Н а 14 септември певицата Ейми Уайнхаус щеше да стане на 40 години. Гласът на британската изпълнителка заглъхна завинаги на 23 юли 2011 г., когато бе открита мъртва в апартамента си в Лондон. Тя бе само на 27 години.
Смъртта на Ейми беше предизвестена! Според аутопсията тя е употребила пет пъти повече алкохол от допустимото за шофиране в Обединеното кралство. Изпълнителката на “Back to Black”, “Rehab” и „Valerie“ се радваше на завиден успех сред своите колеги, но също така злоупотребяваше с алкохолаи наркотиците, а също така страдаше и от булимия. Това не остана незабелязано!
Повече от 12 години след смъртта на Ейми Уайнхаус нейните родители Мич и Джанис решиха да споделят фрагменти от нейните дневници по случай 40-тата годишнина от рождението й.
„Ейми се появи на бял свят на 14 септември 1983 година. Забави се с четири дни и се шегувахме, че Ейми винаги ще закъснява за всичко, включително и за собственото си раждане. Тя можеше да възхитителна и чаровна. Ако не беше щастлива, то всички знаеха това. „Млъкни, Ейми“ беше най-често употребяваната фраза в нашата къща – независимо дали беше тъжна или щастлива. Ейми обичаше да е център на внимание“, разказват родителите й за британските медии.
В своите дневници Уайнхаус описва, че от дете е осъзнала, че се откроява от тълпата и се наслаждана на това.
„Радвам се, че съм различна. Не искам да съм като всички останали. Обичам своя индивидуален стил. Харесва ми да съм силна и да разговарям честно с хората. Това съм аз!“, пише певицата в тетрадките си, които вече станаха достояние на широката общественост.
Иконата на джаза, блуса и соула документира ученическите си години в лексикон, който непрекъснато се обновява, разказват родителите на Уайнхаус.
„От самото начало разбрахме, че училището вероятно никога няма да я задоволи. „Скучно ми е“, често повтаряше тя. Вместо това от малка тя беше погълната от филми, мюзикъли, романи, поезия и музика. Тя можеше да рецитира стихотворения и да пее мелодии, след като чуе песента само веднъж. В къщата на баба си Синтия беше заобиколена от джаз: от Франк Синатра до Ела Фицджералд. А вкъщи пееше песните от Мери Попинз или еврейски химни”, спомнят си родителите на непрежалимата звезда.
Както във всеки тийнейджърски дневник и този на Ейми също е осеян с размисли за любовта.
„Понякога се чудя дали има някой човек, който да е луд като мен. Приятно момче с тъмна коса, което носи очила за четене и е истински инди човек ? Пиърсинг по желание, за предпочитане с шотландски или ирландски акцент!“, така Уайнхаус описва мъжа на мечтите си и продължава: „Никой от приятелите на брат ми не отговарят на тези критерии, но аз съм млада и може да направя нещо по въпроса“.
Личността, белязала най-силно живота на певицата, е Блейк Фийлдър-Сивил, с когото тя имаше връзка в продължение на шест години и за когото бе омъжена между 2007 и 2009 година. Двамата се запознават в пъб в лондонския квартал Камдън Таун, като по това време те са сериозно обвързани. Ейми бързо напуска приятеля си, за да започне авантюра с татуирания мъж, в който се влюбва от пръв поглед. Едва месец след срещата с него тя татуира името му над лявата си гърда, а той изписва името на Ейми зад ухото си. Връзката им обаче е полята с обилно количество алкохол, захранена с наркотици и проблеми със закона. Блейк излежава 32 месечна присъда за въоръжен грабеж, когато научава, че Ейми Уайнхаус е мъртва. По-късно певицата има краткосрочен романс с филмовия режисьор Рег Травис, която приключи, след като медиите разкриха негова изневяра.
„Мразя нрава си. Понякога ме изяжда отвътре и ставам жестока с тези, които обичам. Колкото и да казвам „съжалявам“, това е нещо, което те никога не могат да забравят“, признава собственоръчно Уайнхаус.
Баща й Мич си спомня няколко разгорещени спора между него и дъщеря му, когато тя е била тийнейджърка и често прекъсвала свадата им. „Съжалявам, татко. Чакай малко. Просто трябва да запиша това“, казвала му тя, преди да вземе химикал и хартия, за да запише казаното от Мич и след това да се върне към дискусията. „Години по-късно някои от тези думи присъстваха в песените й“, разказва Мич.
В своите тетрадки Ейми записва песни, забавни наблюдения за хората, с които се е срещала в пъбове и клубове и пътеписи от пътешествията си. В крайна сметка тези юношески тетрадки се превръщат в дневник на живота й.
Такъв е случаят с песента й „Rehab” - едно от най-известните произведения на Ейми. „Тя се е срещнала с мениджърите си, които били загрижени за пиенето й и поискали тя да се лекува. „Не искам да ходя татко“, казала певицата на Мич. Няколко години по-късно по-късно този разговор е филтриран през творческия обектив на Уайнхаус, за да стене хит номер едно“, разкрива майката на певицата.
Преглеждането на дневниците на Ейми се оказва не лека задача за родителите й Мич и Джанис, които признават пред “The Telegraph”, че се страхуват да не открият „нещастие и мъка“ в нейните писания.
„Не знаем със сигурност дали писането на песни се е превърнало в катарзис за Ейми, но със сигурност това е творчески процес, към който тя се връща отново и отново в най-щастливите си периоди, както и в най-мрачните си моменти на пристрастяване“, обясняват те.
Въпреки това те също така уверяват, че четенето на творчеството на певицата винаги облекчава опустошението от загубата й: „12 години след смъртта й, поглеждайки назад към тези рисунки и драскулки, все още ни кара да се усмихваме, точно както правеше Ейми. Да, тя беше пристрастена и да, животът й беше хаотичен. В крайна сметка нейните зависимости ограбиха нея и нас, но това са моменти, на които не се спираме", заключват Мич и Джанис.
