Л ятната ваканция предполага прочистване на ума, душата и тялото. Тялото, изглежда - съвсем не, предвид изобилните маси за закуска, обяд и вечеря, така любими на българите. Умът може да се отдалечи за малко от проблемите в работата или бизнеса, в зависимост от нивото на задълбоченост и отговорност. Душата - пренебрегваната собствена същност, остава последна в списъка с грижи за подръжката и.
Душата - поетичен стон за някои, тежест и объркване за други, седи свита в гнездото си и очаква внимание. Вместо книга, модно списание, съпокупляване с изгревите и залезите, пориви за романтика и поезия, повечето от нас забиват нос в телефона или компютъра. Там обаче, не се корени източникът на добра енергия, там губят време нискочестотните ни влечения и навици, които замитат душата някъде в ъглите. Четем видоизменени цитати, глуповата проза и елементарна поезия. Поучителни и императивни постове, в които няма същина, няма духовен или какъвто и да е организационен стимул и процес. Навикнали сме да ни замерят с отпадъци от чужди души, от претенциозни „създатели на дигитално съдържание“, каквото и да значи това. Колкото и да ни струва, докато му се доверяваме и усвояваме.
Възможен ли е дигитален детокс и има ли той почва у нас?! Може ли да се промъкне между затлъстелите стомаси и души и да проправи път на нещо различно и полезно. Според мен е напълно възможно. Съдържа се във волята и се отработва чрез самоосъзнаването. Стига да имаме огледало в лицето на най-близките си, които отразяват нашето собствено състояние, собствената ни дигитална зависимост. Ако видим онези блеещи физиономии и открием в тях собствената си безцелност, ако осъзнаем колко светът се е предал на чуждата дигитална воля и е изместил нашата... Тогава, братя и сестри може би ще се отлепим от магнетичното привличане на телефоните си и ще надникнем отвъд. Но за това, както и за всеки съществуващ детокс, ние трябва да сме осъзнати и принципни, да устоим на временните изкушения, които превземат ума ни, без да оставят нещо в него. Дигитален детокст - нека да започнем още в този момент. Защото глупостта, макар да не се предава по полов път, най- вероятно се предава по дигитален.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
