Г олемият актьор Антон Радичев сам е измислил култовата си реплика „Ще ме цакат с топла бира“, която произнася на плажа в култовия филм „Оркестър без име“, разкри пред „Телеграф“ самият той.
„Специално тази реплика аз си я измислих, защото контактувам с много хора от махалата, изобщо с народни хора. Те я употребяваха тази реплика. И аз в този момент се сетих и си я вкарах като снимахме сцената как играем с Велко на карти на плажа. Людмил Кирков, Бог да го прости, веднага я прие. И каза: „това ще бъде едно от нещата, които ще се запомнят в този филм“. Така и стана“, споделя любимецът. А на въпроса дали все още го цакат с топла бира, отвръща: „Не, вече никой не те цака с топла бира, защото всички са частници. Но когато снимахме „Оркестър без име“, беше друго време“.
Кодош
Повече от половин век Антон Радичев играе на на първата ни сцена. „Получих покана за Народния театър вкъщи, но изобщо не повярвах в това нещо. Защото идваха от Пловдивския театър, от Варна, от Бургас, от големите театри да ме гледат в ВИТИЗ. Аз играех в трите пиеси трите главни роли. Аз съм си от София - от Тула маала, тухларните фабрики, дето сега е Южния парк, та исках да съм в пловдивския театър, че ми е най-близко до София, да мога да си прескачам по-често до вкъщи. Помислих си, че някой си прави майтап с мене, както аз съм си правил кодош с разни хора от нашия клас и от други класове“, казва той за началото си в професията.
Гримьорна
Във ВИТИЗ играе в "Деца на слънцето" на Горки, професор Портасов - с брадичка, с мустачки. „Тогава разбрах, че моят професор Филип Филипов иска да постави тази пиеса в Народния театър. Постави я и ме взе да играем заедно на една роля с Любомир Кабакчиев. Казваха, че във ВИТИЗ съм я играл страхотно тази роля и заради това ме взе в Народния театър. Продължихме репетиции в Сатиричния театър. От тогава вече толкова години - половин век, играя в Народния театър и съм непрекъснато от пиеса в пиеса. Имал съм случаи - премиерата ми е вечерта, след това се качваме в клуба да се почерпим и на другата сутрин съм в нова пиеса. Така не се прибирах вкъщи, спях в гримьорната. Не в тази, в която сме в момента, а отсреща - тук бяха Кабакчиев и други стари артисти, тежката артилерия на театъра, които аз много уважавам. Винаги съм се държал много възпитано, поздравявал съм всички. Със Стефан Гецов съм играл сина му Любомир в "Големанов" на Ст. Л. Костов. Всички съм уважавал, докато сега не е така - младите почти не поздравяват, но няма значение“, връща лентата назад актьорът.
Балон
Първата му роля в театъра е в „Опит за летене“: „Любомир Кабакчиев играеше Даскал Киро, Георги Георгиев-Гец също направи много хубава роля. Аз бях Петлето и за нея получих първата си награда. Спомням си репликата, която Гецата казваше: "Гребете, гребете, но накъде гребете? Назад гребете!". Добре, де, кое е напред - питаме ние. Той си облизва пръста, вдига го и казва: "Баали маа му". Тази реплика си остана. Пиесата сме я играли много пъти - с нея бяхме в Германия, Австрия, Гърция, Съветския съюз, в Белград, в Полша в театъра на нациите, почти цяла Европа обиколихме. Сега в момента се играе "Опит за летене" в Народния театър, в моята роля е Валери Йорданов, но не съм го гледал. Помня една моя реплика в "Опит за летене" - "Тате, аз съм тук, тате, летя с балон". Значи баща ми е починал, той е някъде горе на оня свят - по принцип си знаем, че онзи свят е горе. А ние летим с балон. Друга реплика, която помня и до днес - "Цанка, Цанка се казвам". Героят ми се обърква, като го питат как се казва - Димитър, Иван, Георги, накрая казва "Абе обърках се, не мога да се сетя за името, господин полицай". Пак е от "Опит за летене". Иначе имам и много любими реплики от "Януари" на Радичков. На мен ми казват, че съм Радичков актьор. Много близки бяхме с него“.
Спирка
Освен на Стефан Гецов, той е играл син и на Ицко Финци във филма „Спирка за непознати“ с Катя Паскалева: „На една спирка тя е с внучето си, а аз съм пандизчия, който е избягал от затвора и си крие куртката. Помагам й да нацепи дърва... и така става една история между нас. Любовна, обаче неосъществена. След това ме хващат, арестуват ме наново, връщат ме в затвора... Снимал съм с Катя и в „Елегия“ - там тя ми беше любовница. Работеше в един магазин, аз бях шофьор на един ЗИЛ. Мариана Димитрова, която се самоуби в Америка, ми беше жена, имахме и детенце. Наскоро съвсем случайно се видяхме и не можех да повярвам – такъв голям мъж е станал. Спря ме и вика: „Аз съм детето от филма „Елегия“. Той вече е завършил висшето си образование, работи. Ицко Финци също участва в този филм. Той играе баща ми. Павката Попандов също играе. Мен там ме съдят, защото едно друго дете от ромски произход, което съм завел в бунгалото, което е на брега на езерото Баща ми го държи това бунгало. В един момент аз си водя и Катя Паскалева, и това дете, а бащата много се впряга от тази работа, че не си гледам семейството, че изневерявам на семейството си.
И ромчето се дави в един момент. Имам много сериозни епизоди там. Снимахме в Лобушкото езеро. Даже си спомням, че когато трябваше да вадя момичето, беше страхотен студ. Като излязох от езерото ми тракаха зъбите от студ. Дадоха ми един конят с чай. Снимахме втори дубъл, заснехме всичко. И не се разболях даже, странна работа. Може би защото съм бил под напрежение. Ние не сме снимали самите любовни сцени, а как се гоним около бунгалото - смеем се, радваме се, след това влизаме вътре или преди това сме били вътре в леглото. И аз съм имал такива сцени, в които съм се притеснявал. Даже в една сцена се възбудих наистина и стана така, че излязоха всички и само оператора и режисьора останаха вътре. Не се разбра много от всички. Не може да не се притесниш. Поне от хората, които са наоколо. Вътре екипа е огромен – осветители, помощник камера, оператор, режисьор“.
Парцалев правил гащи с майка му
Незабравими спомени пази с колегата си Георги Парцалев: „Бате Жоро му викахме. Той беше един много добър актьор, без да е завършил ВИТИЗ. Заедно с майка ми са работили във фабрика „Пролетарий“, която произвеждаше бельо. Майка ми беше кроячка, той е бил организатор. След това е отишъл в ГУСВ, после в Сатирата. Той беше любимец на целия народ. Когато реших да кандидатствам, майка ми му се обади. Аз бях подготвил няколко материала, но той ми ги смени всичките, каза – не са за теб. Избра ми нови текстове и ме подготви. Докато учех във ВИТИЗ, съм го гледал в „Големанов“ страшно много пъти, правеше страхотна роля. За съжаление само веднъж сме играли заедно в тв театър, но не си спомням подробности“.
Шофьор на Мария Бакалова
Антон Радичев е бил в ролята на шофьор на Мария Бакалова преди тя да стане холивудска звезда. Преди да се яви на кастинга за „Борат 2“, тя се снима във филма на Ивайло Пенчев „Като за последно“. Двамата обаче имат само една сцена заедно. „Тя е накрая на филма, в която тя се жени за този, който сме докарали ние. Аз съм бивш капитан от военноморските сили. Мария вече почти си беше заснела целия филм, когато снимахме нашата сцена. След като приключихме я закарах до „Меден рудник“ в Бургас. И изобщо не съм предполагал, че тя ще бъде номинирана за „Оскар“. Много добре се държа тя с мен. Изобщо с всички, които снимахме там. Преди да почнем да снимаме бяхме заедно в гримьорната и си говорехме за нещата от живота. След снимки се събирахме в хотела, в който спяхме и се хранехме с Васко Банов, с Кирчо Кавадарков, с Любо Чаталов. Но Мария не идваше на нашите сбирки“, спомня си звездата от „Клуб НЛО“.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Лео Богдановски
