С ребърната финалистка Симона Спирова гостува в подкаста „Кухнята след Ада“ със самочувствието на човек, който вече е доказал, че мястото му е сред най-добрите и с откровението, че второто място понякога тежи повече от първото. За нея финалът не е край, а начало на нов етап, в който тепърва ще разгърне потенциала си.
Пред водещия Станислав Иванов Спирова сподели, че готвенето не е просто професия, а истинското ѝ призвание. Тя говори за кухнята като за естествена среда, в която се чувства жива, а динамиката и напрежението - като нещо, което я изгражда. Признава, че по време на финала е трябвало да поддържа темпо, сравнимо с това на победителя Денисиньо, и че това е изисквало пълна концентрация и отдаденост.
Пътят ѝ до финала не е просто късмет или случайност. След неуспешен опит да влезе в предаването година по-рано, тя се връща още по-мотивирана - с ясната цел да се докаже най-вече пред шеф Ангелов. И успява. Моментът, в който чува, че е първият финалист, остава един от най-запомнящите в цялото ѝ участие.
Спирова не крие, че е човек с характер - определя се като инат, който не се отказва, докато не постигне това, което иска. Същата тази упоритост я е водила и извън кухнята - от ранна възраст е трябвало да разчита на себе си, напуска дома си още като тийнейджър и сама проправя пътя си.
В живота ѝ има място и за музика - завършва музикално училище с тромпет и пиано. Спирова разказва и за футбола в живота си и карането на мотор, което допълва образа ѝ на човек, който не се вписва в рамки. Има ли мъжки и женски спортове според нея?
В подкаста тя засяга и темата за предразсъдъците - категорична е, че не се влияе от чуждото мнение и че най-добрият отговор са действията. Споделя, че често се разбира по-лесно с мъже, а в личния си живот все още не е срещнала човек, когото да приеме за по-силен от себе си.
Емоционалната страна на участието също остава на преден план. Спирова разказва за трудната изолация, която определя като най-голямото изпитание, както и за моментите, в които е намирала сили да продължи - включително чрез малка библия, оставена от Маргарита, която ѝ е помогнала да се вдигне духом и да се задържи психически стабилна. Не крие, че е плакала от щастие след победата на Денисиньо и че за нея той е бил напълно заслужен победител.
Впечатление прави и отношението ѝ към голямата награда - признава, че не е влязла заради парите и че ако беше спечелила, би помогнала на майка си за собствен бизнес и на Денисиньо да сбъдне мечтата си. За нея човешките връзки и жестове са също толкова важни, колкото и успехът.
Днес Симона Спирова гледа напред - с желание да се развива още повече, да експериментира с кухни, особено азиатската, която я вдъхновява, и да продължи да доказва, че мястото ѝ е сред най-добрите.
Какво би променила, ако можеше да върне времето назад? Кой е най-забавният ѝ момент в кухнята на Ада? И защо вярва, че второто място понякога означава повече от първото?
Гледайте епизодите на подкаста “Кухнята след Ада” в NOVA PLAY, Vbox7 и YouTube.
