- Елена, утре ще влезете в образа на голямата Паша Христова в предаването на NOVA “Като две капки вода“. Готова ли се чувствате и трудна ли ви бе подготовката?
- Надявам се да съм готова, тъй като за пореден път подходих с обич и внимание към образа, който ми се пада от бутона. Тази песен и самата Паша изключително много ме развълнуваха и продължават да ме вълнуват. Надявам да успея да овладея това вълнение и когато дойде лайфът, вълнението да бъде канализирано в едно добро изпълнение. Изпълнителите от онова време и песните с цялата си мощ на присъствие успяват да ти разтопят сърцето и да предизвикат силни емоции. В наше време малко трудно се припознаваме в тях. Сякаш имаме нужда други сетива да ни бъдат запалени, за да останем привлечени от песен или изпълнител.
- Тази песен винаги е докосвала сърцата по един специален начин.
- За мен е изключителна емблема и на времето, в което е създадена, и на самия творчески път на Паша Христова. Вярвам, че и сега тя докосва сърцата на хората. Разтърсващо е цялото изпълнение. Всеки път, когато я репетирам, усещам как ми се пълнят очите със сълзи от умиление и възторг.
- Кое ви е най-сложно в имитацията на Паша?
- Нейната статика. В това видео, което трябва да пресъздам, тя е статична, има едни вдигнати ръце и една леко наклонена глава. И в цялата тази статика тя излъчва толкова силна енергия и такова присъствие. Надявам се да се превъплътя в този образ, защото като заживееш с образа, нещата стават най-ефектни и най-пълноценни и близки до това, което може да докосне зрителя.
- Виждаме с каква любов говорите за образа си утре, а има ли такъв, който изобщо не искате да ви се пада от бутона?
- Много бих желала бутонът да не ми дава повече мъжки образи (смее се). Да се изпълняват е голямо предизвикателство. Това е абсолютно нормално. Както за мъжете е трудно да играят жени, така и за нас – мъже, защото трябва да се пресъздаде цялото поведение и тембър на гласа. За мен като актриса е голямо предизвикателство, но просто се моля на бутона, ако е възможно, да остана в женски образи по-дълго време (смее се). Иначе нямам претенции. Всички сложни парчета са голяма радост, че ми се случват и е предизвикателство за самата мен. Наслаждавам се на всеки лайф, защото кога друг път ще имам възможността да изиграя реално съществуващи личности. Това е нещо много различно от моята професия. Аз играя измислени личности, а тук имитирам реално познати на всеки един от нас артисти и си е голяма провокация. Изключителна школа е „Като две капки вода“.
- За това, че сте прекрасна актриса всички сме наясно, но ни изненадвате и с пеене. Откога датира тази любов във вас към музиката?
- От малка пея. Аз съм завършила театралната паралелка в 22-ра гимназия, където съм се занимавала с пеене, впоследствие в академията също имахме часовете по музика.
- Всички талантливи актьори имате и музикални заложби. Да ви завиди човек.
- (Смее се) Хубаво е, като имаш актьорски талант, да бъде по- широкоспектърен. Така или иначе в тази театрална паралелка, в която учех към 22-ра гимназия, завършваме синтетични актьори както казваше нашият учител Николай Георгиев. Трябваше, завършвайки, да можем да пеем, танцуваме и играем. Когато се появиха „Капките“, се сетих точно за тези тийнейджърски мигове. Ние правихме такива програми. „Едно голямо малко шоу“ се казваше едно от тези наши представления. Била съм в 10-и клас. Пеехме, танцувахме, имитирахме. Тази тръпка сега е от онези мои млади години.
Музиката винаги е била част от моя живот. После започнах да участвам в мюзикъли. В „Човекът от Ламанча“ под режисурата на Борис Панкин играех Дулсинея и имах едни три сериозни песни, които трябваше да изпея, и пак сбъдната мечта да пея на живо с оркестъра на Пловдивската опера. Радвам се, че и в „Капките“ моята мечта с пеенето продължава и се чувствам щастлива.
- Като говорим толкова много за музика, замисляла ли сте се да запишете собствена песен?
- Тези дни си мисля сериозно за това. Музиката е най-прекият път към душата. Сега покрай това, че непрекъснато някаква музика е в главата ми, по цяла седмица съм със слушалки в ушите в подготовка на следващия образ и се замислям. Времето ще покаже дали нещо ще бъде реализуемо.
- За да направим това интервю, ви изчакахме да излезете в почивка от репетиции на нова постановка в Сатиричния театър. Едновременно с това подготвяте образи за „Като две капки вода“, а не спирате и с представленията. Как успявате?
- В момента репетираме една изключителна пиеса на Стефан Цанев, казва се „Мистерия с кон“, под режисурата на Анастасия Събева. Нашата професия е свързана с това да се раздвояваме, разтрояваме и т.н. В момента буквално преживявам това нещо. Премиерата ни предстои на 11 и 12 април, отнема много важна част от деня ми, в спектакъла също пеем, музиката я пише Калин Вельов. По график се движа. След репетиции се впускам в образа. Много ми помага моята зодия – организираната Дева (смее се). Чувствам се все едно включвам и изключвам някакви бутони и, хоп, сега съм в това, хоп, сега минавам в другото (смее се). Искам да бъда максимално раздаваща се във всички неща, които върша, и изключвам някакви други реалности в момента.
- Коя реалност изключихте сега?
- Битовите въпроси (смее се). Макар че точно така се случи, че в тази натоварена седмица, в която имах репетиции и всяка вечер представление, трябваше да пренасям дивани с приятели към вилата ми в Банкя. Беше доста забавна история. След представление към 22:00 започнахме да пренасяме. Добре, че съседите ми са изключително готини хора (смее се).
- Да не сте започнала и ремонт?
- Сега нямам време, ще бъде след май месец. Просто тези дивани трябваше точно сега да се пренесат. Така че тук се включи за малко и битовата част на живота (смее се).
- Любовта какво място заема в живота ви с днешна дата?
- Любовта в момента е впрегната с всичка сила в творчеството. А другата любов чака да дойде май месец, за да разцъфне (смее се). Нямам никакво време за нищо друго освен любов към изкуството
- Всички наши читатели, които искат да ви гледат освен в понеделник в „Като две капки вода“ и на театрална сцена, къде могат да го направят?
- Участвам в голям брой постановки на Сатирата. Могат да влязат в сайта и да видят всички представления с мое участие. В Театър 199 играя „Хаос“ с моите колежки Радина Думаням и Йоанна Буковска. Участвам и в една много хубава постановка „Перфектният домакин“.
- В „Като две капки вода“ виждаме голяма подкрепа към вас от страна на колегите ви от сериала на NOVA All Inclusive. Успяхте да станете едно семейство.
- Да, така е и това е едно голямо богатство. Подарък за нас е да успеем да постигнем такива хубави взаимоотношения и извън снимачния терен, когато камерите са изключени. Да бъдем приятели, раздаващи си обич. Да знаеш, че има силна приятелска подкрепа и е безценно. С моите колеги сме си опора. И колегите ми от Сатирата са такива. Ние сме събрани целият екип едни много добронамерени хора. Всеки път обсъждаме за „Капките“, говорим, чувствам се обгрижена и прегърната. Взаимната обич е най- хубавата и тя ми дава криле.
Това е тя:
*Родена на 4 септември в София
*Завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2000 година със специалност актьорско майсторство за драматичен театър.
*След завършването си се присъединява към трупата на Пловдивския драматичен театър
*Днес е част от трупата на Сатиричен театър „Алеко Константинов“
*Влиза в ролята на Марияна в сериала на NOVA All Inclusive
Елизабет Методиева
