Н яма да се правя на Емил Розов, но филмотечната наличност за началото на годината никак не е розова. Все пак, има надежда и тя се обезпечава от приличните ленти, в които е съчетана еклектика от романтика, екшън и психо трилър.
Източниците, от които си набавям филми за домашно гледане понякога изненадват с оригинални заглавия и съответния филмов пълнеж към тях.
Точно в момента гледам филм за живота на Кандински, който е една симпатична, протяжна сага, на немски звучаща като гласово упътване за магнетофон. Понеже гаджето ми е роден в Германия, неговият слух със сигурност се гали от говора.
Става за гледане и наивно миловидната лента с режисьор Тодор Чапкънов, където се прокрадва българско актьорско присъствие и съчетание на лондонски с български гледки. Малко наивно, във филма Принцесата на цветята, действието хем се развива в Лондон, хем едновременно в президентския апартамент на Маринела хотел. Световният зрител обаче не може да направи това сравнение и понеже изобилства от симпатични лица, филмът минава леко, особено ако имате наблизо бутилка бяло вино. „Списъкът“ от 2023 година си е едно екранно приключение с ведър актьорски състав, непретенциозно заиграване с известни имена и сценарий, който не се нуждае от кой знае какви корекции. Накрая въздействието е такова, че бихте искали да спите с поне трима от актьорите.
С претенции за задълбоченост, но и много добра актьорска игра е Изгубени в Марсилия - там германец губи съпругата си, забъркана във финансови схеми. Намесена е мафията и местният Пабло Ескобар, който се казва другояче. Две невинни деца подържат сълзливата линия на сюжета, объркана тъща, луксозна яхта и малко лобут изпълват със съдържание нещата, но е донякъде безличен, че нищо чудно да гледате филма още веднъж, без да се сетите, че сте го гледали.
Когато казах, че положението не е съвсем розово, искам да изтъкна изобилието на азиатски филми или такива с азиатски актьорски състав, за които не мога да кажа дали стават според моето европейско виждане за кино. Самата фонетика на филмите обърква слуха, запленен от британското произношение, с което съм свикнал.
Дори френските филми - ето, този Граф Монте Кристо с Пиер Нине, гали слуха, а телосложението му е предизвикателство и обещание за неспокоен сън.
„Спътници“ от 2025 година се нарежда сред модерните ленти, където властват новите технологиии, развития и неочакван обрат между героите. Естетиката е издигната на ново ниво, прокарвайки значения и парадигми незасягани в киното досега.
Току-що приключих със „Злата сестра“ - приемлив психотрилър, в който са намесени пари, луксозни имоти, бебета и наследства в изобилие. Накрая доброто побеждава, но дотогава лентата ни държи в приятно напрежение, от което не искаш да излезеш доброволно.
Завършвам този филмов обзор с Фернанда - разказ за опазване културното наследство на Италия и света чрез млада, упорита и начетена жена. Тя е светицата на изкуството, първата начело на галерия, в която споделят пространство шедьоври и интриги. Силният и дух и принципност надделяват и ви очаква стилен и изискан финал.
Наздраве!
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
