К ой всъщност беше Джон льо Каре? Дейвид Джон Мур Корнуел е истинското име на този необикновен английски разказвач, роден в град Пул, бивш шпионин на MI5 и MI6, които със своите романи завладява десетки милиони читатели по целия свят. Псевдонимът му льо Каре му е наложен от британското Министерство на външните работи, разкрива новия филм на режисьора Ерол Морис “Стрелба по гълъби” (Pigeon Shoot), посветен на популярния автор на шпионски романи. Кинолентата може да се отличава с редки архивни кадри и монументалната музика на Филип Глас.
Филмът не се фокусира върху серийните любовни похождения на Джон льо Каре, които изплуваха отново в две съвсем скорошни творби - актуализираната версия на биографията на писателя от Адам Сисман, в в която той признава, че за него “изневярата се е превърнала в наркотик за писане”. В книгата “Тайното сърце: интимни мемоари” една от любовниците на шпионина с псевдоним Сулейка Доусън, тя разкрива подробности за льо Каре.
„Истинска любов към секса, невероятна и ненаситна природна сила в леглото, правихме го поне три или четири пъти на ден, часове и часове“, споделя метресата.
Лъжа и истина
Предателството е последната истина, която остава до края, пише американският драматург Артър Милър. Или, както отбелязва самият льо Каре в “Огледалото на шпионите” - “любовта е всичко, което все още можеш да предадеш”. Какво е да живееш с такъв баща? Отговорът дава най-големият син на Джон льо Каре - 65-годишният Саймън.
“Той беше прекрасен баща за нас”, уверява Саймън. “Може би не винаги сме се разбирали с него, но той направи всичко възможно, за да ни даде тази обич, която той никога не е имал. Призракът на дядо ми винаги живееше в Джон льо Каре, поради което той винаги се опитваше да бъде негова противоположност. Дори, когато някой от неговите 14 внуци се почувстваше тъжен, той правеше всичко по силите си, за да го зарадва. Може би този филм ще е нещо като опрощение на този първороден гаф”, казва Саймън. “Липсват ми неговите неочаквани обаждания и разговорите ни по телефона, които продължаваха д часове. Липсва ми този красив негов глас”, добавя Саймън.
Лъжите обаче остават в основата на писателската работа. В едно от последните си интервюта льо Каре говори за болезнените отношения с баща си Рони - сериен измамник, който използва сина си за своите тъмни схеми.
„Ето защо станах малък шпионин от дете“, казва писателят пред камерите, елегантен и в страхотна форма, въпреки че вече е бил диагностициран с рак, малко преди падането, заради което никога повече не напусна болницата: “За мен това беше период на непрекъснато предателство. Животът е сцена: Така баща ми ме научи как да мамя хората".
Мъките на гълъба
Заглавието на филма е препратка към мемоарите на льо Каре от 2016 г. “Стрелба по гълъби”. “Тази гълъби винаги са ме измъчвали”, разкрива писателят зад чисто белите си вежди - “защото това бе друго нещо, което баща ми ме принуждаваше да правя”. Бащата настоява сина си да участва в жестоко забавление във френски хотел на Ривиерата, където се събират любители на стрелба по гълъби. Гълъбите приминават през тунел в сградата, преди да полетят и да се озоват в полезрението на Рони и неговите приятели, които се целят в тях с пушките си. Оцелелите птици птици се връщали обратно в тунела за нови изстрели. “От този момент нататък аз също винаги съм бягал”, сваля маската си льо Каре.
Новият филм на Ерол Морис е насочен към тази болезнена бразда, която бележи живота на писателя. Тук се намесва Смайли , легендарният герой и служител на тайните служби MI6 в романите „ Къртицата“ , „Достопочтеният ученик“ , „Всички хора на Смайли“ , „Мъртво обаждане“ , „Класово престъпление“ . „За мен Смайли“, признава Льо Каре, „винаги е въплъщавал бащата, който никога не съм имал“.
Освен всичко Джон льо Каре разкрива, че никога не е посещавал гроба на родителите си. На смъртния си одър майка му, която го изоставя като 5-годишен, “бягайки с бял куфар”, в последна обида го бърка със съпруга си: “Никога не си ми подарявал орхидеи”, произнася тя.
В последното си интервю льо Каре говори за началото си като романист и други свои паралелни животи след пристигането в Берн, а след това и в Оксфорд, преди да стане професор в Итън и да се яви в Министерство на външните работи. Оттук тръгва и първият му роман и той попада в MI5, но как точно се случва това не е ясно.
Льо Каре обяснява, че Берлин и Студената война оказват влияние върху творбите му. „Животът ми никога не е бил наистина истински. Много герои в моите романи винаги имат нещо от мен", признава той. Льо Каре е патриот, който хваща приятеля си от Оксфорд Стенли Мичъл да шпионира за руснаците и го докладва на властите. “Стенли, отвратен съм от поведението ти. Юда, свиня!”, заявява льо Каре.
Призраци на запад
„Да, татко беше изключителен патриот“, обяснява синът му Саймън Корнуел, „но той не преследваше сляп патриотизъм към една нация. Всъщност, преди да умре, той поиска ирландско гражданство, защото беше разбити от това, което се случви в страната му след Брекзит."
„Той вярваше преди всичко в Европа“, подчертава другият му син Стивън, „макар напоследък напрежението и популизмът на Стария континент да го безпокояха силно“.
