К арамело е бразилски филм и е пълен с лай. Това е точно час и четиридесет и една минути любов и съпричастие, още повече щом главният герой се оказва с рак на мозъка. Карамело е този който открива болестта, като постоянно ближе мястото и подтиква героят да се замисля за причината за главоболието си.
Филм с принадена стойност, далеч от шумотевицата на ужасите и екшъните завладяли екрана. Кръстникът на Харлем е добре взета височина в актьорската кариера на Форест Уитакър . Той е главатар легенда на подземния свят, изоставил сделките с кокаин и преминал на друго бизнес ниво в квартала. В епизодите той трябва да поделя апетитните хапки с конкуренцията си, което поражда серия от конфликти, някои завършващи със смърт.
Полицията следи изкъсо или участва в това разпределение. Белите якички си кимат учтиво и преговорите между тях дават христоматиен пример за мафиотско общуване. Филмовата драматизация е разпределена така, че всяка серия да предизвиква апетит към следващата. Сценарното меню включва много лукс, разкошни локали и бижута, шампанско и... сълзи.
Деликатно в епизодите се появява Упи Голдбърг, но не като някогашната разсмиваща ни актриса а счетоводител на престъпен бос. Прокарана е и политическата коректност на епохата, допускането на цветнокожи като автори в изложбените зали, правата им и повече привилегии. Сагата е успокояваща със своето безвремие и чувство за ненаситност. Друга радостна телевизионна вест е филмът Мъжът в моето мазе, с участието на Уилям Дефо.
Характерното му лице, съобразено гениално с ролята му, придават на филма интересна смесица от качества, дотолкова, че те карат да се пренесеш там. Кадрите се лутат между фантазиите и реалността, почти до края на лентата не става ясен смисъла на сюжета, но символиката изпълва филма и държи в напрежение.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
