Щ е ви кажа какво мисля за тези с кучетата- те просто не са намерили човек. Не когото да обичат а когото да командват и контролират. Вземането на домашен любимец /кучето обобщава този образ/, не винаги е акт на милосърдие или любов към животните. Много примери показват, че чрез тях стопаните им упражняват свой перверзен контрол, който не върви пред съпруг или деца. Домашен любимец не трябва да изслушвате и да взема решения вместо вас, да натрапва мнение и да тегли от банковата ви сметка.
Не е форма на добрина да прибереш улично куче, особено ако си в гарсониера . това е мнимо задоволяване на добродетелите, които си мислите, че имате, докато майка ви издъхва в някое сиропиталище. Докато не знаете името на съседите си и здравето им, но подвиквате с умиление на някое куче и го милвате. Докато децата ви пушат марихуана или крадат по входовете. Но вие имате куче, котка, папагал- еманация на вашата добродетелност, в която аз лично не вярвам. Напоследък виждам десетки салони за фризьорство на домашни любимци. Grooming salon по купешкому, но дефакто Битов комбинат за кучета и котки, в който ги къпят, подстригват, вероятно и масажират.
Ти, който „обичаш“ кучето си, няма ли сам да го изкъпеш, подстрижеш и прочие, така както си правил с децата си. Ако отрочето ти реши да иде на скъп фризьор, ще наречеш това претенция и ще го минеш с машинката на паница, като някой католически монах. Цял живот сменяла пелена, стопанката на едно куче ще му събира козуначетата по тротоара- действие, в което не виждам никакво удоволствие. Десетки стопани дори не събират изходеното и то се размива в дъжда или след сняг. Докторската градина, до която живея, мирише на урина и изпражнения, от похожденията на десетки кучета и котки, фризирани и с палтенца Бърбъри. Но градината няма кой да почисти и обезмирише.
В Лондон този въпрос е решен перфектно. В градинката на Слоун стрийт, притежавана от лорд Кадоган, може да разходите кучето си, като платите месечна или годишна такса. Пространството е оградено, под ключ и никога не ме е лъхнало на такава „обич“ каквато лъха от градинката на Докторска. Освен това в Лондон, никога не видях някой да разхожда кучето си по тротоара и да събира реколтата му. Израждането на повсеместно ниво, преминава и през този етап- на загърбване на междучовешките отношения и развиване на животинско- човешките. Мислете каквото си искате, за мен това не е нормално.
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“.
Лорд Евгени Минчев
