А лександър Кадиев ще излезе отново премиерно на театрална сцена идната сряда. В Малък градски театър той взема участие в постановката „Момчетата и градът“, където си партнира с прекрасната Мартина Тодорова, под режисурата на Златомир Молдовански.
Конфликт
„Често се твърди, че театърът е базиран на конфликт: конфликт между героите, конфликт на героя със себе си, конфликт между героя и Господ...Според мен конфликтът не трябва да бъде цел в театъра, както и в живота той никога не е цел. Конфликтът е производно на най-простия, но и най-универсален стремеж на всеки човек и съответно на всеки театрален герой: да бъде обичан. Тази обич се изразява във всякакви форми: романтична, платонична, роднинска, религиозна... Тези, които имат късмета да получат обичта, която търсят, подсъзнателно се впускат в стремежа да я пазят, защото обичта е толкова крехка, колкото и жизнено важна. От тези два стремежа (да бъдем обичани и да запазим обичта) произлизат всички най-силни конфликти в живота“, споделя режисьорът Молдовански и допълва: „Момчетата и градът“ (ориг. загл. Dying City) на Кристофър Шин поставя героите в момент на криза, провокирана от загуба, тъга и липса на обич. Опитите на Кели да притъпи тази криза, като остави цялата емоционална разруха на миналото зад гърба си внезапно се сриват, когато Питър, брат на покойния й мъж, я изненадва с посещението си. Питър от своя страна е принуден да се бори със своето минало и настояще всеки ден, но се сблъсква с реалността, че вече не може да води тази борба сам. Грег, войник, загинал в Ирак и съпруг на Кели, заради когото се връщаме в миналото, с което Питър и Кели се борят, никога не е получил обичта, която да го избави от смъртта. Но най-трагичната реалност за него идва от това, че той никога не е разбрал каква обич му е нужна“.
Истина
Театърът трябва да бъде толкова жив, че да е още по-истински от живота. Защото в истинския живот често трябва да притъпяваме инстинктите си и да се подчиним на известни скрупули, за да оцелеем в съвременното общество. „Това е съвсем нормално. Но най-въздействащият театър изисква да дадем зелена светлина на истинския живот в най-ярката му форма, с всичките му съвършенства и несъвършенства. Харесвам актьори, които живеят на сцената с пълна сила и свобода, чиято вяра в творческия инстинкт е толкова силна, че кара публиката наистина да забрави, че е на театър. Харесвам и пиеси, които безкомпромисно го изискват“, казва още режисьорът.
Авторът на пиесата Кристофър Шин е едно от най-разпознаваемите имена в съвременната американска драматургия. Пиесите му са поставяни с огромен успех в театри като британските Royal Court Theatre, Donmar Warehouse, Almeida Theatre, американските Lincoln Center Theater, Manhattan Theatre Club, Vineyard Theatre, Playwrights Horizons, Goodman Theatre, South Coast Rep, Hartford Stage и много други. Прави бродуейския си дебют през 2009 г. Със своята адаптация на „Хеда Габлер“. Финалист за награда „Пулицър“, номиниран за награда „Драма Деск“ и носител на наградите „Оби“, „Ивнинг Стандарт“ „Гугенхайм“, „Радклиф“ и „Кулман“ за драматургия. Преподава във факултета по драматургия на престижния университет The New School в Ню Йорк.
Медии
Медиите в Ню Йорк са категорични, че това е пиеса шедьовър. „Най-добрата американска пиеса от много години насам...Dying city e политическа психодрама за това, което Артър Милър нарича „политика на душата“. Става дума за публичното съзнание и личната тъга, за реалните и символистич- ните катаклизми“. и „Всеки, който се съмнява, че Г-н Шин е един от най-провокативните и проницателни американски драматурзи на нашето съвремие, трябва само да изпита комплексното сливане на стиловите форми и сюжет на Dying City”, са част от коментарите в най-големите медии в Ню Йорк.
