Г ринго-Богдан Григоров успя да се превърне в любимец на феновете на българското кино с перфектно изградения образ на Лазар в „Мамник“ – серийната екранизация на едноименния хитов роман на Васил Попов.
Историята с включването му в каста на сериала обаче е изключително интересна и тръгва от едни проби за друг легендарен проект на БНТ – „Под прикритие“. Гринго гостува в студиото на „МачКаст“, за да разкаже за своя път не само в киното, но и в спорта.
Съдба
„Кастваха ме за „Под прикритие“, и то за ролята на новия полицай под прикритие, който ще влезе в новия сезон. Аз много се вълнувам с този сериал, страшен фен съм на „Под прикритие“. Всичко ми трепереше. Бях във Варна и трябваше да се заснема сам, за да ме викнат след това евентуално на втори етап и да се видим на живо. Когато получих известие по телефона, че няма да се получат нещата, си казах – „Не е било за мен, нещо по-хубаво ще дойде, което е за мен“, и се появи „Мамник“. И се доверих. Колкото и да исках да бъда част от „Под прикритие“, защото съм страшен фен, си казах – не търсят мен. Някой по-подходящ имат или ще си намерят. Вярвам, че щом не е дошло при мен, нещо друго ще е“, категоричен е Гринго-Богдан. „Като ми се обадиха за „Мамник“ и ми казаха, че сме се запознали от кастинга на „Под прикритие“, си дадох сметка, че това е за мен. Прочетох книгата за 2 дни на телефона, много интересно ми стана. И вече бях – ако не стане, много тъпо ще ми стане. Усещах, че има реален шанс да съм аз, защото много си приличах с Лазар. Станаха нещата и оттам тръгна това приключение. Искрено съм благодарен, че се срещнах с този екип и направихме това нещо“, разказа екранният Лазар в подкаста. Разкри ни и че е направил някои от каскадите сам. Но другите Виктор Божинов не ми даде, за да ме предпази. Някои неща бяха прекалено рискови“, казва Григоров с ясната идея, че снимачният процес е бил много плътен и една контузия, която е можела да го извади от играта, е щяла да прецака целия снимачен процес. Доверил се е изцяло на Виктор Божинов. „Виктор гори в това, което прави, и е безкомпромисен. Много ми хареса, че е строг и умее да изкарва актьорския състав извън зоната на комфорт. Няма да ми стигне пространството на тази страница, за да изброя колко много неща научих от работата си с него. Много съм благодарен, че пътищата ни се пресякоха“.
История
„За мен беше огромно предизвикателство и същевременно удоволствие да съм част от тази история. С Лазар наистина имаме сериозни визуални прилики, което, както вече казах, приех, че е по-скоро на късмет за мен. Но по-важното беше да разбера емоционалността му и начина му на мислене, не толкова физическите му черти. Именно и това беше най-трудното в изграждането на образа, защото все пак Лазар е възпитаник на едно много по-различно и старо българско време. Това беше най-трудното - да успея да предам на зрителите именно това, че Лазар е един човек, попаднал в капана на времето, чиито реакции на моменти, макар и странни, трябва да будят емпатия у зрителите“. Финалът на „Мамник“ е следващия четвъртък от 21 часа по БНТ.
Любов
Гринго-Богдан Григоров има връзка с колежката си Мария Манолова. Двамата са не само партньори в живота, но и професионални сътрудници - през юли 2024 г. те пуснаха съвместната си песен „Симбиоза“. Двамата играят заедно в постановката „Метаморфози“ (реж. Стайко Мурджев) в Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград. „Можете сами да разберете малка част от нашата история, слушайки общата ни песен „Симбиоза“. Извън това Мария е страхотна актриса и зрителите тепърва ще се запознават с нейния талант. Много съм горд с нея и изключително много вярвам в способностите ѝ“, споделя Гринго. Той има много специфичен визуален стил – често сменя прическите си, обича широки дрехи и има присъствие на „рок звезда“. В интервюта споделя, че за него изкуството е начин на живот, а не просто работа от 9 до 5. „Рапът ме привлича като форма. Не съм добър певец (а може и да съм, но да не съм се провокирал достатъчно), но по-скоро не е бунт към системата, а един чист начин на себеизразяване“.
Псевдоним
Името Гринго не е псевдоним, а е кръстен на дядовците си. „Кръстен съм на двамата ми дядовци - Григор и Богдан, с една щипка български поверия и креативност, ха-ха! Дядо ми Григор си е отишъл много млад и тъй като поверието е, че дете не се кръщава на починал човек, баща ми е намерил изключение в правилото, като ме е кръстил на неговия прякор - Гринго. После са добавили и името на втория ми дядо - Богдан. И така се получава Гринго-Богдан“. Споделя, че повечето му мечти вече са се превърнали в цели. „Една мечта, която имам и не може да е цел, а мисия, е децата ми един ден да чувстват това към мен, което аз изпитвам към своите родители“.
Спортува от 3-4-годишен, минал е през школата на Левски
Спортът цял живот е съпътствал Гринго-Богдан.
Първите си крачки прави на 3-4 годинки. „Родителите ми са спортисти и баща ми е искал възможно най-рано да започна със спорт. Ние живеем близо до стадион „Герена“ и като съм бил на 3-4 години, е започнал да пита усилено къде ще ме приемат. Всички са казали, че съм много малък. Единствените, които са се съгласили, са били спортната гимнастика. Баща ми ме записва и това е първото нещо, което съм тренирал. Имам много бегли спомени как правехме кълбета, шпагати, разтягахме се и дойде моментът, в който аз съм в предучилищната и минавайки покрай игрищата с футбол, казах, че искам да тренирам футбол. И се започна това приключение“. Продължил е с футбола обаче само 4-5 години. Много позиции минах. Бях първо защитник, после нападател, после халф, аз съм с ляв крак. Беше ми изключително неудобно да свикна, исках да мога и с десния да играя, но не се получаваше. От малък у мен има състезателен дух. Като имахме мачове – аз съм вкарал два гола, но вратарят ни е изпуснал 3 и ни бият и звъня на нашите и рева от гняв, че сме загубили и не искам повече да тренирам. В един момент не посмях да им кажа, но аз спрях да ходя на тренировки. Те си мислеха, че ходя, но аз не ходех. Изпитвах някаква вътрешна болка, не мога да го обясня, и на тях не можах да обясня. В един момент те плащат за тренировки, а Гринго го няма там. И след кратък разговор ме пратиха на бойни спортове, където съм сам и от мен си зависи“.
Бойните спортове са му страст
Бойните спортове са голяма страст на Гринго-Богдан.
След като приключва с футбола, той се ориентира именно към бойните спортове като индивидуални занимания, за да не се ядосва в колективния спорт. „Записаха ни с брат ми на таекуондо и да ви кажа – баща ми беше прав, че бойните спортове ми се отразиха много добре и доста по-добре се чувствах в тях. На състезание да знам, че ако падна – аз съм загубил, а не да обвинявам някой друг от отбора“. След таекуондото идва и борбата. „Даже състезател бях по едно време по борба. След това дойде самбото, бойното самбо, бокс, кикбокс. До 18-19-годишна възраст съм тренирал по два спорта едновременно. Източните изкуства ти дават самодисциплина и характер“, споделя актьорът. „Исках малко повече екшън и затова минах към борбата. Там осъзнах, че съм интроверт. Повечето от трениращите бяха състезатели от Спортното като някои от момчетата все още се състезават и са много добри. Бил съм с Кирил Милов и Делян Алишахи в една група. Страхотни момчета! Бяха отворени, наперени!“.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Екатерина Томова
