- Тони, вие направихте грандиозен концерт навръх рождения си ден в София. Разкажете ни как премина той.
- Този концерт се явява като втора серия от общо три филма, в които се вкарах, в най-хубавия смисъл на думата. Първият беше на 10 юни, точно преди 7 месеца. Понеже стана много хубав концерт, много топъл и през октомври Благо Солов, човекът, който прави концертите с екипа си, ми предложи да направим на 10 януари още един. Отначало малко се смутих, защото съвсем скоро имах, но той държеше да направим на рождения ми ден и не ми трябваше много, за да се съглася.
Със същия екип и хора се случи, веднага се съгласиха всички. На 5 октомври пуснахме в продажба билетите, а на 11 ноември обявихме, че са разпродадени всички. Интересното е, че всичко се случва толкова естествено, всеки идва по своя инициатива. Автоматично се взе решение от всички нас, че трябва да потретим и да се случи този концерт и на 8 юни. Точно за една година излиза, че правя 3 концерта.
- Как се чувствате след тези емоции на личния ви празник?
- Дълго време преживявах това, което се случи на 10 юни, а сега сигурно ще ми отнеме още половин година да го преживея. Знам си грешките, в една песен влязох не навреме, но когато се пее на живо, винаги има риск от такива неща. От два дни не спирам да публикувам снимки и видеоклипове от събитието. Обявих, че ще е сериал от кадри, ще се постарая да не прекалявам, но в един пост няма как да кача всичко.
- Получихте ли интересни подаръци и изненади от колегите и почитателите си?
- Получих толкова много цветя и подаръци, че не успях да ги побера в един голям бус и се наложи в още една кола да оставя останалите. Знам всяко едно нещо от кой и какво е, имам толкова торбички с какви ли не неща. Мои приятели ми подариха, без да искат, точно това, от което имах нужда. Винаги подхождам много немарливо към чадърите и все нямам, все ги забравям или чупя. Та те ми подариха един много красив чадър. От години близките ми хора знаят, че изисквам едно-едничко, да не ми подаряват нищо, защото наистина нямам място вече къде да слагам всичко. Позволявам им да ми подаряват цветя, защото много обичам. Има парфюми, икони, книги. Една моя почитателка, арменка, тя винаги идва със сина си, ми подари медала си от нейно състезание, сложила съм си го на шкафа. Получих много сладки изкушения. От Етрополе имам цяла кутия с едни шарени бонбони и лилав шоколад с моя лик, което е много красиво. Миналата година едно момиче ми подари бисквити с моя образ, пазя си ги. Антон Стефанов ми подари книга за Северна Корея, защото много искам да отида там. Изчела съм много неща за нея, аз съм много любознателен човек, не ми се ходи на някакви лъскави места, ходила съм достатъчно. Най-много ме топли това, че имаше толкова много хора, пяха заедно с мен и се забавляваха.
- Дъщеря ви също се включи в дует с вас на сцената. Ваша ли беше инициативата или беше нейна идея?
- Това да се качи на сцената не е нейно желание, беше мое решение. Нейната любима песен е „Тръгвай щом решил си“, тя не е от най-популярните ми песни, но хората, които обичат песните ми, я знаят. Аз също много харесвам текста и когато се чудех какво да добавя в този концерт, защото е рожден ден, реших това да бъде изненадата. Казах й - “Идваш с мен“, а тя се чудеше дали ще успее.
Певицата с дъщеря си Маги на сцената.
Репетирахме доста време и вкъщи, и на официалната репетиция на 9-и. Получи се много добре, аз треперех, а тя не, изобщо не се притесняваше. Дори аз се обърках по време на изпълнението, а тя се представи чудесно. Но и тогава го казах на публиката, че само тук и сега се случва този дует, след това тя се връща към криминалистиката. Маги учи това 4-та година, преди години се пробва в НАТФИЗ, но се върна разочарована оттам.
- Имаше ли някакви други изненади?
- Накарах Виктор Калев и Драго Драганов, защото те са ми най-близките приятели от години, да изпеем „Кога, ако не сега“ заедно. Стефан Диомов дойде от Бургас специално за концерта. Извиках и Лили от „Фамилия Тоника“, защото тя е солистка на най-любимата ми песен „Вечерният вятър“ и винаги съм си казвала, че аз съм това момиче от песента, което стои пред вратата и чака. С Милица обиколихме масите, които бяха пред сцената, Диомов се включи, каза едни прекрасни думи, че винаги е вярвал в мен и че след 27 години не е вярвал, че ще празнува рождения ми ден в НДК.
Част от букетите за празника й.
Разбира се, до мен бяха и братя Аргирови, които последните години са като подарък от съдбата и живота. В публиката беше Веско Маринов, с когото на миналия концерт пяхме заедно една наша обща песен. Имаше още много мои любими хора, Теди Кацарова с майка си ми подари едно много красиво цвете. Не мога да поканя всичките си колеги, винаги някой липсва, но просто не мога да си позволя, защото не стигат местата. Мигът, в който всичко беше решено, аз започнах да мисля някакви неща по сценарий. С Левон и Благо се сетихме за пишеща машина. Аз съм бивша машинописка и има едно произведение на Лерой Андерсон „Машинописката“ от 1850 година за симфоничен оркестър и пишеща машина. Октомври започнах да уча това произведение за концерта. То изглежда много лесно, но никак не е. Така включихме този гвоздей в програмата и искам това да го направя и в следващия си концерт. Гарантирам, че досега никой български изпълнител не го е правил. Колегите ми са прекрасни, но нямат такава история с машината и на мен ми приляга много.
- Успяхте ли да си вземете торта и пожелахте ли си нещо, преди да духнете свещичките?
- Въобще не стигнах да духна свещички. Появи се една огромна торта, но нямаше свещички и само я видях за миг. Изпратиха ми толкова много бонбони от любимите ми, които стигнаха за всеки един човек от публиката. Та всеки един човек на излизане от залата получи бонбон.
Вляво: с братя Аргирови; Вдясно: тортата без свещички
Много им благодаря, изпратиха ми и много бутилки вино, прекрасни жестове, много ме трогнаха и стоплиха. Все пак си пожелавам да съм здрава и силна, защото, когато е така, съм много работлива, вдъхновена. Сега съм изключително вдъхновена след тези събития, имам още и още идеи в главата си.
- На Антоновден сте именичка, празнувахте ли празника?
- Не го празнувах на Антоновден, защото исках да бъда с определени приятели, които не успяха да дойдат на деня. Всички бяха на концерта и им казах тогава, че ще ги изчакам. Така празнувахме на Атанасовден, но беше по-скромно. Нямам традиции, които да спазвам на този ден. Честно казано, рожденият ми ден, който е 1 седмица по-рано, винаги убива имения ми ден. Панаирът, както обичаше да казва покойната ми майка, се случва на 10 януари. Последните години не празнувам шумно, но все нещо се случва и докато се възстановя от купона, вече е дошъл и именият ден. Горкичкият ми имен ден все остава пренебрегнат.
- На кого сте кръстена?
- Историята е много интересна. Моята баба, на която съм кръстена, се е казвала Ана, но там, където е живяла, са й казвали Янка. Впоследствие, когато тя си отиде, разбрах, че се казва Ана. Когато мама забременяла с мен, тогава нямало ехографи и не знаели пола на бебето. По това време Антоан било много популярно и модерно име и й казали, че май съм момче, та тя била сигурна, че така ще се казва детето й. Хем на баба Ана, хем модерното име. Но, когато съм се родила, видели, че не съм момче, от Антоан – Антоанета.
- В момента работите ли над някой нов проект освен предстоящия летен концерт?
- Не спирам да работя. Миналата седмица изпях една чисто нова песен, която представих само с пиано и китара, защото не стигнахме да направим аранжимента на „Помниш ли“. Тя е на бургаски автори, текстът е на Яна Вълчева, а музиката на Иван Гогов. Трябва да я довършим. Отделно няколко дни преди концерта ми се роди една страхотна песен на Светльо Лобошки, която ще изпея лятото. Имам и още много предложения, но не мога да смогна на всичко. До лятото поне две нови песни трябва да има. Общо взето, така се случват нещата, имам си основни стари песни, но не спирам и нови да правя.
- Когато ви остане свободно време, какво обичате да правите?
- Да ви кажа честно, си мързелувам. След концерта имах няколко почивни дни, оправях си подаръците, разглеждах си ги. Сутрин изпивам едно кафе, после се разхождам с кучето си, чета си книжки. Мълча си, обичам да си мълча след такива големи събития.
Това е тя:
- Родена е на 10 януари 1963 година
- Завършва гимназия в Бургас
- Изкарва курсове по машинопис и стенография в Стара Загора
Лидия Драгомирова
