- Мартин, честита победа. Когато отидохте на кастинга за „Хелс китчън“, а след това и бяхте одобрен, вярвахте ли, че ще сте финалист и че ще спечелите?
- Честно казано, не! Бях се амбицирал да стигна до черните куртки, а оттам нататък какво ще се случи, нямах представа.
- Когато чухте името си от шеф Ангелов, че сте големият победител, какво почувствахте?
- Това е нещо уникално и няма как да бъде описано с думи. Чувствам се удовлетворен от това, което направих, и мога да кажа, че се гордея със себе си и способностите си. Щастлив съм, че успях да превъзмогна много лоши черти в характера си, защото, ако не се беше случило, щяха отдавна да са ме изгонили (смее се).
- Кои са тези черти на характера ви?
- Аз съм много избухлив. Паля буквално от половин дума. Някой като ми каже нещо – и много не го бавя (смее се). Влизам с рогата напред и каквото се случи. Не мисля за последствията. Правя го, а после съжалявам. Просто съм много първичен. Правя глупостта, не мисля тогава, а като е свършило, се замислям, което е много неприятно. Щастлив съм, че успях да овладея тези черти в предаването.
- „Хелс китчън“ ли беше началото и предпоставката да се промените?
- Да. Това беше мястото, в което успях и разбрах, че мога да владея емоциите и нрава си. Приятелите ми и най-близките ми хора ми казаха, че много съм се променил след „Хелс китчън“. 3 месеца, които преобърнаха мисленето ми. Аз излязох и хората ми казаха, че не могат да ме познаят. Повечето ми казаха, че не са очаквали да стигна до финал, и то точно защото знаят характера ми и че най-вероятно някой ще ме провокира и ще се сбия или скарам. Но аз успях да сдържа емоциите си и смятам, че това ще е добре за мен оттук нататък.
- Кого виждахте като най-голям конкурент в предаването?
- От началото още за мен най-големият конкурент беше Тоби. Тя се заяви още с първата чиния, показа доста професионални техники и показа на всички ни, че ще е един от най-големите конкуренти на всеки един от нас. Това е моето мнение. За мен най-силната конкуренция беше тя.
- Сега, когато шоуто приключи, в какви отношения сте с останалите участници?
- С повечето от тях съм в доста добри отношения. По-скоро с Едуарт нямам обща тема на разговор. За мен той си е малко странен, по-затворен. Лично аз не успях да намеря допирна точка с него. Не е лош човек, но не е моят тип човек.
- Кой забавен момент ще помните винаги?
- Ние имахме много такива моменти в общежитието. Грозев, като си остави някъде нещо и като не го намери на същото място, край, сякаш е свършил светът. И ние му правехме точно такъв тип шеги – криехме му нещата, сменяхме им местата и той запалва на живот и смърт, а ние още повече започваме да се смеем от реакциите му. Много са забавните моменти. Не знам как ни бяха събрали тази година, но всички много ми допаднаха като хора.
- Имахте ли си фаворит от Златния отбор?
- В началото ми беше Мегз. Ние нямахме време да се опознаем, защото жените доста повече играеха с тях, но в пътите, в които ние бяхме със Златните, Мегз винаги ми правеше впечатление. Пък и шефът каза, че тя непрекъснато ходела на курсове, надграждала знания и техники, и ми хареса това, че иска да се учи и развива. До момента, в който видях Златка как се представя на последните игри. Тогава вече бях убеден, че Златка ще спечели. Тя показа доста борбен дух, не се предаваше – каквото и да става. Искаше да спечели на всяка цена и сякаш в нея видях себе си.
- При вас всичко на всяка цена ли е в живота?
- Предполагам, вие и повечето ви читатели, които са гледали предаването, знаете, че съм имал труден живот и мечтата ми беше да изляза от рамката, в която бях поставен. Във Варна се познаваме всеки с всеки и знаят какво съм правил в миналото. Исках да покажа, че Мартин има и друга страна, че не всичко е, както е било преди, и да се докажа, че мога да се променя и да стана друг човек.
- За какво най-много съжалявате от миналото си?
- Не съжалявам за нищо, защото, ако тези неща, през които преминах, не ми се бяха случили, нямаше да съм сега тук. Всяко зло е за добро и аз се убедих, че е така на 100%, а не е просто някакъв изказ. Аз съм имал доста зло в живота си и в един ден дойде доброто. Трябвало е да преживея всичко.
- Кое определяте като най-трудния си момент в живота?
- Когато си изгубих близките. Първо баща ми почина. Сестра ми тогава беше много малка. Ние сме израснали в бедно семейство и трябваше всичко, което майка ми изкара, да е за сестра ми. Не че мен са ме оставили, но тя, първо, е момиченце, второ, е малка. На мен ми беше много трудно, защото на 13 години излязох на улицата и започнах да правя абсолютно всичко, от което могат да се вадят пари. Изобщо не съм мислил за последствия. Винаги гледах сам да се оправям. Знаех, че тръгвам по лош път. Постоянно викаха майка ми по детски педагогически стаи, по районни и т.н. Тя много ми се караше, много ме биеше, но аз нямах избор. Никой не искаше да ме вземе на работа на тази възраст. В училище съучениците ми бяха заможни и не спираха да ми се подиграват, че сме бедни. Това мен много ме дразнеше и исках да направя нещо, за да имам поне средно ниво и да мога да си позволя някакви неща, които ги нямам. Бях се принудил да правя неща, които не са ок. Буквално всичко. Не се гордея с това. Когато се запознах с Валерия, животът ми започна да се променя. Тя ми каза – или избирам този живот, или нея, и аз избрах правия път и семейството. Щастлив съм от избора си, защото, ако не го бях направил, сигурно сега щях да съм на доста неприятно място, а не да водим този разговор.
- Поздравления за половинката ви, че е съумяла да ви вкара в правия път. Поздравления още веднъж и за победата. За финал – какво ще правите с паричната награда от 100 хиляди лева?
- Все още не съм го мислил, наистина. Мисля за ресторант или някакво заведение във Варна, но все още не съм седнал да мисля. Не ми е дошла още музата за собствен бизнес. Ще си ги отделя настрани и когато го почувствам, ще ги вложа
Елизабет Методиева
