„Фатална връзка“, в която Джон Малкович има епизодична роля, умива лицето на съвременната киноиндустрия за поне последните 15 години назад и надявам се толкова и напред. Филмът е великолепен и задържа вниманието до последната секунда. Напрежението е основен решисьор тук и не отстъпва по драматизъм на най-добрите образци в жанра. Актьорската игра е изключителна и борави с търпението на зрителя вещо и завладяващо. „90 минути до присъда“ пък е напрегната драма, в която онлайн съд издава наказателни присъди .
В случаят- човек е виновен до доказване на противното и му се дава шанс да се защити, докато е окован в нещо като телевизионно студио. Напрежението идва и от факта, че съдията - холограма, няма чувства и не влиза напълно в положението на подсъдимия. Режисьорският похват е като губерка, която си играе с нервите и на зрителя и на участниците. Всичко е хубаво, когато завършва добре и филмът ни поднася точно това. Не без цената на много кръв, убийства и инфарктни ситуации.
„Коя е тази“ Кафка... е често задаван ироничен въпрос за интелектуалци. Отговорът идва с филм. Пълната асексуалност на поета носи всъщност целият потенциал на лентата. Това обстоятелство го запраща далеч над ежедневните, плътски очаквания и го бетонира повече като небесен пратеник на словото, отколкото като личност. „Хорът“ - този филм играе фокстрот върху темите от войната, с цялото и безсмислие и безумие.
В главната роля е Ралф Файнс, детайлно градиращ образа на префърцунен, отхвърлен от обществото диригент, застанал в началото, средата и края на укрепването на провинциален хор. Диригентът задоволява военните нужди от изява, интриги, милостиня към надеждите на шепа фалшиво пеещи, отритнати и заменени хористи. Великолепен филм, отделете му внимание.
„Извратен“ е трилър с неочакван край, в който почтен наглед неврохирург си играе с мозъците на хората в преносен и в буквален смисъл. Намесени са две фалшини брокерки- лесбийки, което прави хаосът още по-пълен а насладата от последствията още по-голяма. Ако си зрител, разбира се а не на тяхно място.
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“.
Лорд Евгени Минчев
