П осърнали сме българите и нямаме какво да си кажем, ако сме на една маса неколцина. Телефоните башка увредиха комуникационните чувства, пренаредиха протокола и законите за общуване, за успокоение- не само в България. Но по света, хората някакси правилно разпределят социалното внимание, проверката на съобщенията си и подържат една благородна мрежа от спонтанни изказвания или добре премислени или пък заучени фрази.
Няма нищо лошо, стига вечерта да не е провалена от празни погледи, разговори за болести, пари и кариери. Дори младите хора у нас се втренчват в теми за нов пластичен хирург, ново хапче за отслабване, нов солариум и почти всеки избягва теми, извън суетата и повърхностното.
Не казвам след всяка наздравица да се цитира Шекспир или след сорбето да се говори за музиката на Ерик Сати, но е по-добре отколкото за ботокс и спринцовки. Когато има видимо разминаване в статута на присъстващите, тогава е добре домакинът да режисира разговора, като „дава думата“ поетапно и според възможностите на присъстващите. Може да ги подкрепя със зададена тема, по която не прябват знания на нобелист.
Просто тактично разпределяне участието на присъстващите на масата. Отчайващо е когато синхрон изобщо не може да се постигне, поради временната глухота на някого, обикновено свързана с липсата на каквато и да е компетентност. Такива хора могат да са тревожно гръмогласни, доминиращи компанията и съответно- увреждащи добрият замисъл.
Уместен разговор е храната. На базата на сервираното може да споделите, че сте яли подобно, но с друга подправка, да вметнете няколко впечатления от съответната държава и ресторант, без да звучите хвалебствено. Ако там, където сте, има картини, опитайте се да се изкажете, но първо се уверете, че това не са просто лоши копия или принтове на оригинала.
Чувството за хумор може да дойде на помощ и ако дори предположите, че „тези картини тук са толкова автентични, че чак приличат на фалшификат“. Това е сигурен признак, че ще предизвикате дискусия или поне ще отпуснете напрежението.
Ако разговорът съвсем се е изчерпал, може да спрете тактично сервитьора, минаващ покрай вас с бутилка вино и да се осведомите за марката и качествата му. Разговори и вицове за вино- толкова много. Възползвайте се и от интериора на един ресторант.
Бъдете внимателни ако собственикът е на масата или има възможност да ви чуе- подбирайте думите си правилно, за да няма обидени. Ако обаче всичко е наред- споделете мислите си относно интериора, похвалете го и учтиво потърсете притежателя за да го комплиментирате.
Думи, като „чудесно“, „вдъхновяващо“, „благородно“ ще допълнят разговора...
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“.
Лорд Евгени Минчев
