- Азис, за рождения си ден сюрпризирахте всичките си фенове с това, че на 14 февруари 2026 г. ще имате голям самостоятелен концерт в „Арена 8888“. Билетите вече са пуснати в продажба. Кога взехте решението, че ще направите такъв спектакъл?
- Искам да съм честен с теб, какъвто винаги съм бил по принцип. Взех решението преди седмица, десетина дни. Нещо такова. Тогава го решихме и го споделих с най-близките си. Ти също го знаеше. Въпросът е, че исках да не тичам в последния момент за всичко. Да е отсега за догодина, за да ми е всичко готово. Мразя в последния момент да тичам и да се случват нещата. Полудявам от това. Предпочитам всичко да ми е готово – репертоар, костюми, осветление, сцена. Петя Романова, която е най-организираният човек на света, ми помага толкова много, че аз просто казвам „да“ или „не“ и тя го организира. Жесток професионалист. Билетите вече са налични за продажба в Grabo.bg, а NOVA са медиен партньор.
В деня на любовта Азис ще зарадва многобройната си публика с концерт.
- Сигурна съм, че през главата ви са минали какви ли не сценарии – какви песни ще подберете, стари и нови хитове, но всъщност ще има ли и нов албум дотогава?
- Божеее, не се сетих за това нещо (смее се). Ти ми даваш в момента идея, че мога да направя един албум и да го продавам. Не, шегата настрани, аз не съм по албумите, нямам нерви. Знаеш ли колко нерви са това? Каква организация? Като всеки творец съм малко мързеливичък. Предпочитам да е тази песен днес, друга утре и така. Ако някой ми предложи албум, може да се замисля, но той да ми помага много. Ей така, както Петя го прави с концерта. Да дойде някой и да ми каже: „Искаш ли го този албум? Ти само го изпей!“ (смее се).
- Какъв репертоар ще чуят всички, които ще бъдат в Арената? Ще заложите ли и на старите хитове?
- Много ми се иска да чуят песни от началото на кариерата ми. Защото често питат за тях, правят партита с тези песни. Шлагери, които младите не са чували. Макар че много млади и днес запяват мои песни отпреди 20 години.
- Не мислите ли, че има голяма носталгия към старите песни?
- Има жестока носталгия. То винаги е така. Едно поколение стига до момент, в който започва да харесва всичко, което е било отпреди 20 години. Това е нормално. На мен също ми липсват.
Всички казват, че сега е много хубаво, но тогава не беше ли по-истинско някак? А сега всичко стана забързано, бързосмилаемо… особено със социалните мрежи.
Много е показно всичко сега. Тогава не се правеше всичко заради еди-какво си. Тогава ни се случваха неща. Аз например, за да видя приятелите си, излизах пред блока. Стоях на входа и чаках някой да се появи. Или пък ходех и казвах на вратата: „Лельо, може ли еди-кой си да излезе?“. И стояхме ей така на стълбите или по тротоарите и чакахме да се излезе. Има носталгия, било ни е хубаво. Сега, не знам дали е било по-лесно на родителите ни да ни отгледат, но на тях никога не им е лесно. Нито на нас като родители, нито на нашите родители. И ние си имаме сегашните проблеми. Гледайте какво става с тези вейпове, деца по болници. Това е нещо, което по наше време не можеше да се случи. По наше време нямаше наркотици, опиати, електронни цигари…
- Или поне не бяха толкова разпространени и не се говореше така спокойно за това. Вашата дъщеря сега е тийнейджърка. Притеснявате ли се от тези неща, да не се подведе?
- Аз съм един щастлив баща, защото моята дъщеря няма никакви пороци. Как не се заинтересува от марка дрехи това момиче, от марка чанти, от дискотека, от цигара, от каквото и да било?! Но майката е там фактор. Гала е голям фактор и много е важно кой ти дава пример в живота. Искаш ли да си като родителя или не. Така че аз съм най-щастливият баща, защото моето дете е възпитано, тихо, скромно, няма да му чуеш гласа. Тя е сериозен човек, като възрастен е.
- Вие се срещате с много млади хора по участия. Какво ви прави впечатление?
- Виж, аз не съм виждал нищо, което да е по-различно като емоция от смях, усмивки и любов, която ми раздават. Те ми се радват, гушкат, прегръщат ме, искат да ме пипат, да се целуват. Това е ОК! Аз на техните години също исках да пипам звездите, да общувам и да се докосвам с тях. Но не мога да кажа какви хора са. Надявам се да са добри.
- На концерта ви в Арената със сигурност ще има и много младежи. А ваши колеги ще има ли?
- Това искам да го запазя за мен, защото може да е подвеждащо, а не искам. Затова нека да остане тайна, енигма до последно. Знаеш, че аз съм семейство с най-големите в бранша. Ние сме през ден заедно, общуваме, храним се, обичаме се, заспиваме заедно, говорейки по телефона…Просто имам различна връзка с колегите си. Тя е вълшебна. И винаги мога да разчитам на тях, както и те на мен.
- Пък и вие винаги сте се отзовавали, когато ви поканят да участвате в техен концерт.
- Наистина съм бил и винаги съм се отзовавал с най-голяма любов и удоволствие.
- Чела съм ваши интервюта, че вярвате в предчувствия и сънища. Сънувахте ли концерта в Арената?
- Не, ако го сънувам, ще се обрека на безсъние (смее се). Не искам, защото ще се притеснявам. Аз нямам страх от сцената, имам песните, с които ще взривя емоциите на хората. Те обичат моите песни. Но се притеснявам за организацията. За всичко около концерта.
- Датата не случайно е избрана, нали?
- Е, как - 14 февруари, Денят на влюбените! Самият концерт се казва Just Love. Посланието му е: „Всичко е любов“. Какво по-добро послание от любовта? Закъде сме без нея? Ако ти не обичаш някого, защо си тук на тази земя? Ние сме тук, за да обичаме, да даваме, не само да вземаме. Just Love го сложих в последния момент. Говорехме си с Петя, че трябва да измислим нещо и аз казах: „Чакай, 14 февруари – защо да не е Just Love“?
- Толкова любов сте получавали и давали на феновете през годините. Имало ли е момент, в който сте били на ръба да прекратите кариерата си?
- Ами не. Всъщност аз никога не съм обичал това, че съм певец. И всеки ден си казвам: „Ех, ако не бях, ако нямах тази публика, тези хора, леле, само да нямах! Ех, ако не ми се бяха случили така нещата!... Защото на мен ми е даденост да съм певец – от баща ми. Той е най-добрият музикант, виртуоз. И го наследих от него по кръв. Никога не ми е било амбиция да съм певец.
- Мислите ли, че това е разковничето на вашия успех?
- Да. Баща ми е абсолютист. Човек, който чува тонове и звуци от всякакви предмети. Можеш ли да си представиш как съм израснал, покрай какъв човек? Бил съм постоянно хулен, обиждан, подценяван, засрамван, защото не съм се справял. Което ми е помогнало много. Защото този човек, ако ми беше казвал – Браво, тате! - нищо нямаше да стане от мен. Светла му памет, но може би една, две, пет години преди да си замине от този свят, чак тогава каза, че аз съм най-добрият певец на света за него. Но останалите 18-20 години той все казваше: „Ох, тате, тук можеше да направиш така!“. Все не му харесва извивката ми, все не му харесва вибратото ми. На тая било по-хубаво вибратото, на оная било… Софка била по-добра от мен! Аз знам, че е по-добра от мен! То няма по-добра от Софка, защо всички трябва да сме като нея?! Много я обичам, ама цял живот баща ми казваше, че тя е по-добрият певец.
- Казвате, че сте бил хулен, осъждан. Такъв бяхте и в началото на кариерата си, но това не ви спря да покажете, че ще станете най-големият и не само станахте, а и се задържахте толкова време.
- Много исках да им докажа, че не са прави и успях. Да им покажа, че аз не съм от спектакъла „Тя танцува само едно лято“. Исках да са наясно, че много грешат. Най-накрая успях да вляза в сърцата дори на хейтърите, дори тези, които отричат този жанр, хората от моя етнос и от моята сексуалност. Умирам от кеф, като прочета коментари: „Абе може да е…, ама как пее!“.
- То е така! Вие сте единственият български певец, който има такава популярност и в чужбина.
- Да, така е! Когато правех кариерата си, не съм се замислял за това дали в Никарагуа или в Китай, или в Египет ще ме знаят. Не съм го мислил, защото не ми е било цел. Някак дълбоко в себе си знаех, че то е там и ще е там.
- И се случи…
Още предстои да се случи. Сигурен съм, че един ден ще имам концерт и в Ковънт гардън.
Азис в САЩ.
- Отворен ли сте за концерти в чужбина?
- Да. Аз работя по принцип в Турция. Имам по 43 000 души на концерт на стадион.
- В Сърбия няма ли да направите?
- Оооо, знаеш ли колко хора ми пишат?! Организатори, продуценти, мениджъри, но аз си чакам моя момент. И ще дойде, когато например Цеца каже: „Васко, аз ти гарантирам за този човек и е сериозен“. Имам нужда от потвърждение от колеги. От хора, които са работили с тях. Не мога да се хвърля на всеки. Да тръгна, без да познавам никого. Искам потвърждение, имена, авторитети.
- Разкажете ни малко за Цеца, вече сте приятели...
- Цеца е голяма! Тя е една планета, която посетиш ли веднъж, никога не я забравяш. Тя е такова красиво и мило същество. Толкова е мъдра. Тя просто те поглежда и ти предава сила. Голям музикант. Аз пях пред нея, в нейното шоу. Там стана и вайръл Джурджевдан. Този момент, в който аз запявам и тя се стряска. Това стана най-обсъжданата песен в Сърбия и най-пусканата там. Знаеш ли публиката в Сърбия какви неща пишат? Че съжаляват, че не съм от Сърбия. Че много биха искали да имат такъв певец. А там има страхотни певци!
Азис и Цеца са приятели.
- Малко се понаучихме и ние българите да си ценим талантите.
Да, има го. Сега отдолу нашите българи викат: „Ааа, видяхте ли? Ние като казвахме?! Ама си е наш!“. Гордеят се. Много ми е хубаво, като прочета такива неща.
- На 7 март отпразнувахте рождения си ден. Как го посрещнахте?
- Събрахме се в пицария с най-близките ми хора. Десетина души бяхме. Забранил съм им да ми купуват подаръци, защото не умея да реагирам. Още не съм се научил да реагирам правилно. Мен ме е яд много, че си дават парите. Искам да си ги пазят за себе си и да си купят нещо за себе си. Аз, ако искам нещо, ще си го купя. Обаче те продължават. Ходят, издават се един друг. Дънят се, което е готино. Хапнахме, говорихме си, смяхме се, говорихме много за концерта на 14 февруари.
- Казвате, че сте им забранили да купуват подаръци, но като се върнем назад във времето, има ли някой странен подарък, който ви е изненадал?
- Ванко 1 ми е подарявал анални топчета за рождения ден, но такива неща ми каза, докато ми ги даваше, че припаднахме от смях. А Петко Димитров ми подари едно бельо дамско, което снимах в клипа за Сен Тропе. Едни мрежести боксерчета. Моите приятели са щури и точно затова ги обичам и през годините са плътно до мен.
- Има и един специален човек, който винаги е до вас… вашата майка. Винаги, когато говорите за нея, очите ви са пълни с много любов…
- Да! И очите ми се пълнят със сълзи. Много ни е силна връзката. Аз съм майка си, новата й версия. Една мъжка версия. Тя е най-силният човек на света. Тя е преживяла и затвори, и домашен тормоз. Била е и бита, и тормозена, и й е било изневерявано до безкрай и е държала до последно. За първи път говоря за това. Дано не ми се разсърди, но това е минало. И съм я питал: „Защо си го позволявала това нещо бе, майко?“. А тя отговаряше: „Ами защото ви обичам и защото не исках да имате друг баща. Не можех да си представя, че ще дойде друг мъж и ще те докосне или ще ти говори“. За такава любов към децата си говорим! Каза: „Предпочетох да стоя и да мълча“. Това е - майките са жертва!
- Вие обаче по тази черта не приличате на майка си…
- Да, няма да мълча. Опитвал съм, но не мога. Имал съм токсични… съвпадения. Имал съм хора, които са ми посягали и съм мълчал. Но в един момент съм казвал „не“. Не мога да мълча, а аз съм проклет. Няма такава уста като моята. Но за всяко нещо, когато се обръщам към партньора си, казвам „може ли“, „извинявай“, „благодаря ти“. При мен няма: „Направи ми едно кафе!“. При мен е: „Можеш ли да ми направиш едно кафе? Благодаря!“. Не мисля, че някой ми е длъжен. Аз съм такъв - за всяко нещо благодаря. Оценявам всяко едно движение заради мен.
- Благодаря ви за откровеното и искрено интервю. За финал… какво си пожелавате да ви се случи за концерта на 14 февруари?
- Искам да видя пълна зала и разплакани от щастие хора, защото аз ще плача. Отсега ви го казвам. Искам да видя щастливи хора, да пеят с цяло гърло и да забравят за миг всичките си проблеми.
Елизабет Методиева
