Б ланширани, фламбирани, поширани, обременени с тежки функции и имена, предлаганите в нашите ресторанти храни са все пак за засищане на глада а не за претенциозност . И не за словесните състезания на готвачи и шефове, където всъщност разликата е изключително малка и невидима. Парадността от хранителни заглавия обърква онези, които са отишли в ресторант просто за да се нахранят и преживеят два часа в романтика и вплетени погледи а тези, които е впечатляват от гурме, пък полягат на тази излишна фразеология, за да трупат основания за снобизъм или да изградят такъв с „тухлите” на сложните менюта. Животът ми минава в ресторанти и гостилници, в павилиончета за вюрстчета до операта във Виена и гурме адреси в Лондон, Берлин и Париж. Единствено у нас ме зашеметяват тайфуни с нежни имена, на които са кръстени храни, които могат да намерят себе си в по-достъпна номенклатура.
Онзи ден седнах с мой приятел от провинцията, който макар да живее 35 години в столицата, не разбра нито едно от описаните в менюто заглавия , там имаше такива , каквито и полиглот не можеше да разгадае. Първото заекване бе при основните, в случая спагети , както би се изразил Чудомир- едни прости макарони, санким. Цитирам: Ригатони с моцарела. Ньоки с трюфел. Папарделе със сьомга. Конкильони…Пиците продължават безумния списък с Тронкето и Вентричина а десертите го съборват с Панджиало, което дори не се наемаме да отгатнем какво е . Докато се блещим и гърчим, докато надмогвам изпечения си провинциализъм, затапен с шестгодишно ватманство, поръчваме онова, което ни се струва познато, да не изпаднем в граматическо главоболие, което не знам как би се отразило на онези, които днес дебютират в София от села на име Паталеница, Пищигово, Баткун и Попинци. Дайте моля ви се, едно Папарделе. Попърделе вика моя приятел, попърделе, па си отишлЕ. Не зная тук Криворазбраната цивилизация ли да цитирам или популярните вече от Фейсбук статуси със снимка типа „Като взема едно дрЪво…” Иначе, можеш да си останеш гладен, докато не намериш меню в което кюфтетата са си кюфтета, сланината-сланина и заводския хляб- заводски. Нищо чудно в някой френски ресторант да срещнем заводския ни хляб, предложен с наклонен шрифт с френската му транскрипция Пен де ла юсин. Като взема едно дрЪво и черпак няма да ви помогне. Ще си налея един пастис, защото забравих как беше на български мастика.
Лорд Евгени Минчев
