М ая Новоселска била пратена да пасе пеликаните в Силистра.
Разбира се, тези птици не пасат трева и се намират в близкия до красивия дунавски град резерват Сребърна. А въпросното дело по пасене на пеликани се случило словесно и със заръката на Теди Москов – съпруга на актрисата. Самата тя разказва как репетирали спектакъл. А тя била на различно мнение за своята роля. По едно време съпругът й така се разгорещил, че дал наставления да пасе пеликани в Силистра, ако не иска да изпълнява режисьорските му виждания. Това са от спомените, които остават и години след това се разправят на деца и внуци.
Място
Мая Новоселска твърди, че обича да опознава живота, света и родината по пазарите на дадено място - невинаги, но в повечето случаи. Макар да на й харесват някои скорошни превъплъщения по централния в София, но твърди, че именно на подобни места се вижда истинският живот, от който също черпи вдъхновение.
Актрисата стана любимка на цялата страна покрай култовото тв шоу „Улицата“, а преди това бе любимка на народа, който обича да ходи по театрите.
Признава, че често хората я спират по улицата и я питат дали всъщност е тя. Обяснява: „Спират ме хора по улиците и ми казват: „А! Ама вие да не сте Мая Новоселска?! Много весело, много смешно!“. Мисля, че за актьора, но и за всеки човек това е едно от най-хубавите неща - да е дал нещо добро на другия. Щом си дал поне мигче добро настроение, значи има смисъл!“.
Отсича: „Обичам да получавам награди, но то е временно. По-добре е да си на ти със себе си“.
А в колекцията й има двете най-значими за театър у нас – „Икар“ и „Аскеер“. Оценили са я и за цялостен принос.
Що се отнася до „Улицата“, то клипчетата от това предаване и в момента обират овации по социалните мрежи. Явно има някои неща и типажи, които са си вечно актуални.
Кукувица
Мая Новоселска разсъждава: „Планетата е една душа, едно дишане е цялата планета. И какво сме се разделили на граници, държави, парични единици, луди политици!“ А след това въздъхва: „Ние от това си патим – че обърнахме всичко с краката нагоре. Баба ми казваше „шебеци“. „Кукувица ни е изпила акъла“ – много го харесвам това. Представям си го. Как кукувицата е чопнала с човчицата, изсмукала е всичко и кутията е празна. Празна! Знаеш ли колко ме е яд?! И вярата в Бог я няма“. Мая признава, че е вярваща в Бог, но не го афишира наляво-надясно и за показност.
Актрисата споменава, че чете класиците, много често Чехов. Обича да чете също и автобиографии, а и биографии въобще на интересни за нея личности – Фелини, Чаплин, Лив Улман, Бергман, Салвадор Дали и т.н. За последния казва: „Луд човек“. А за себе си с типичното си чувство за хумор твърди: „Няколко човека живеят в мен“.
Мечти
Мая Новоселска разсъждава и за мечтите. Но когато я попиташ какви са нейните мечти, тя отговаря в типичния си шеговито-реалистичен стил: „Мечтите ми са 1,55 м“, като се шегува с ръста си. А после сякаш сериозно добавя: „Да нямаш мечта не може, и на Антарктида да си дори мечтаеш, например да срещнеш някакви пингвини. Без мечта не се живее“.
Твърди, че с мъжа си Теди Москов имат почти еднакъв вкус. Но понякога по време на репетиции спорят и са на различни мнения.
Преминала е във фазата, когато си спомня с носталгия за едно време: „Много се забавлявахме, в днешни дни истинското забавление е на заден ход“. После добавя: „Прехраната и изкарването на пари изместват забавлението“.
Самата Мая има много добри постижения в пеенето. Слуша рок, обича джаз и импровизациите. Обяснява защо това е така: „Джазът е музиката на робите, но те са били духовно свободни“.
Италия
Обича и Италия, особено старото кино на Ботуша. Има сантименти към тази страна още от времето, когато като млада актриса от кукления театър са я разпределили в Добрич. И така се случило, че трупата там направила турне точно в Италия, което на нея пък много й допаднало да черпи от улиците, музеите и пазарите на тази страна.
В последните години дори често играе в постановки, които са вдъхновени от италианските стари филми. Естествено, Теди Москов ги прави.
Например в „Редки тъпанари“. Идеята е взета от вече възприемания като класика „Случайни заподозрени“. Мая обяснява за персонажите там в интервю за русенско радио: „Изпързаляни шмекери, опърпани, бедни хорица. Действието се развива във времето след войната. Смешно наивни персонажи. Дано не сме преди война, а след е доста по-хубаво.“
Обича и да цитира разни фрази, казани от известни хора, като тази на Андри Колдуел: „Да виждаш в цвят е наслада за окото, но да виждаш черно и бяло е наслада за душата“. И илюстрира всичкия този размисъл със свои черно-бели снимки.
Габрово
Тази година, през март, Теди Москов и Мая Новоселска се завърнаха в Габрово – града, където режисьорът е прекарал голяма част от детството си. Всичко това стана с постановката „Сграбчи лъва!“ в Драматичен театър „Рачо Стоянов“. Специалистите определиха това като новата театрална авантюра на режисьора Теди Москов.
Спектакълът е вдъхновен от легендарния филм „Армията на Бранкалеоне“ на прочутия италиански режисьор Марио Моничели. Самият Моничели е дал съгласието си тази история да бъде пренесена на театралната сцена от Теди Москов – специален жест между двамата творци, който Теди Москов оправдава със забележителната комедия "Сграби лъва". В спектакъла участват Мая Новоселска и Евгени Будинов като гост-актьори, заедно с актьори от шуменския театър, чиято продукция е представлението.
А това, което са направили Теди Москов, Мая Новоселска и останалите, критици определят като: „Театър, който не се страхува да бъде едновременно абсурден, смешен и дълбоко човешки – спектакъл, в който зрителите се впускат в едно щуро приключение между рицарски фантазии, клоунски философии и много смях“.
И има разсъждения на театрали по въпроса: „Как се сграбчва лъв? С меч и броня? С дървена лъжица и кофа на главата? Ами ако лъвът си ти?!Добре дошли в средновековие по Тедимосковски – където героите са кьопави, броните – от ламарина, а мечтите – истински. Героите не знаят къде отиват, но го правят със стил. Глупостта тук не е порок, а последна надежда. А "Сграбчи лъва" е не просто име, а начин на съществуване“.
