„Грозната, доведена сестра“ е филм - упътване за почти средновековни мъки в измислено кралство. Кинематографично е намекната зората на пластичната хирургия, която представлява по-скоро екзекуция без право на помилване, макар в края си да бъде увенчана от успех и опит за брак с младият принц. Героите са подбрани според епохата, но там присъства страховитото чувство на безизходица, мрак и първичност, които не се вписват в днешните ни представи. Филмът представлява моминското и майчиното старание грозната, доведена сестра да се представи съвършено в двореца, а това коства изкуствени мигли и нос, постигнати по зловещ хирургичен начин.
Мотото на този процес се откроява като „Красотата е болка“. Ако зaлогът е бракът с един принц, вероятно цената си струва. „Кризисен връх“ е филм, чиято обстановка вдъхновява очаквания, които не се осъществяват преди средата на лентата. Дори още малко по-късно. Трима актьори играещи финансови исполини са се затворили в алпийската къща на единия и опитват да спасят сценарий, който леко издиша. След като тримата обсъждат убийството на четвъртия, нещата добиват обрат, който ще нарека обещаващ. Какво лошо в това, трима милиардери да погубят съдружника си.
Филмът „Всеки с проблемите си“ пък ни поднася Джулиан Мур със син, който задоволява тийнейджърската аудитория с песните си и изкарва пари от това. Мудно режисьорско виждане, етапите на това повествование идват в един непредизвестен обрат, без да ми се струва интересно. Личните ми впечатления се определят от това, че няколко пъти спирам филма, отивам за кафе, слагам си напитка или говоря с гаджето по телефона. На Мур е дадена почти пасивна роля, като на преден план са оставени сина и бързо сменящото му се обкръжение. Останалите заглавия в седмичното филмово меню са като първо, второ и десерт. Някои едва се преглъщат, други нагарчат, трети сладнят, та чак ти трябва една бира и бирени фъстъци за да ги прокараш, както казваше баба ми Гина, на която съм кръстен.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
