Ч увствам се лично засегнат от занемарената от много години външност на Бриджит Бардо. Тя беше толкова привлекателна и секси в онези години и не беше справедливо в лицето на почитателите и да се отпусне така.
Скоро четох онлайн пост, че Моника Белучи не си криела белезите на възрастта, че показвала торбичките под очите си и прочие и това било прекрасно. Не е прекрасно, защото някога красивите жени имат дълг да продължават да бъдат красиви чрез това да се подържат и не натрапват възрастта си. Никой не иска да види идолите си сбабичосани, отпуснати, тегави. Това девалвира стойността им през годините, когато верният зрител е прибягвал до красотата им, за да се отдалечи от ежедневието или подпухналата си съпруга.
Да продължиш младостта си не е чак толкова трудно. Торбичките могат да бъдат избегнати чрез полупрозрачни очила, шията - с елегантен шал. Когато не сте на кеф за прическа - вземете си хубава шапка. Тя също е аксесоар „за всеки случай“, когато си без фризура или искаш да останеш анонимен.
И тук не говоря за намеса на пластични хирурзи. Това, особено когато става въпрос за лице, трябва да е табу. Лицето отговаря на настроението и на опита ти.
Да се сгромолясаш е въпрос на твоето отношение към тялото ти, към мислите ти, към поведението ти. Духовните наслагвания могат да бъдат прочетени по лицата. Звездите са звезди, защото... трябва да са по-различни от масовото. Те са идолът и облекчението за онези, на които е предписана по-скромна съдба.
Трябва ли ни втора Бриджит Бардо и доколко уместно е да се възхищаваме на подобна "естественост"... Случаите ала Моника Белучи на са изолирани, а изображенията им могат да се видят по списания и филми, които не ги представят добре.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
