Б ългарската публика е странна в пренебрегването на очевидни недостатъци в поведението, пеенето, крясъците за внимание и всичко, на което сме свидетели на Онази певица. Към лакомията и за признание, в която те вкупом участват. Към отколешната и буфосинхронада, която в мен предизвиква съчувствие.
Култът към личността и е увличащ и опасен, защото е на всяка цена и защото не предлага нищо друго освен култ.
Публиката на Тази певица е секта от хора, впили се в спомените си и в жълтъците на своето минало. Там всичко е прокиснало и макар да не става дори за туршия, ни се предлага поетапно, с една или друга песенна гарнитура.
Глашатаите на тази секта са избрани телевизионни пастори, които треперят пред Божеството си, а то за съжаление няма общо с фотошопираните си изображения. Не могат да ми бъдат симпатични хора, които се самозалъгват пред един повяхнал тотем на вярата им, която не е вяра, а внимателно трениран навик в годините.
Не обвинявам Онази певица. Тя толкова си може, иначе ако можеше повече, щеше да е тотем по целия свят. Свитата и българска кариера е напълно неприложима, в която и да е част на света. Тя е дотолкова българска, колкото лютеницата, бахура и кървавицата за всяко живо същество. Българско.
Наизустените и изказвания могат да бъдат проследени в годините назад и това допълнително показва сектантския дух на ситуацията. Пасторите, за да ви внушават нещо, влияят с догми, повторения, чувство за срам и вина. Че от какво да ме е срам, например, че моите Божества са други, че имам вкуса да определя сам каквото ми харесва.
Но войнственото натрапване на този успех, изброяване числеността на публиката, квадратурите на залите и сцените говори единствено за комплекс. За удряне по масата и отказ да се чуе природата. Да се шегобийства с безсмъртието. Има много по-интересни неща да се докладват на обществото, отколкото числеността на концерта на Онази певица. Например количеството фотошоп, което използва, както и количеството безплатни покани, които се раздават, както и такива, откупени от спонсори.
Иска ми се да кажа накрая сиктир, но май най-добре ще приляга - Сик транзит глория мунди. Така преминава световната слава. В случая - българската.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев