П опфолк индустрията постави нови, донякъде високи стандарти в сценичното облекло. Естрададжиите – повечето от тях, са останали в близкото или далечно минало, без тенденции да стъпят поне с единият крак в бъдещето. Уличните музиканти, или поне онези, които се изявяват и на улицата са непоносимо зле по отношение на външния си вид. Протъркани дънки (ама, моля ви се, те бяха модерни далеч преди Ковид), изтъркани блузки (също мода от преди сто лета), очукани кундри и необръснати вратове, бият тревога от млади до стари.
Тази тревога отеква в очакванията и представите на почитателите, които освен верни последователи, плащат за услугата да бъдат възторгнати и да прекарат за малко в един естетичен и различен от ежедневието им свят. Това задължение изглежда убягва на нашенският шоу елит, той се промушва инатлив към повелите на модното време, шушумигира , може би за да не бъде прекалено много различен от масата.
Разбирам и финансовия аспект на нещата, но ако ти е платено да се появиш някъде, вземи назаем едно сако, изчеткай си обувките, обръсни си врата, обръсни се. Сложно няма, освен може би, мокаятлъка да се погрижиш за себе си и да уважиш публиката.
На рокаджии и металисти също не е простено естетическото нехайство. Да си дрипав и с кожено яке, също може да е ведро и секси, ако са чисти, съобразени със сценичната естетика.
Да си кажем правичката - дрехите да са купени от хубав магазин, а не от Женския пазар.
Но, о, небеса, същото важи и за сиротната откъм облекло публика. Тогава сценичните модни напъни ще се окажат само една диария в лицето на аплодиращите, пристигнали по маратонки, дънки, някоя маркова имитиация и лош дъх в устата. Когато публиката стане по-придирчива, когато самата тя чрез естетическото си поведение започне да изисква, на онези от сцената ще от/кликне нещо вътре и ще се променят. Дотогава ще се въртим в хармана на лъгането и прикоткването, докато се изхабят и двете страни в модния спор.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
