- Иван, честито. Заслужена победа. Вече минаха няколко дни от финала, утихна ли малко лудницата около теб, или все още цялата емоция те връхлита ежедневно?
- Все още не е утихнало нищо. Получавам много обаждания и съобщения както от мои фенове, така и от приятели. Щастлив съм, че продължавам да усещам любовта и близостта на хората към мен и това, което направих.
- Какво почуствахте веднага след като разбрахте, че вие сте победителят?
- Не можах да повярвам в първия момент. Когато дръпнах въженцето и моето знаме се вдигна, усетих едно леко отпускане, защото 3 месеца бях изключително фокусиран в това, което правя, и в самата игра. Усетих едно облекчение, все едно духът ти изчезва за момент. Рухнах емоционално и физически за миг и затова и толкова силно се разчувствах.
- Ако ви върна в самото начало, прекрачвайки прага на „Игри на волята“, вярвахте ли, че ще сте победителят?
- Аз влязох, за да победя. Знаете, че го казах и във визитката си.
- Така е, но много хора го казват, но не го мислят наистина.
- Аз наистина го мислех. Винаги съм вярвал много силно в себе си и затова нещата при мен се получават с лекота, защото се раздавам на 100% и в играта, и в живота като цяло.
- Дразнеше ли ви фактът, че част от другите участници ви подценяваха?
- Не, амбицираше ме да им покажа, че не са прави и че не виждат нещата, така както реално са. Исках да им покажа, че съм доста по-добър от това, което те си представяха.
- Кой беше най- трудният ви момент в играта?
- Най-гадно ми беше, когато разбрах, че брат ми е напуснал по медицински причини, защото аз си го чаках да влезе в племената, защото знам, че е добър и имаше възможност на втората седмица още да влезе в нашето племе. Но така се случи, че напусна по медицински причини и нямахме възможността да играем заедно.
- Имаше ли момент, в който се колебаехте дали искате да останете?
- Не. Аз бях психически подготвен за тези три месеца в това приключение и знаех, че трябва да бъда изключително фокусиран и няма задна скорост.
- Това ли е тайната на крайния успех - психическата подготовка?
- Да. Човекът, който печели, е човекът с най-силна психика. Имаше много подготвени и силни играчи, които просто не издържаха психически и това ги срина и не можаха да се представят по начина, по който могат. Мога да дам пример с моя много близък приятел Румен Радев. Той беше изключително подготвен физически, но психиката му изигра лоша шега. Да, разбирам го, че беше на чистилището и беше много тежък период там, но това него го срина може би и затова не му се получи играта по начина, по който той може да играе.
- Вие сте младо момче, как успявате да сте толкова силен психически. Вариантите почти винаги са два - или дадено събитие в живота ви е променило, или просто сте роден с такъв характер.
- По-скоро съм си такъв. Не съм имал някакъв преломен момент в живота ми, който да ме накара да мисля по такъв начин. Аз съм човек, който слуша много подкасти, които ме развиват ментално. Правя подбор на важните неща за мен и през последните години успях да стиган до ниво на мислене, което може би е по-високо от това на връстниците ми.
- Виждам кръстче на ръката ви, вярвате ли в Бог.
- И на врата имам. Да, вярващ човек съм.
- Имаше ли някоя молитва, която си казвахте преди важна битка на арената?
- Не. Специална молитва не. Увереността, която имах в себе си, е достатъчно. Много благодарен човек съм аз, дори за малките неща.
- Това е много хубаво, защото в днешни дни хората сякаш повече искат, отколкото да благодарят.
- Да. Всеки е свикнал да иска. Животът е такъв, че никой не иска да дава, а всеки иска да е консуматор. Трябва да дадеш, за да получиш. Това ме движи мен. Аз обичам да давам и не очаквам да получа нищо в замяна.
- Вие дадохте и изключително приятелско отношение на останалите участници в „Игри на волята“, кои останаха ваши приятели и след предаването?
- С Румен Радев сме много близки. И през нощта да му се обадя, знам, че ще дойде, за да ми помогне. Румен и Марто са ми най- близки от формата. С тях най-много се усетихме и си паснахме. Нямам лоши отношения с никого от формата.
- В какви отношения сте с Дени?
- В абсолютно нормални. Не сме заедно, но не таим лоши чувства един към друг.
- В един от последните епизоди видяхме и бившата ви приятелка. Докъде се развиха отношенията ви там и защо не се събрахте? Ерген ли сте в момента?
- Ерген съм. Там имахме един разговор след предаването, но като изговорихме всичко, осъзнахме, че нещата при нас са много счупени и че дори да се оправим и любовта, която имаме един към друг, няма да помогне. Дори да се съберем, щастието ще бъде кратко и отново ще се случат нещата, които прекатуриха нашите отношения.
- Сега сигурно имате много обожателки, но какъв е вашият идеал за жена, която искате да е до вас?
- На първо място да е добър събеседник и да мога да й споделям всичко, без да се притеснявам. Харесвам красивите жени. Външният вид има значение. Високи и слаби жени... смятам, че с тях най- много си подхождам (смее се). Да има възпитание, защото аз имам такова, и да е умна.
- Големи критерии... ще ви е доста трудно.
- Трудно е, но съм сигурен, че ще намеря човека до себе си. Сега не съм в етап, в който да мисля за това. Изцяло съм фокусиран върху работата си.
- Предполагам най- често задаваният ви въпрос от няколко дни е какво ще правите с паричната награда от 100 000 лв.?
- Те са един бонус. Аз не съм влязъл, за да спечеля тези пари, а за да победя. Парите бих ги инвестирал или в лабораторията си, или в недвижим имот.
- Има ли повече поръчки след успеха в шоуто? Представям си как пациентите отиват и казват: „Искам зъби от Рълев“.
- (Смее се). Аз нямам пряка връзка с пациентите. Аз имам със стоматолога и с колеги зъботехници. Реално съм обхванал цялата сфера и зъботехническата, и стоматологичната. Имам доста поръчки, които се засилиха след предаването. Хората искат да пробват, да водят.
- Смогвате ли с всичко?
- Много ми е трудно. В последно време стоя до посред нощите в лабораторията. Искам да намеря човек, който да е добър кадър и да създадем един млад и готин екип. Искам нашата професия да се развива по най- добрия начин. Моите критерии и там са много високи. Нещата, които търся, ми е много трудно да ги поддържам, но това ме зарежда още повече и ме мотивира да съм още по-добър.
- Как се роди идеята да се занимавате със зъботехника. Имали ли сте друга мечта?
- Първата ми мечта, докато тренирах лека атлетика, беше да стана учител по физическо. Но тогава имах една много амбициозна приятелка, която искаше да учи медицина и ми каза: „Защо не запишеш една зъботехника, ти си сръчен и ще ти се получат нещата“. Запали ми интереса това нещо и искрата продължи в тази насока и се превърна в пожар.
- Винаги сте усмихнат, това ли ви помага в живота?
- Да, винаги всичко приемам с усмивка и с широки обятия. Отворен съм към света и към хората.
- Оттук нататък накъде?
- Изключително фокусиран съм върху работата си. Със сигурност искам да имам семейство, но когато му дойде времето. Сега съм на работен етап.
Елизабет Методиева
