Н а температура от 56 градуса е снимала кадрите с палто от пера за новия си клип „Спомени“ певицата Поли Генова.
Това разкри пред „Телеграф“ режисьорът на видеото Джийсън Брад Люис. В екипа са били още съпругът на звездата Джоузеф, фотографът Костадин Кръстев-Коко, стилистът Стоян Апостолов-Стоянски, Габриела, Ясен и Мария. Пътуването им до Турция е било цяла епопея, а Джийсън разказа подробностите.
Поли Генова: „Евровизия” е три минути слава
Военен център
„Първата ни снимачна локация беше древният град Дара, близо до Мардин. Това е място, което трудно може да се опише само със снимки. Камък навсякъде, скални образувания, пещери, останки от древни сгради и усещането, че ходиш по територия, през която са минали безброй хора преди теб. Дара е бил важен град на границата между Източната Римска империя и Персия, строен като стратегическа крепост и военен център. Днес там могат да се видят останки от водохранилища, гробници, скални жилища и огромни пространства, издълбани в земята. Красиво е, но и безмилостно горещо. На слънце температурите бяха около 56 градуса. След като тръгнахме от България, където беше едва 13 градуса, разликата беше направо шокираща. Все едно някой те изважда от ранна пролет и те поставя директно в отворена фурна“, разказва Джийсън.
СЛЕД "ЕВРОВИЗИЯ": Елица и Стунджи се разделиха, арестуваха Краси Аврамов
Поли е трябвало да снима с палто от пера, което на камерата изглеждало фантастично, но реалността зад кадър била съвсем друга. „Бяхме сложили малък скрит вентилатор на гърба, а палтото ѝ беше оставено възможно най-отворено, за да може изобщо да издържи. Реално под него тя беше почти без нищо, а районът беше отцепен за снимките. И въпреки всички тези мерки жегата беше толкова тежка, че непрекъснато следяхме дали не се обезводнява. Това беше един от най-трудните снимачни дни. Налагаше се да повтаряме дубъли заради дребни детайли: движение на косата, посока на погледа, вятър, светлина, прашинка, която не стои добре в кадър.
Поли беше невероятен професионалист, но в един момент всички разбрахме, че трябва да мислим първо за хората, а после за перфектния кадър. Аз лично изпих толкова вода, колкото сигурно не съм пил през целия си живот. Бутилките изчезваха буквално за минути. Вече не си говорехме „Искаш ли вода?“, а „Колко вода остана?“. Там бяхме и истинска атракция за местните. Районът е по-консервативен, много от жените са с традиционно забраждане, а появата на снимачен екип, камери, осветление и Поли Генова в сценичен тоалет естествено събираше погледи. Хората снимаха, питаха, наблюдаваха ни с любопитство. В един момент имах усещането, че ние снимаме видеоклип, а те снимат документален филм за това как някакви странни хора са дошли от България и се опитват да правят изкуство на 56 градуса“, продължава режисьорът.
Благословия
После продължили към древен християнски манастир в района на Тур Абдин, недалеч от границата със Сирия: „Преди да влезем, ни посрещнаха представители на местните органи на реда, които трябваше да потвърдят целта на посещението ни. Това само допълни усещането, че не отиваме на обикновена туристическа разходка, а влизаме в място със сериозна история и особени правила. Манастирът „Мор Габриел“ е едно от най-старите действащи сирийско-православни светилища в света. Основан е през 397 г. и до днес е духовен център за християнската общност в региона. Когато влезеш вътре, шумът остава някъде далеч. Каменните дворове, стените, тишината, монасите, всичко създава усещане за място, което не просто е запазило историята си, а продължава да я живее.
НИКОГА НЕ Е КЪСНО: Поли Генова лъсна дибидюс на сцената! (ВИДЕО)
Там срещнахме изключително възрастни монаси. Един от тях беше на 104 години. Гледаш човек, който е видял повече от един век история, и започваш да се чувстваш малък по най-хубавия възможен начин. Имаше и част от манастира, в която не можехме да преминаваме.
Поли Генова и екипът й на снимките на Спомени в Турция
Това не беше нещо направено за туристически ефект, напротив, усещаше се като място, където правилата не са формалност, а част от уважението към вярата и хората, които са живели там поколения наред. Разказаха ни за специална стая и за монах, свързан с историята на манастира. Според местното предание той е пожелал след смъртта му прахът му да бъде положен под плочи с малък процеп, през който вярващите да минават. Смисълът бил хората символично да носят благословията му със себе си, да намират правилния път и да оставят злото зад гърба си. Независимо дали човек е религиозен или не, има моменти, в които просто стоиш тихо и разбираш, че не всичко може да се обясни с думи. Това беше един от най-докосващите моменти от цялото ни пътешествие. След жегата, шума, организационния хаос и умората това място ни даде нещо като пауза. Сякаш всички за малко спряхме да бързаме“.
Камъни
ТелеГаф: Михаела като Маринова в кожа! (СНИМКИ)
Финалната спирка е в планината Немрут. „Място, което буквално те кара да замълчиш. Намира се на над 2000 метра височина и е известна с монументалните каменни статуи от времето на древното царство Комагена. Огромни глави, фигури на богове, лъвове и орли стоят на върха сред камъни, вятър и небе. На самия връх се допускат ограничени групи посетители. Има строги правила и големи червени надписи на няколко езика, които предупреждават хората да не взимат камъни от планината. Един от надписите беше особено въздействащ: „Всяка година тук идват милиони туристи. Какво би останало от планината, ако всеки си вземе по нещо?“. Това направо ме смрази. Признавам си, за секунда ми беше минала мисълта да си взема малък камък за спомен.
Поли Генова и екипът й на снимките на Спомени в Турция
После прочетох текста и изобщо не посмях. Понякога едно изречение е достатъчно, за да ти напомни, че красотата на такива места зависи и от това дали хората ще оставят след себе си уважение, а не липси. На Немрут направихме една от най-силните фотосесии от цялото пътуване. Залезът беше величествен, светлината се променяше буквално всяка минута, а каменните глави около нас изглеждаха като пазители на планината. Там успях да заснема и Поли със съпруга ѝ Джоузеф. Бяха заедно на върха, влюбени, спокойни и някак много истински сред цялото величие на това място“.
Шоу със сладолед
Част от снимките са били в Мидят, известен със старите си каменни къщи, сребърните изделия и специфичната архитектура, която носи следи от различни култури и религии. „Там заснехме по-градските кадри за видеото. Обикаляхме из най-красивите кътчета, търсихме светлина, текстури, стени, врати, сенки и малки детайли, които в кадър изглеждат като сцена от филм. Купихме си кърпи за глава, разглеждахме сувенири и, разбира се, не пропуснахме легендарния турски сладолед. Всеки, който е бил в Турция, знае за този сладолед. Продавачът ти подава фунийката, дърпа я, върти я, мести я, прави се, че ти я дава, после я няма. В началото човек се смее, на третия път вече леко започва да се съмнява дали изобщо ще получи сладолед, а на петия е готов да преговаря дипломатически. Но точно това е забавното. Целият ритуал е малък спектакъл и ти става ясно, че не си просто клиент, а участник в шоу“, сподели Джийсън.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Лео Богдановски
