8-годишната дъщеря на големия ни актьор Ицко Финци и режисьора Лиза Боева – Матилда, която преди дни бе одобрена за участие в селекцията за българския проект на бианалето във Венеция, отказва засега да поеме по пътя на именитите си родители.
„Имаше режисьори, които ни питаха не искаме ли Матилда да се снима в киното, да отиде на проби за роли: тя категорично отхвърли всяка подобна идея. Засега нито актьорството на Ицко, нито моята публична лекционна дейност за нея са притегателни: най-много обича да е с деца, да играе в измислените от нея светове и да готви“, споделиха пред „Телеграф“ семейство Финци.
Рецепти
Малката Матилда почти всеки ден нещо приготвя. „Много се смее нашият магазинер Марин: отива при него и купува онова, което чете по рецепта – едно яйце, да речем. И той й продава едно яйце. Тя напълно сериозно си прави списъци с продукти, кисне каквото е необходимо от предния ден, подготвила се е с инструменти… За наше учудване всичко е вкусно, тя има търпение да чете внимателно рецепти, да спазва пропорции“, смеят се Ицко и Лиза.
И за тях, и за самата им наследница всичко е игра. „Нищо не искаме от Матилда, не я караме нито да измисля, нито да рисува: каквото й е интересно, когато поиска. Ние нямаме никакви претенции, никакви амбиции – както иска, така да прави. Когато видим, че тя се запалва от някаква идея, тогава просто следваме нейния устрем. Ако се умори, ако й дотежи поетата идея – тя се насочва към друго, а ние не се намесваме“, продължават те.
Търпение
Лиза казва, че за нея дъщеря й има удивително търпение: „Тя може с часове да рисува, чудя се даже как не се изморява ръчичката й. Ние с Ицко по-скоро я спираме: „тичай да поиграеш навън“, „изведи кучето“… все й намираме някакви дейности, които да я отвлекат. Тя може дълго да се съсредоточава, което наистина ме удивлява, защото аз не само в нейната възраст, ами и до днес трудно се фокусирам за дълго време. А тя така се увлича от рисуването или проекта, който е подхванала, че там се оформя цял свят, игра, в която тя участва най-активно. Не е само рисуване – Матилда прави фигури от станиоли, обича да шие, да прави човечета от пластилин… Тя си измисля история, която си рисува или изобщо някак създава от разни материали. И си играе дълго в тази измислена история. Сетне никак не й е мъчно – зарязва нещата, подхваща нови. Аз събирам всичко, тя дори не забелязва какво и как се случва с вече създаденото“.
Изложба
Детето не се интересува нито от изложби, нито от представяне някак на рисунките си. На изложбата в Галерия 88 „Камен Попов“ даже първоначално не искала да отиде. „Не от свян, а просто се боеше, че ще й бъде скучно. Когато се разбра, че ще има там деца, с които да играе, тя се съгласи да дойде, но написа на голям лист: „Не снимайте Матилда“. Не обича да е пред камера, да я разпитват, никак не харесва публичните изяви. И ето – сега участието в биеналето е просто поредният проект, нова игра. Дали ще избере комисията нашия проект или не – ще видим. Ние винаги сме на биеналето във Венеция, тази година, разбира се – също“, сподели Боева. Тя е куратор на проекта и вече се е сблъскала с негативни реакции от новината за дъщеря й: „Относно селекцията за Венецианското биенале: не са избрани „рисунки на Матилда“ и не „участва 8-годишно дете“ - това е несериозно. Направихме проект, който концептуално включва детско творчество. Комисията не оценява рисунки, оценява проект. Но разбирам желанието за сензация, разбира се“.
Надраскала чужда книга
„Решението за кандидатстването на Венецианското биенале дойде съвсем неочаквано: мисля, че от самата тема, предложена от организаторите – „Минорни тоналности“. Матилда не разбираше и двете думи – нито какво е „минорни“, нито „тоналности“. Аз се опитах да обясня и си говорехме за това какво си представяме, че може да бъде изобразено като „минорни тоналности“. И така се роди – от нашето общо измисляне – идеята на проекта. Матилда има такъв навик: да си рисува, докато говорим. И ето – докато обсъждахме и си фантазирахме, тя нахвърля образите. Аз първо не обърнах особено внимание на нарисуваното, защото с ужас установих, че тя е използвала полетата на книга, която не е моя. Първото, с което се заех, бе да търся в интернет въпросната книга, че да мога да я върна сетне в подобаващ вид. Матилда рисува навсякъде, често не поглежда дори къде и с какво, разбирате.
Ето защо се вгледах в нарисуваното след време и когато отшумя безпокойството ми относно чуждата книга – видях, че идеята се е разраснала. Прилича на цялостен проект. Това съвпадна по време с конкурса за Венецианското биенале – просто случайност. Всъщност никога не съм кандидатствала там като куратор, не знаех точно какво и как се попълва. Не потърсих и съвет, защото бе последният ден на конкурса: попълних формуляра, изпълних указанията“, разказа Лиза Боева.
Харесала индийския павилион
„На миналото биенале Матилда най-много хареса индийския павилион, защото там се прожектираше много зрелищна история. Поне пет пъти посетихме индийския павилион и изгледахме цялата програма изцяло. А този павилион е много близо до българския, така че и в българския сме влизали поне 2-3 пъти на последното биенале. Матилда бе запомнила залата, така че когато измисляхме нашия проект, и тя, и аз си представяхме това конкретно пространство. Това бе лесно, защото всичко ни бе ясно, не абстрактно пространство. Мисля, че познаването на българския павилион, на залата, също спомогна при измислянето на нашия проект, при разработване на отделните детайли: знаехме кое как ще се разположи в пространството“, каза още режисьорът.
Лео Богдановски
