- Милена, Кирил и Тодор, честито! „Тройка на разсъмане“ стана на 23 години! Какво се промени през цялото това време?
- Милена: Светът стана по-непочтен. Но ние си останахме същите! Сборът от двете обстоятелства доведе до поредица от малки революции лично за мен/от мен и от нас, “Тройката” заедно. Продължаваме да отстоявам идеята, че ако загубим себе си, губим всичко. Вярвам, че ще се справим и събуждането всеки ден оттук нататък ще е все така смислено.
Кирил: България се промени, в повечето случаи за добро. В края на 99-а година, когато стартирахме „Тройката“, страната ни беше изпаднала в тотална изолация, народът още се съвземаше от хиперинфлацията и Виденовата зима. Вилнееха беднотия и битова престъпност, хората се бяха простили с голяма част от илюзиите си за бърза промяна... Искахме да им предложим един по-нетрадиционен поглед на случващото се с нас и около нас и поне един повод за усмивка рано сутрин.
Tодор: Много неща, както лични, така и в предаването. Ако в началото е имало проба-грешка, сега сме почти сигурни кое как се прави.... Е, не съвсем (усмихва се).
- А как се променихте самите вие?
Кирил: Пораснахме заедно със слушателите си. Променяхме се така, както се променяше цялата страна. „Тройка на разсъмване“ беше едно дете, което изживя прощъпалника си, детските си години, палавото тийнейджърство... Сега сме в разцвета на силите си! Станахме по-отговорни, осъзнавайки ролята на медията - да бъде безкомпромисно искрена, но същевременно и посредник на доброто и позитивното.
Тодор: Ами +10кг и натрупах безценен опит.
Милена: Аз лично станах по-…изчакваща. Хората наоколо да осмислят, да поискат. И по-отчетливо пазя вярата в себе си, че не всички са полудели. Едновременно. Ще дойде време и за мъдрост. Отново живеем в общество на крайностите.
Но целият синхрон между нас тримата стана по-добър! Не по-лесен, но по-добър.
- Как отбелязахте празника?
Тодор: Тази година нямахме парти, но в ефир раздадохме много награди и получихме страхотни снимки и пожелания от слушатели!
Милена: В рамките на почти месец посрещахме историите за “Утрото, в което…” на слушателите ни от цялата страна! Получихме снимки с изгреви от различни кътчета, разкази за най-паметното утро, спомени с нас (“Тройката”, пораснах с вас!”) и, разбира се, раздадохме много подаръци!
Кирил: За нас празник е всяка една среща със слушателите ни в ефир, а и извън него. Допреди пандемията го правехме по-шумно, с парти в някой клуб и винаги залата беше тясна да побере всички желаещи! Сега си бяхме в студиото, хората ни поздравяваха в ефир, получи се много празнично и донякъде носталгично-ретроспективно, защото много от тях споделиха, че са израснали с нас...
- Как се виждате през следващите 23 години?
Кирил: Все така! Обмисляме идеята да бъдем водещи на радиоточката в старческия дом, в който ще бъдем тримата заедно.
Милена: Ако все още сме заедно и сме тук, значи или е станало по-зле, или всичко вече е по-красиво. Вярвам, че са възможни рекорди по смисъл! Да изживеем живота си заедно, да го споделим с хората, да изградим една устойчива територия, в която всеки може да заяви позиция, да разкаже себе си, да изведе кауза с добър финал и да се посмее за “Добро утро!”.
Тодор: Да продължавам да правя нещата, които обичам. Да се занимавам с радио, да си купувам още фотоапарати и най-вече да ми остава време да снимам.
- Какво е усещането да бъдеш водещ на най-слушаното сутрешно радиошоу в България. И каква е отговорността, която носите?
Тодор: Това шоу е станало слушано заради това, което сме тримата, заради темите, кампаниите, музиката и т. н. Не е чужд формат, не са ни дали роли или сценарии, които да следваме. Просто правим това, което обичаме.
Кирил: Удовлетворение, че са си стрували хилядите утра на недоспиване и ранно ставане, усещане, че работата ти има смисъл и хората се нуждаят от нея. Отговорност да бъдеш искрен и честен.
Милена: Каквато да си личност, от която не те е срам. Оставяме много следи и често те носят добро. Раждат се деца. Помагаме на други да оцелеят. Някой не е самотен във важен за него момент, само защото ни има. Жестоко е това усещане, много съм благодарна!
- Разкажете ни за някоя забавна случка по време на ефир, въпреки че предполагам са безрой.
Кирил: Класиката в радиоефира е да си забравиш микрофона включен и слушателите да чуват това, което си говорим помежду си. При нас това обаче не е голям проблем, защото каквото говорим помежду си, същото го споделяме и със слушателите. Веселите случки обикновено са свързани с технически неблагополучия, така да ги наречем... Аз лично разлях едно кисело мляко върху себе си и върху част от пулта, разбивайки го на айрян за Милена.
Тодор: Когато мислим, че сме извън ефир, а сме забравили микрофоните включени и започнем да говорим някакви неща, които са... Да, случва се още (смее се).
Милена: Оф. Кирето и Тошето разказаха, нали? Заливала съм се с кафе в 6:30 и съм водила по бельо, влизали са митничари с пистолети, обсъждали са се стари приятели с безумни истории.
- Омръзва ли ви понякога да ставате сутрин и винаги да сте в настроение за ефир?
Кирил: Не е до омръзване, просто много ни се спи... Но когато се съберем и тримата в студиото, бързо се разсънваме. Дори и някой да не е в настроение, другите двама бързо му го оправят! Досега за толкова години не си спомням и тримата да сме били едновременно „кисели“ на старта.
Милена: Омръзва ми всеки ден, да стана от леглото е подвиг! После е хубаво, много, много хубаво заедно.
Тодор: Настроение лично на мен ми идва по пътя към радиото. Никога когато ми звънне алармата. НИ-КО-ГА! Хората се събуждат с усмивка само в рекламите или ако имат ново гадже.
- Имало ли е моменти, в които сте се чувствали изчерпани откъм теми. Какво ви вдъхновява?
Кирил: Трябва Земята да спре да се върти, за да се изчерпат темите, за които си струва да се говори? Дори и тогава ще имаме тема: „Кой спря Земята и пак ли ще гласувате за него?“ Няма скучни и изчерпани теми, има скучно поднесени.
Тодор: Лични преживявания, разкази на приятели, случаен пост в социалните мрежи.
Милена: Рядко. Винаги съм казвала, че ако животът ми е скучен, аз самата не се радвам като личност - то и в “Тройката” ще ми е скучно. И потърпевши ще са слушателите. Но самият живот е много динамичен, ние сме търсещи личности.
- Каква е тайната на вашето успешно сътрудничество толкова години?
Милена: Че сме различни. Често конфликтни. Но умираме за това, което правим. Радиото е любов. И тази любов всеки един от нас я уважава. И накрая заедно правим едно страхотно изречение. Така се раждат и темите, и акциите, и каузите.
Кирил: Толерантността към личностните ни различия. И общата ни любов към това, което правим. С годините изградихме и едно приятелство помежду ни, което ни сплотява още повече.
Тодор: Просто ми е приятно с тези хора и ни се получава.
- Как се съхранява приятелство толкова време?
Кирил: Огромна част от възгледите ни за живота, вселената и всичко останало се припокриват. Освен това се харесваме и уважаваме като личности и професионалисти.
Милена: Не съм сигурна, че сме приятели. Но ние сме много, много близки хора. И това между нас е свещено. Както беше казал един мъдър футболист: ”Само ние си знаем какво ни е, когато си знаем какво ни е”.
Тодор: Според мен няма рецепта...
- Спорите ли често?
Тодор: Нормално е да спорим. Нещата не са просто черно и бяло.
Кирил: Да! Но в спора се ражда истината. Когато някой е решително против дадена тема, просто не я поставяме.
Милена: Ддда! (Смее се.) На мен ми е забавно, устойчива съм. На тях не чак толкова.
- Какво може да ви ядоса? А да ви усмихне?
Кирил: Нечистоплътността и непочтеността в отношенията. Всичко е в състояние да ме усмихне, дори и неща, които на пръв поглед не са много за смях... Но умението да виждаш смешната, гротескна страна на нещата, както и сходното ни често самоиронично и донякъде парадоксално чувство за хумор е нещото, което също ни държи заедно толкова години.
Милена: Мен лично непочтеност. Усмихва ме слабост в характера, която е чар. Особено ако после бъде впрегната в нещо полезно. Ние не сме съвършени. “Ядосването” минава, като не го забравям. Усмихват ме дребните грижи, всеки да забележи, ако другият не е добре, ако е крехък.
Тодор: Новините от парламента. Хубава дума в подходящ момент.
- Спомняте ли си първия епизод на „Тройка на разсъмване“?
Милена: М-да. Беше прекрасно. Отворих микрофоните и казах: ”Добро утро от “Тройка на разсъмване”, сутрешното шоу на радио “Витоша”!”. 23 години по-късно правя същото и виждам Кирил и Тодор отсреща.
Тодор: Пушех цигара след цигара и ме включиха за малко в ефир.
Кирил: Съвсем първото издание - не. Но си спомням реакциите на хората, когато ни чуха в началото на „Тройка на разсъмване“. Бяха полярни, защото дотогава не се говореше по този начин за теми „табу“, а всъщност - плод на дълго наслагвана в годините автоцензура. Искахме да провокираме хората да мислят нетрадиционно, да не ги е страх да споделят какво мислят по всяка една тема, касаеща живота им, както и да накараме журналистиката да бъде отново потентна.
- Според вас защо радиото няма да изчезне никога?
Милена: Защото е “реката на живота”.
Кирил: Защото е магия. Емоция, която не предлага нито една друга медия. С радиото можеш да пееш заедно, да спориш „с гласа от кутията“, да шофираш и да си пиеш кафето. Всъщност най-важна е непосредствеността на обратната връзка - комуникацията е много по-жива. При нас всеки може да се обади и да изкаже мнението си, да спори с нас или с друг преждеговоривш слушател. Принцип е да даваме възможност на всеки да изрази мнение или позиция, дори и да не сме съгласни с него.
Тодор: Ако трябва да съм кратък: Защото хората искат да слушат различни мнения, позиции, а не просто да си подредят „песни за пътуване“ на флашка. Ако искате по-подобрно, ми отделете една страница поне.
- Вие самите слушате ли радио?
Кирил: Да, основно в колата.
Милена: Все по-рядко. И после пак по-често. Но имаме правило да избягваме да слушаме себе си. “Под лупа” не е до днес опция, ако си добър в тази професия. Тази лупа трябва да я можеш и усещаш в момента на действието.
Тодор: Ще ви отговоря така... Дори в банята имам радио.
- Извън радио „Витоша“ и “Тройката” кои са Милена, Кирил и Тодор?
Кирил: Хора като всички други!
Тодор: Ми май пак същият съм. Нямам образ или „специален глас“ за радиото. Може би една идея по-мълчалив.
Милена: Личности. Цветни. Свестни. Грамотни. Обичащи.
- Как ще посрешнете коледно-новогодишните празници?
Милена: Поотделно. На 25-и синът ми Христо става на 18! За първа година сме в наш дом. За първа година майчинството прилича на дом. С двор, сняг, джаз и плочи. С много обич. По Коледа и тримата с Кирил и Тодор изчезваме от ефир и влизаме в нашите си сърца. Както всички слушатели.
Кирил: Няма да избягам от традицията –-Бъдни вечер и Коледа в семеен кръг, Нова година - парти с приятели.
Тодор: Коледа е винаги със семейството. Нова година не ми е важна.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
Милена: Да имат повече поводи да вярват на добрите новини, да знаят кое и защо се е случило. Да вярват, че могат да влияят на събитията!
Кирил: Да мислят позитивно, да четат аналитично и никога да не се отказват от мечтите си!
Тодор: Да имат много хубави моменти с него и любимите си хора!
Екатерина Томова
