З абавен е умалителният словесен солфеж на народонаселението.
Келнерите (или пък келнерчетата), поднасят салатката, после гъбките, пиленцето с оризче и десертчето, на финала на един хубавичък обяд. Що за инфантилизъм, чудя се, да говориш на платежоспособни хора като на деца от детска градина "Минзухарче". Накрая на всичко това идва „сметчица“, с която може да се покрие месечната стипендия на талантливо дете. И просто търпим този ужасен келнерски изказ или този на магазинерката в мола, или на някой барман, търкащ чаши далеч от идеята да те забавлява до второто питие, гледа си телефончето и си води разговорчетата. Сервира коктейлчето, после идва сметчицата. Хубавинкя, дето би казала леля Босилка, живееща в съседното ватманско общежитие и моя бивша колежка.
А какво да се каже за силната музичка, звънтяща във всяко заведение за обществено хранене, където не можеш да чуеш нито себе си, нито събеседника си, нито мрънкащия персонал, който гледа в пет различни посоки, докато ти му диктуваш желанията си. А водичка искате ли? Не, не искам водичка, скъпи, искам вода. Не искам салатка а искам салата. Защото съм 60-годишен израснал мъж и не искам да ме третираш като внучето ти - папка ли Генче, чайче искаш ли...
А в същото време - ценичките едни такивинка понабъбналки, като поливани с тор. Салатката в някои котловинни полета е вече 15 лева, за съдържание, което едва ли струва повече от три лева. Хлебчето винаги се таксува допълнително, което си е един пладнешки, че и нощен грабеж.
И пак - водичка искате ли, сякаш сме дошли на водопой а не на един, да кажем, обяд. Водичката май генерира доста голяма печалба, защото и тя има ценичка, която никак не е малка. И най - обичам, след като съм изброил 5 блюда, да ме питат „ама само това ли иска господинът“? Да, само това, погледнете внимателно - не съм вол и поръчвам по-скоро да опитам, не да се натъпкам. И те гледат криво, като инспектор от ХЕИ, изтърсил се внезапно в кухнята, докато размазваш хлебарка с тиган.
И пак сметчицата - тук келнерът е безобразно любезен - идва със сума, достатъчна за първа вноска за автомобил. Салатката, както казах - гони 15-18 лева, основничкото (нали всичко се умалява) някъде към 30 лева, десертчето - между 7 и 9 лева, водички, хлебчета и винце - още 55 лева - сметчица и чудо. Как да не оставите бакшишче на това момченце или момиченце, което ви е обслужвало...
Докато пиша тази статия си купих пуловерче и защо не ми пожелаха „приятно денче“, само мога да гадая.
Хора, спрете се и замислете се! Изглеждате нелепо!
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
