Н евъзможен брак между опера и естрада съзирам в кадър, изобразяващ модно несъответствие между двама колеги. Тони Димитрова е в приблизителен сценичен шик, в който има престараване и мъдрост, но продължавам да твърдя, че това е стилът по-скоро за Стефка Берова, отколкото за Тони. На Орлин Горанов сигурно са дали студена гримьорна, та той се е нагодил с пуловер върху елегантен панталон. Зелената блузка отдолу сигнализира за промяна на естетическия курс, дали към моден залез или към неуспешен опит за неглижиране на някои правила в мъжкия гардероб.
Азис и Сърчаджиева - напразни усилия за стил
И-и-и-и, ето ни отново след рекламите, а пред нас са „рекламните“ лица на нещо, което не бих си купил, нито бих препоръчал. Най-вече ризката с къси ръкави на Азис и чантата на Сърчаджиева. Двамата, както са застанали, леко напомнят заставката на Ленфильм, липсва само кръговото движение и съответната музика. Алекс може би играе начална учителка по трудово обучение, иначе няма никаква причина да е облечена така. Сакото е огромно и може би принадлежи на реквизита на театър или е подадено от съобразителен оператор, за да прикрие някои несъвършенства. Като такова най-вече определям бялата блузка, която е лъжицата катран в бурето с... още катран. Панталонът на Сърчаджиева наподобява учителска катедра и стига почти до шията й.
Нона Йотова в модно безвремие
Добре, че преди да видя тази снимка, гаджето сипа по едно малко за лягане. Не, не съм седнал на тротоара, седя си на дивана и съзерцавам Нона. Чудя се какъв е първоначалният замисъл за този десен и стигам до извода, че може би е за атракционна палатка. Представям си деца, които пищят и ядат захарен памук под този ведър, украсен с цветя брезент, под синьо безвремие. Освен странната шарка и неуместните райета платът изглежда груб и прави от Йотова да изглежда като трафопост и половина. Имам предвид, че любимката ми има толкова електрически заряд в себе си, не друго, моля ви се... Прическата можеше да бъде поверена на по-добри ръце, а на мястото на певицата бих поставил очила с широки рамки.
Симеон Владов май се прави на... мен
Симеон пък Владов да не види от мен. Аз нося жилетки, той носи жилетки. Само че аз - преди пет години. Нейсе. Искам да кажа, че не му отива, защото жилетки в тази страна отиват на двама души - на Евгени Минчев и на... мен. Гаджето ми за първи път се усмихва, все едно е разбрал шегата ми, но усмивката му тънка, някак си по немски. Много тесният панталон на актьора също не е в негова полза, това особено личи, когато е седнал и когато е в профил. Ризката е цяло пътешествие в пъстрия цвят на Пипи дългото чорапче. Тя изобилства от мерудии и цветчета, стигащи за отвара, стига да имаш болни бъбреци. Гаджето пак се обажда, този път да съм видял брошката на Владов. Симеончо... Внимавай.
Марта Вачкова с фешън достойнство
Ако животът ти поднесе лимони - направи си лимонада. Лимоните са в левия ъгъл. Ако ти поднесе розов шал - направи си моден купон. Както е направила в случая добрата ми приятелка Марта Вачкова - семпла, но и жизнерадостна комбинация в мажорни тонове. Розовият шал, естествено, е главният герой в този монолог, който ни прекарва през светлите памучни полета на мартината душа. Благородният цвят на косите възхищава, макар да съзирам някакво ехо от естетическите решения на Бриджит Бардо, с които някога не бях съгласен. Ако Вачкова е объркана от моя коментар - той е хвалебствен.
Лорд Евгени Минчев
