„Нищо не може да те спре“ е филм за добротворчеството в България. Историята проследява дейностите на три от най-големите доброволчески организации в страната, три по-малки инициативи и една спонтанно създадена детска кауза в град Златица. Това е филм за хора, които чрез личния си пример вдъхновяват и обединяват другите. Това е разказ за онези, които въпреки абсурдността на времето, в което живеем, правят всичко по силите си, за да създават добро.
„Нищо не може да те спре“ е не просто филм, а покана за действие. След прожекцията в зала 1 на НДК на живо ще чуете лични примери и мотивация от трима великани – Никола Рахнев, Лазар Радков и Кремена Кунева.
Продуцентът и режисьор на филма Ники Урумов ще дари печалбата от билети за каузата #НищоНеМожеДаТеСпре.
- Ники, документалният филм „Нищо не може да те спре“ ще има премиера тази вечер в зала 1 на НДК. Каква е неговата история и защо доброволчеството ви вълнува толкова много като тема?
- Всичко стартира покрай НФК. Бяха обявили програма за създаване на съдържание за социално-ангажирано изкуство. Тогава работех с Ангелина Хаджимитова, моя стара приятелка, и тя ми предложи да направим филм за Никола за Гората.бг. Така започна всичко, реално погледнато. Аз не го познавах лично, бях садил с децата ми дървета в една инициатива, но не бях много информиран, честно казано. Тя направи среща, започнахме след това да се чуваме и да говорим. Кандидатствахме с проект за Гората.бг. И след като го спечелихме и започна същинската работа по създаването на филма, решихме, че по-добър вариант е да направим по-голям филм, който да обхваща повече организации. По този начин ще можем да покажем добрите дела на повече хора, за да може те да получат повече информация какво се случва в света на добротворството и добрите хора във всички организации. Критикуват ме мои приятели, на които съм показал филма за обратна връзка, защо не ровя къде е проблемът. Този филм не е направен, за да търси проблеми. Те проблемите са очевадни. Виждат се на всяка крачка. Този филм е за това, че въпреки проблемите и бездействието и пълната безхаберност на държавата има едни хора, които в крайна сметка взимат нещата в свои ръце и правят всичко по силите си, за да поправят това, което институциите не могат. И се опитват да правят добро за другите хора. И това е най-ценното. Филмът са хората, които участват в него, и техните каузи. Исках да покажа, че добрата страна съществува, без да се интересува от другата.
-Цялата печалба от продажба на билети ще бъде дарена за детска кауза.
- Не мога все още да кажа за коя детска кауза ще бъде дарена сумата. Това е тайна, която ще разкрия на самото събитие. Децата от Златица влязоха в нашия филм.
- С екипа казвате, че най-краткият път към щастието е да правиш добро. Какво означава доброто за теб?
- Ще цитирам Никола: „Добро е, когато направиш нещо, без да очакваш нищо в замяна“.
- Защо хората все по-малко вярват и съответно правят добро?
- В днешно време вече много лесно си намираме оправдания – от рода на времето, в което живеем, трудната икономическа ситуация и т.н. По-лесно е да си гледаме своето, пък другият да се оправдава.
- Филмът се казва „Нищо не може да те спре“. Теб какво може да те спре?
- Много неща могат да ме спрат, въпросът е какво може да ме върне обратно. Всеки има спадове и върхове. Има много моменти, в които човек иска да се откаже, включително и героите във филма, и то не е тайна. Всеки има грижи. Много пъти си казвам, че няма да се занимавам с това. Особено в последно време (смее се). Вярата, че има смисъл да се продължава, е може би нещото, което може мен да ме върне на пътя. Ще направя един завой към филма „Петя на моята Петя“, защото ми е по-пресен като обратна връзка от хората. „Нищо не може да те спре“ все още никой не го е гледал. На тези прожекции, които правя в малките населени места, в училищата, там, където няма киносалони, създавам много емоционална връзка с децата. И въпросите, които ми задават, макар и две деца накрая останали – това си струва и има смисъл.
- Каква е следващата история, която искаш да разкажеш?
- Тя новата история в момента върви паралелно. И жестоко ме притиска. На 9 май трябва да представим в Чикаго в малко българско училище филма за българските училища зад Океана, който снимахме миналата година. Така че има моментално в какво други да се прехвърля.
- Важно е да отбележим, че на тази вечер освен прожекция на „Нищо не може да те спре“ ще има и дискусия с Никола Рахнев - създател на Гората.бг, Лазар Радков от „Капачки за бъдеще“ и Кремена Кунева. Какви ще бъдат темите на разговор?
- Дискусията ще е преди филма и ще бъде в посока мотивация на хората. Иска ми се, когато приключи тази вечер, хората да имат едно усещане колко е добре да се правят добрини. Какво наистина не му достига на всеки, за да направи първата крачка. Това е целта на нашето събитие.
- На Керана и Космонавтите е поверена музиката във филма. Защо се спря на тях?
- На първо място исках музиката във филма да е българска, на български автори. На второ място ми се искаше да има жена в групата, чисто вътрешно усещане. Музиката на Керана много приятно ми пасна. В момента, в който й се обадих и я помолих, и тя се съгласи. Аз бях много щастлив, защото е много важно да имаш съмишленици от всяка една посока. Няма да скрия, че имаше хора, които ми отказаха, но това е друга тема.
- Ти самият си се срещнал с много хора в нужда не само покрай филма. Как се чувстваш след тези срещи, чувстваш ли се смачкан психически?
- Мен много неща ме смачкват психически за съжаление. Трудно се възстановявам, но все още успявам. Трудно е и който каже, че му е лесно – не мога да го повярвам. Човек трябва да намери собствената си мотивация как да да излиза от подобни ситуации. След този филм се чувствам много по-обвързан и много по-съпричастен към всички тези каузи и като цяло към правенето на добро. Тези хора ми показаха, че може би и на мен ми е трябвало един такъв малък спусък, за да се отпусна напълно. Надявам се с този филм и тази дискусия да направим това възможно за повече хора, не само за мен.
Екатерина Томова
