- Орлине, вие подарихте песен на баща си за рождения му ден „Кючека на кмета“, тъй като той за поредна година бе избран за кмет на Монтана. Откъде ви дойде идеята за песента?
- Исках да направя символична песен за кметовете и тъй като баща ми е легенда сред кметовете и рекордьор по мандати, реших да посветя една на него.
- Защо решихте да бъде в този стил?
- Аз и преди казах, че ако беше попът или рокът на кмета, на никого нямаше да му пука. Политиците по принцип винаги гледат по негативен начин и знаех, че песента така или иначе няма да се хареса заради посланието на песента. Кметът много работи и много е направил за града. Кмета всички го харесват и само за него искат да гласуват. Затова си казах кой стил най-много отговаря на такъв тип песен и избрах любимия за всички жанр - кючека.
- По време на снимките на проекта имаше ли забавни случки?
- Винаги има. Хората, с които работя, знаят, че на мен ми хрумват много луди и авангардни идеи. Обикновено когато обяснявам концепциите си за клипове, те не ги разбират, докато не дойде време да снимаме. Нямам нещо конкретно за този проект, снимахме и още две други песни в същия ден, които бяха доста различни от кючека на кмета. С мен всичко е много забавно, затова не може да се акцентира само на една случка.
- Завършил сте образованието си в Америка, къде точно?
- Завърших музикална продукция в Орландо, Флорида, в университета „Фул Сейл“.
- Образованието там с какво е по-различно от тук?
- Това, че там се учех от хора, които са работили със световни изпълнители и групи, докато в България, за съжаление, нямаме такива хора. Аз винаги съм искал да правя американска музика и песните, които съм правил, са били в такава насока. Радвам се, че имах шанса и да се срещна с хора, които са участвали в големи проекти, както и лично да се запозная с големи звезди като Фарел Уилямс и Дейвид Фостър.
- Колко време сте живели там и защо решихте да се приберете?
- Живях 2 години в Орландо, докато учех. След това се преместих в Лос Анджелис и живях там около 1 година. Причината да се върна беше, че работната ми виза свърши. Нямах предложение за работа в моята сфера, а и като цяло не виждах поле за изява. Много хора идеализират Америка, особено Лос Анджелис. На мен ми хареса там, но в професионален план е много трудно дори и за американците да успеят в ентъртейнмънт индустрията. Имам няколко близки приятели, които са по-големи от мен, имат зад гърба си неща, които са постигнали, но и те работеха с мен на обикновена работа. В повечето случаи филмите показват само известните музиканти и актьори, но не знаете колко много хора има, които имат талант и качества, но не могат да пробият. Аз мисля, че направих най-доброто, което можах за малкото време, което имах там, и беше време да се прибера, за да се съсредоточа върху правенето на музика.
- Липсва ли ви и пътувате ли понякога дотам?
- Липсваше ми в началото, когато се прибрах в края на 2018 г. Сега вече не толкова, защото много се промени през последните години там. Политиката и ентъртейнмънт браншът не са това, което бяха. Никой не се интересува от талант, а от последователи. Ако не си с определени пролиберални виждания и пропаганди, те приемат за аутсайдер. Много известни личности там, както и тук, съм забелязвал, че се опитват да играят политически игри и да се преструват на нещо, което не са, за да получат популярност, възможности за работа и да не бъдат в черния лист на дадени компании. Когато отидох, смятах, че там имаш свободата да си себе си, да си автентичен, но впоследствие видях американската мечта и тя не е холивудски филм. Истината е, че повечето хора, както и аз, не отиваме в Америка, защото е най-доброто място за живеене, а защото там са големите компании и платформите. За това да успееш на едно по-високо ниво. Ако можех да правя американска музика и да ме маркетират там от България, да ходя на участия, както правят световните певци, нямаше да ми пречи да си живея в България.
- Разкажете ни някоя интересна история оттам.
- Имам много истории оттам. Някои са случки, свързани с живота, други в професионален план. Първото нещо, което се е запечатало в съзнанието ми, беше, когато завърших гимназията в Монтана. Още на следващия месец се преместих в Орландо, защото програмата в университета ми започваше лятото - юни месец. На 4 юли, който е Денят на независимостта в Америка, отидох за първи път в центъра на Орландо с моите най-близки приятели там. Моят съквартирант и американец Стивън, мексиканецът Начо и бразилецът Едуардо. Стивън беше единственият от нас с кола, която беше на майка му. Отидохме в центъра, паркирахме на един голям паркинг, разходихме се, гледахме зарята, имаше страшно много хора там и на всички ни беше много интересно. Когато приключи всичко, видяхме, че Стивън е забравил ключа в колата, която все още работи, и се е самозаключила.
Той звъни на майка си, която живее на 8 часа от този град. Тя се обажда на застрахователната компания или на ключар, не помня. И те казаха, че е 4 юли и ще отнеме много време, докато дойдат, тъй като има много движение и е празник. Стояхме известно време и се пробвахме да отворим колата, както сме гледали по филмите, като имайте предвид, че хората минаваха покрай нас. Сигурно са ни мислили за най-неграмотните крадци на света и се налагаше да обясняваме, че колата е наша. Опитахме с връзка за обувка и какво ли още не, но нищо не проработи. Изведнъж моят приятел Начо идва с американско флагче, което е намерил някъде на улицата, и изкара металната част, която прегъна, за да се опитаме да отключим колата. Правихме какво ли не, успяхме да прокараме жицата през рамката на вратата и се въртяхме, всеки да се опита да я отключи. Накрая, както всеки един български виц завършва. Американец, мексиканец, бразилец и българин се опитват да отворят една кола и българинът я отключва. Не би трябвало, но се почувствах много горд със себе си и си мислех дали да не вкарам умението си в резюмето ми за работа. Разбира се, на шега го казвам. Влязохме в колата и се прибрахме, за да завърша историята.
- Имате дует със Симона Загорова. Как се сработихте с нея?
- С нея се запознахме през 2019 г. Бях с двама колеги в музикално студио в София и те казаха, че тя ще дойде, за да й направим песен. Впоследствие направихме Feel Me, която е в поп, R&B стил, и след това тя ми се обади за една услуга. Миналата година я поканих да направим балкански ремикс на моята песен LOVESTRUCK, който се казва „Влюбени”. Заснехме клипа във Варна и оттогава сме доста близки. За момента в музикалния бранш тя е от най-близките ми колеги. Когато правехме „Влюбени”, тя разбра, че баща ми е кмет и е известен като майка й, но в различна сфера. Което мисля, че още повече ни сближи като деца на известни родители. Ние имаме сходно детство и влияния донякъде. На Симона баба й е Овен като мен, тя пък е Везни като сестра ми, а бащите ни са родени на една и съща дата. Така че имаме много допирни точки, въпреки че сме от много различни семейства. На мен баща ми ми е забранявал да слушам чалга като малък. Даже си спомням, че докато пътувахме за Варна, тя ми пускаше хитове на майка си и баща си, които не бях чувал в живота си. Това със сигурност я е изненадало.
- С кой ваш проект се гордеете най-много и защо?
- Аз харесвам всичките си проекти, защото всеки един ме е научил на нещо. Със сигурност имам песни, които бих променил и подобрил. От най-новите ми проекти харесвам ONCE IN A LIFETIME, която ми е от най-добрите песни, които съм правил. Ако тя беше изпълнена от световен певец, със сигурност щеше да стане голям хит.
- А кой ви е затруднил най-много?
- Нямам песен, която да ме е затруднила особено много. Повечето песни, докато ги правя, бързо ми стават ясни и знам каква трябва да е посоката. Може би, ако не съм сигурен в какъв стил, искам да завърша дадена песен и се колебая.
- Кога разбрахте, че музиката е вашето призвание?
- Докато учех в гимназията в Монтана, с мои приятели направихме група. Имахме концерт по случай Хелоуин и ни се отвори възможност да изпълним една песен. На репетициите с другите групи имах възможността да свиря на различните инструменти. Аз пеех и свирех на китара. Тогава за първи път имах шанса да свиря на бас и барабани. Докато гледах една от групите, които репетираха, осъзнах, че аз мога да изпълня и изсвиря всеки един инструмент в дадената песен. Тогава реших, че музиката ще бъде моето призвание.
- Какъв искахте да бъдете като малък?
- Преди да се занимавам с музика, исках да стана футболист. Играл съм всичко - без вратар. Харесваше ми, че мога да бъда гъвкав и да играя на различни позиции. Една от причините да започна да се занимавам с музика беше, че никой не искаше да стане известен музикант, докато всички искаха да станат професионални футболисти. Видях път, по който никой българин не е вървял, тъй като имахме успешни футболисти по онова време като Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров. Стилиян също е от Монтана и дори живеем на една улица. Исках и продължавам да искам да бъда първия българин, който е успял на световно ниво. Не мисля, че талантът е това, което ми липсва, по-скоро има външни фактори. Аз винаги казвам, че България е черната дупка на музикалната индустрия. Ние сме като американския футбол, най-добрите, защото няма с кой друг да се конкурираме.
- Какво обичате да правите през свободното си време?
- Трите основни неща в моя живот са музиката, киното и футболът. Обичам да правя и да слушам музика. Много често, ако ме видите по улицата, нося слушалки, защото най-вероятно слушам демо на мои песни. Обичам филмите, както и сериалите. Като жанрове харесвам комедия, екшън и романтика. Бях много романтичен като по-млад, доста идеализирах жените и връзките и повечето песни, които съм писал тогава, са сърцераздирателни. Може би затова сега харесвам по-скоро позитивни неща, които те забавляват. Що се отнася до футбола, фен съм на Монтана и Арсенал.
- Има ли изпълнител, с когото бихте искали да направите дует, защо?
- Аз съм отворен да работя с всеки, който обича музиката. Това, което аз желая, е да направя песен за известен изпълнител, която да се откроява от това, което те имат досега. Смело мога да кажа, че като предлагам песен на даден певец или певица, им казвам, че ще бъде най-добрата песен и ще ги покаже в друга светлина. Има известни изпълнители и в попфолка, и в попа, както и в рапа в България, на които мога да предложа песен.
- Кое ви вдъхновява да пеете?
- Пеенето е начин да се изразиш, когато думите не са достатъчни. От една страна ме вдъхновява да мога да пея различни стилове, от друга страна ми харесва емоцията, която изпитвам. Сигурно съм единственият човек, който в един ден може да си пусне да пее поп, джаз, рок, кънтри и попфолк. Може би трябва да измислят термин за хора като мен, предлагам „музикално изкривен“.
- Имате ли човек до себе си?
- Не, нямам човек до себе си. През по-голямата част от живота си съм бил сам и това ме е научило да си бъда самодостатъчен. Една жена трябва много да допринесе, за да бъде в моя живот. От една страна съм много подозрителен заради семейството, от което идвам, от друга страна и не намирам това, което търся. Повечето приятелки, които съм имал, са били, докато живеех в Америка. Дори мисля, че там ми беше много по-лесно, защото на английски имам повече дар слово заради текстовете, които съм писал и комедиантите, които съм гледал. Също така в чужбина хората нямат предубеждения и ме приемат какъвто съм, докато в България не е точно така. Не знам една жена дали иска да излезе с мен заради мен, заради баща ми, заради това какво имам. Както е казал един известен американски футболист, аз търся да си партнирам, не да спонсорирам. Много дисциплиниран човек съм и изисквам както от себе си, така и от другите. Нямам конкретен типаж жена, излизал съм и с латиноамериканки, афроамериканки, азиатки, жени от Средния изток, както по-млади, така и по-големи от мен. Нещата, които търся в една жена, са тя да ми дава мир и спокойствие, да притежава сексуална дисциплина, да може да се разчита на нея и да е отговорна, както и да е отворена към това да се учи на нови неща. Повечето жени се провалят в първите две, третото дори няма нужда да го обсъждаме.
- Бихте ли участвали в риалити формат?
Когато учех в гимназията, отидох на кастинг в „Х фактор“, но не в българския, а в английския. Винаги съм искал да правя световна музика и в България не виждам платформа, която може да ми помогне в това отношение. Нямам против да участвам, но бих желал, ако е музикален формат, да изпея моя авторска песен, дори бих им предложил те да изберат коя и в кой жанр. Ако нямам такава, ще измисля бързо и ще направя премиера.
- За какво мечтаете?
- Да бъда първият български музикален продуцент и изпълнител, който да прослави България на световно ниво. Не мисля, че има друг човек, който да притежава по-добри качества от мен. Особено като човек, който се продуцира самостоятелно, може да влиза и излиза от жанрове и роли. Пътят ми е много интересен и съм сигурен, че ако ми се даде възможност, мога да задмина дори световни звезди. Ако имам бюджета на Дрейк и Бионсе, мога да направя в пъти повече.
Това е той:
Роден е на 29 март в град Монтана
Син е на кмета на Монтана Златко Живков
Лидия Драгомирова
