ще дойде време за всичко.
- Не на последно място поставихте начало на един нов и различен етап в живота, а именно създаването на женска банда. Какво да очакват меломаните?
- Мацки, хъс и адски кеф. Нови неща и красота. Зад барабаните е Ана-Мария Пламенова, на китарата забива Йоана Шопова, а басът е в ръцете на Яна Миладинова (JinxY).
- Каква е музиката, която ще правите?
- Искрена, това със сигурност. И с любов.
- Ако говорим за изкуство, то кои са любимите ви филм, песен и книга?
- Не мога да кажа по едно нещо, нека поне по две от всяко изкуство. Филми: Wild Tales; „13-та годеница на принца“. Песни: The winner takes it all - ABBA; „Има дни“ - група „Такси“. Книги: „1984“ - Джордж Оруел; „Майките“ - Теодора Димова.
- За финал – коя е Алена, която публиката и зрителите не познават?
- Алена, която пее.
Стефани Тонева
