Т ака е, Христо Ботев най-кратко и най-описателно и изразил настроението на българина. „Силно да любим и мразим“ е мотото нашенско, под което було са народните гримаси, реакции, салтанати и прочие характеристики, описващи българина.
Тези дни ми се случи да съм център на внезапно внимание и видях как обществената канализация може да бъде двупосочна. От една страна - силна народна любов. Признавам, огромен процент, от друга - не искам да ви разправям, защото нямам тези думи в речника си. Дори да съм доволен от този резултат, защото видях българина сплотен и доволен в общата си концепция за децата, нещо остави горчив вкус в устата ми. А именно, че изобщо съществуват хора, които поставят под съмнение инак законовото обобщение, че децата се възпитават от родителите си до 18 годишна възраст.
И породената от липсата на свян или реална представа за нещата, злоба, избликна като вулкана Етна, за да залее интернет пространството. Хора, които изглеждат, като да имат деца, се хвърлиха с жълто-синя пяна на устата да убеждават света, че този казус е неправилен. Тоест, всички те допускат в училището на децата им да влезе агитатор, който да ги разпитва на сексуална основа, вероятно и да ги напътства. Ако си родител на място, едва ли ще реагираш така. Но нещо, и това явно е част от тази агитация, която разделя хората, насъсквайки ги един срещу друг чрез инструментите на неразборията и паниката.
Политиката тук е ветропоказателят, който се разправя с общественото мнение и го разпределя според силата на влиянието си. На някои им допадна ролята на евроатлантици и джендърски проповедници, блеснаха в светлината не на прожектори, а на неуверени свещици, угаснали почти толкова бързо, колкото и се запалиха. Няма съмнение, че в одобрението на тази пропаганда се крие мода и готовност да се премине бързо към европейско мислене, което не смятам, че трябва точно в този сектор.
Българската устойчивост е похвална, защото застава на барикадите пред своите чеда и яростно брани позициите им. Някои, за жалост, остават или зад компютъра или зад пелена от заблуди, докато ядат чипс или пица. Силните отбранителни сили на нашенци извадиха на показ онази черта на гена ни, приспана дълбоко от липсата на кауза и на борба.
Докато течеше кампанията по приемане или отхвърляне закона за джендър пропагандата в училищата, вече чувах по площадите рефрена на „Боят настана“, а сърцата тупкаха в неравноделен, но мощен общ такт. Сега ми се иска да приседна и да благодаря на събратята си, които силно любят и мразят. Защото може би силата им беше в омразата към нещо, което не им приляга, към нещо, на което или не е дошло времето или изобщо не бива да идва. Аз съм за второто. Бог да пази децата ни!
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
