- Г-н Тодоров, като кандидатствахте за шеф на НФЦ, представяхте ли си, че няма как да не влезете в скандали и противопоставяния?
- Никога не бях работил преди това в държавна администрация, но смятах, че ще е ветровит пост. Политическата обстановка в последните три години бе доста нестабилна. Нямах комфорта да работя с редовно правителство, което да изкара пълен мандат, а това е много важно. Агенцията е на подчинение на министъра на културата и много от нещата, които се опитваме да променим, минават през него. Сега идва петият министър, а заместник-министрите бяха 7-8.
Сериалът Майките по Теодора Димова е добрият пример.
- Успяхте ли да се срещнете с новия министър на културата Мариан Бачев?
- Не още, но чакам за среща с него. Нашият зам.-министър, който пряко отговаря за агенцията, от 3-4 месеца е Калин Вельов, с него работим много активно, включително по устройствения правилник. Имаме огромен обем от дейности и само 13 служители. В съизмеримите с нас европейски държави служителите са много повече – в Чехия са 40, в Гърция – 45, в Хърватия са 30. Мина обществено обсъждане за новия правилник, който ни добавя още трима служители. Сега очакваме да бъде гласуван в новия Министерски съвет.
- В края на миналата година се разгоряха страсти и около НФЦ покрай одитен доклад, в който се казваше, че има неправомерни неща. Какво бихте казали за него?
- Докладът е за мнение и е по сигнал на бивш директор на НФЦ, Георги Чолаков, той също така е и продуцент и редовно кандидатства на сесии при нас. Преди моето управление е печелил доста субсидии, сега може би не чак толкова много. Основната част на доклада касае мярката за възстановяване на разходи, където продукции, които ползват частни средства или са чуждестранни, могат да получат 25% за възстановяване на разходи. Имаше голяма съпротива срещу тази мярка въобще. Отне ни година и 10 месеца, за да може тя да заработи, а ние да се превърнем в притегателен център за привличане и на чужди продукции.
- Поне от 20 години пиша по въпроса и успяха много страни в региона, които бяха доста по-назад от нас, да ни изпреварят в това отношение, като Унгария, Румъния. Какви са вашите наблюдения за това време?
- Точно така. Унгария е добрият пример – там това функционира много добре. А Румъния е лошият. Започнаха през 2019 г. с тази мярка, но тя спря и сега се опитват да я възстановят, но не успяват. Ние оставаме на Балканския полуостров като един притегателен център, защото мярката работи. А имаме и специалисти, които да обезпечават на местно ниво чуждестранните продукции. Миналата година имаше продукции, снимани в България, на „Амазон“, „Дисни“, „Нетфликс“. Люк Бесон засне новия си филм с неговата компания „Еуропа корп.“... Бяха тук Венсан Касел, Аня Тейлър-Джой, с които се запознах. Тази година очакваме още изявени продукции, отново „Амазон“ с голям проект...
- Може ли да споменете някои имена по-конкретно?
- Не мога да издавам такива неща, но очакваме голям проект с бюджет над 200 млн. лв., римейк на голямо произведение. Ще снимат част от материала в България. Тези проекти са международни и се снимат на части.
- А за римейк по-точно на кой филм става въпрос?
- За римейк на филм с Арнолд Шварценегер от 80-те години, но продукцията трябва да си го обяви. Доста голям проект, с известни актьори. Да се надяваме все повече да функционира тази мярка, защото това е добре за всички, включително за средата. Развиват се опит, контакти, работещите в тази сфера стават все по-добри, с все по-добри възнаграждения.
- Преди дни Максим Генчев каза, че НФЦ изобщо трябва да се закрие. Вие как бихте отговорили на това?
- НФЦ трябва да съществува, не защото съм негов директор, а концепцията за даване на субсидия за игралните филми е замислена още в първите договори на ЕС за развитие на киното. Европейското кино трудно може да се бори с американските филми с техните маркетинг бюджети, с тяхната експанзия. И всяка европейска страна отделя публични средства да финансира собственото си кино, за да може то да бъде видимо, да пази езика и културата, да показва важни ценности. Българското кино не би могло да оцелее по пазарен начин, въпреки че има много добри изключения - в последната година това е филмът „Гунди“. Той изкара повече зрители, отколкото следващите пет американски филма сумарно. Ако говорим за такъв тип филми, те нямат нужда от държавна подкрепа, за да разбият местния боксофис. Самият филм получава подкрепа при нас по мярката за възстановяване на разходите, тъй като е създаден с частни средства.
- Като говорим за „Гунди“, продуцентите Иван и Андрей казаха, че 5 пъти са кандидатствали за финансиране с този проект и 5 пъти са били отхвърлени с аргумента как няма потенциал да бъде гледан?
- Разбира се, има проблем с баланса между зрителско и, да го кажем, по-авторско кино. Следваме нашата нормативна база, Закона за развитие на филмовата индустрия, която ни налага да избираме комисии да оценяват проекти от регистри от хора. Те са режисьори, сценаристи, оператори. Избират се чрез жребий, не се познават помежду си. И излизат с решения. Ние това, което можем да направим, е да узаконим техните заседания и мотиви, за да може тези филми да бъдат финансирани със средства. В случая „Гунди“ предполагам, че е имало в мотивите и такива аргументи, че няма да се гледа. Но доказателството е точно обратното – над 700 000 зрители до момента. Както казах, има сумарно повече зрители от следващите пет американски филма за 2024 г.
- Преди вашия мандат имаше изнесени случаи за филми, които бяха гледани точно от 19 души, купили си билети. Как може да се обясни, че НФЦ не финансира проекти за семейството на режисьора?
- Преди 2020 г. се обръщаше много малко внимание върху разпространението на един филм. Самата филмова агенция не е приоритизирала това нещо, докато при американците то е много ясно разделено – 66% за производството на един филм и 34% за неговите реклама и маркетинг. В последните няколко години обръщаме по-голямо внимание върху разпространението на филма, за да може да стигне при повече зрители. Киното като зрители в салоните е само една част от живота на един филм. След това той бива даван по телевизията. В 2022 г. имаше прецедент с документалния филм „Второто освобождение“. Той бе с доста лимитирано гледане, но след инвазията на Русия в Украйна постигна над 500 000 съвсем легални гледания в Ютуб. Смятам, че продуцентите, които са спечелили държавна субсидия, трябва да обръщат все по-голямо внимание върху разпространението, а не филмът да бъде прибран в някой хол.
- Имаше обвинения, че НФЦ е одобрил проекти, които не са реализирани в срок и продуцентите доста закъсняват?
- Производството на един филм е процес, който се състои от 3-4 етапа, в които участват доста хора. Това е културен продукт, който подлежи на творчески процес. Тук кандидатстват с календарен план, който често се обърква. Има обективни обстоятелства, поради които се отлагат снимките – хора се разболяват и т.н. Все пак говорим за културен продукт, а не за производство на мебели. Опитваме да разберем всеки един. В крайна сметка целта е да се получи един добър филм, а не някой да е претупал нещо, за да влезе в едни крайни срокове. Говорим за единици, не за всички. Има хора, които влизат в срок.
- От години се говори за порочен затворен кръг – А и Б са в комисията и харесват проектите на В и Г, а след време В и Г са в комисията и харесват проектите на А и Б.
- Това беше преди промяната на наредбата през 2021 г. Сега процесът е доста по-различен, защото теглим съвсем реален жребий от една голяма кутия, на тази маса, снимаме го. Големият проблем е, че много от активните хора, които биха били полезни, са и много заети – или снимат филм, или са в разпространение, или кандидатстват. Има определени условия, на които човек трябва да отговаря, за да влезе в комисията. А след излизането на резултатите много от членовете на комисията са огорчени от публичните нападки към тях и след това отказват да участват втори път. Сега комисиите се сменят на всеки 6 месеца. На всеки един обясняваме какви са изискванията, но за съжаление има такива, които невинаги са разбрали всичко правилно и изтъкват странни мотиви за някои проекти. Те не са служители на агенцията, но ние носим отговорност, че не сме успели да им предадем правилно техните задължения по оценяването. В крайна сметка говорим за правилно разпределение на публични средства.
- Едно от нещата, които дразнят, е, че даден филм първо минава по множество фестивали в чужбина и след 2-3 години идва по кината у нас, когато вече всички сме забравили за него.
- Това е така, но за някои филми. Имаше време, когато американски филми идваха с по няколко години закъснение, вече живеем във време, когато излизат по нашите кина едновременно с премиерата в Щатите. За българските филми говорим все пак за лимитиран показ. Основното, върху което трябва да се съсредоточат техните продуценти и създатели, е да достигнат тези филми до повече български зрители. Не всички го правят. Но има изискване филмът да бъде показан на екран, бидейки финансиран с държавни средства, както и да отиде на фестивала „Златна роза“ или на „Златен ритон“, ако е документален.
В крайна сметка всичко опира до етиката и морала на някой продуцент. Убеден съм, че няма режисьор, който да не иска филмите му да бъдат гледани от колкото се може повече хора. Първа точка при разпространението е за кого е направен този филм и втората е дали целенасочено се информират тези хора, до които трябва да стигне. Последният пример е с „Преди да забравя“, който се фокусира върху болестта на Алцхаймер. Там имаше целенасочена реклама. Променяме се, но с много бавни темпове.
- За „Златна роза“ имаше преди време предложение на този фестивал да се награждават само филми, които вече са минали по кината, защото сега се получава, че повечето са видени само във Варна.
- Не е лошо предложението, същото важи за оскарите – и там има филми, които почти никой не е гледал. Единственото изискване е да са имали поне една седмица комерсиално разпространение, за да са сигурни от академията, че филмът е готов и няма после да бъде променян. Фестивалът „Златна роза“ ние го организираме и приема не само финансирани от нас, а и други филми. Всяка година участниците стават все повече и за селекционната комисия е все по-трудно да подбере.
Това, което се опитваме да правим, е все повече хора да влязат в тази агенция и да кандидатстват. Да, вероятно ще получат отказ един-два или за съжаление пет пъти. Но пък, ако не опитат и не кандидатстват, шансът да бъдат финансирани и забелязани е никакъв. Допреди 2022 г. под 100 компании са получавали финансиране от НФЦ, сега за три години те са вече над 250, тоест се отваря ветрилото. Все повече хора получават финансиране, все повече от тях са млади, което ще внесе нова ценна енергия.
- Това финансиране достатъчно ли е, за да бъде направен качествен филм?
- Нашите бюджети все повече се доближават до средноевропейските. Не можем да се мерим със страни като Франция и Германия, със скандинавските държави. 800 000 евро е бюджетът за един пълнометражен филм в Чехия, 750 000 евро е у нас - тоест сме съвсем близо. Но сме все още далече в диапазона на средния европейски бюджет, който е между 3 и 5 млн. евро. Тук идва и ролята на продуцента, защото той трябва, стъпвайки на вече получената държавна помощ, да търси сътрудничество и с други държави. Ако той разчита, каквито продуценти за съжаление има, само на държавната помощ, а след това държавата да му направи фестивал и да му осигури зрители, няма как да стане. Винаги авторите ще бъдат водещи и те са тези, които движат процеса, но все по-силна става ролята на продуцента за разпространението. Той трябва да се грижи за този филм, защото има и права върху него в следващите години.
- А със сериалите как стои въпросът?
- Мярката за сериали е нова, тя е от промяната през 2021 г. Не е от основната дейност на агенцията. Тя трябва да даде сигурност на продуцента, но не достатъчна, за да заснеме новия сериал - но сигурност в преговори с телевизиите, като каже, че този проект е оценен художествено от комисията и има тези и тези средства, питайки с каква сума са готови да се включат. Но и запазвайки си правата върху продукта, защото понякога телевизията се опитва да вземе всички права. Има добри примери в това отношение - сериалът „Майките“ по романа на Теодора Димова. Той намери и международен агент, „Бета филм“ - една от най-големите германски компании, която ще ги представи и на фестивала в Берлин. Търсят и международно финансиране. Вървим в правилна посока, за съжаление с много бавни крачки.
- Говори се, че мултиплексите са изяли малките кина, но като че ли в моменти има някакво завръщане точно към такива?
- В София има, във Варна и Пловдив, за съжаление в Бургас няма. В европейски мащаб малкото кино е това, което събира общността. Имам колеги с квартално кино в Амстердам, където всеки последен четвъртък от месеца прожектират филми на хора от квартала. Всеки може да си прати клипчето и след това да дойде с приятели да го гледат и да го коментират. Става много забавно. Казват, че това е най-продаваната прожекция, в която любителски клипчета се прожектират на голям екран.
- Кога българска продукция ще може да грабне голяма световна награда?
- Ако говорим за юридически факт, за продукция, за която българската държава е дала средства - „Човекът, който не можеше повече да мълчи“, имам много силно усещане, че ще вземе награда на оскарите през март. По силата на конвенцията, че всяка една държава, която е дала средства, може да си го обяви за победител.
- Тоест 4 държави ще кажат, че са получили „Оскар“?
- Да. Водеща е Хърватия. България даде също средства и след като получи Палмата в Кан, се присъединиха Франция и Словения. В по-далечен план летвата се вдига все по-високо и ако гледаме списъка с неамерикански филми, наистина конкуренцията е убийствена. Пътят е в копродукциите, за да се намира по-адекватно европейско финансиране.
- Може би на нашите филми им липсва рекламата?
- Кампанията за промоцията на един филм е много важно нещо. Преди две години с „Уроците на Блага“ на Стефан Командарев стигнахме доста далеч, но останахме първи под чертата. Ако има качествен филм и държавата застане зад него, смятам, че не е далеч времето, когато ще вземем и „Оскар“.
- Какво смятате, че може да постигнете в следващите две години като шеф на НФЦ?
- При всички случаи да изградим по-добър баланс между авторското и зрителското кино. В момента той е силно нарушен. Трябва да има силно ориентирани зрителски художествени филми. Вторият е дигитализацията на тази агенция, тя е много болна тема. Ние сме само на аналогови носители, което е силно недопустимо. Надявам се в това отношение да имаме диалог с новия министър на културата. Агенцията трябва да остане предвидим партньор както за българските продуценти, така и за чуждестранните. Получава се понякога нелоялна конкуренция между европейските държави и дори се казват неща, че мярката за възстановяване не работи или че няма достатъчно специалисти, локации и т.н.
- Приблизително какви приходи са влезли в кината у нас миналата година?
- Изцяло в кината през 2024 г. са влезли около 4,7 млн. зрители с 58-59 млн. лв. сумарна сума от билети. Българските филми са с над 1 млн. зрители и 13 млн. от билети, което прави горе-долу около 1 четвърт. „Гунди“ има основната част от тези приходи. Когато излезе филмът за Гунди, хърватите пуснаха аналогичен, за техния баскетболист Дражан Петрович, който се казва „Дражан“. Той е със същия бюджет, около 2 млн. евро. И до Нова година имат само 60 000 зрители. Т.е. има различни нюанси, но рекламата на „Гунди“ беше много добра, на „Дражан“ - също, а резултатите са различни. Явно българската публика има нужда да гледа български филми. Не е достатъчно само да имаш добър филм, но е важно и как ще го разпространиш. Продуцентът в крайна сметка се грижи за разпространението, защото тук се взимат критериите от разпространението на последните му два филма и ако резултатите са лоши, съответно и точките са по-ниски.
- Има обвинения, че толерирате само „Ню Бояна филм“, така ли е?
- Това е филмовото студио на България, което е приватизирано през 2006 г. Те са най-големият производител на филми, имат най-големия ресурс. Кандидатстват тук. Но има и много други нови компании. А откакто законът се появи, дори се строят и нови студия, например в индустриалната зона на Божурище. Започва да се развива конкурентна среда, но става бавно. Това лято имах разговори с кметовете на Бургас и Варна за това, че и те имат намерение да строят студия. Един филм е индустрията, която най-бързо може да влее пари в съответната икономика.
Тези екипи са от много хора и те ползват различни услуги – хотелски, ресторантьорски, дърводелски, декори и т.н. За 1-2 месеца влизат тези средства в икономиката. И откакто мярката заработи, над 150 млн. лв. са влезли в икономиката като директни инвестиции. Надавам се да се появяват нови играчи на пазара – само така би се изградила една конкурентна среда.
Човекът, който не можеше повече да мълчи може да ни донесе Оскар.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 4 ноември 1977 г.
- Завършил в СУ, бакалавър по политически науки, магистър по европеистика
- 20 г. се занимава с разпространението на филми в големи киносалони, но има неоценим опит и в малки. Няколко години работи в областта във Франция и Италия
- Има две дъщери
Георги П. Димитров
