0

60 балетисти, 200 костюма, пушки на сцената и троен финал в „Катарина, или Дъщерята на разбойника“. Забравен за дълго и възстановен след почти два века балет е акцент в програмата през летния сезон на Варненската опера.

Фестивал

На 19 юни в рамките на XV издание на фестивала „Опера в Летния театър“ е премиерата на „Катарина, или Дъщерята на разбойника“ на композитора Цезар Пуни и хореографа и либретист Жул Перо. Главният балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров прави грандиозна възстановка на този в много отношения необикновен балет. Историята на творбата е силно интригуваща, защото в основата на сюжета лежи истинска случка – италианският художник от XVII век Салватор Роза е отвлечен от разбойници и се влюбва в дъщерята на техния предводител. Главната героиня за разлика от другите женски персонажи на Романтизма е независима, борбена и смела. На премиерата на балета в Лондон през 1846 г. самият Жул Перо танцува в ролята на Дяволино – съперника на художника за сърцето на Катарина. В средата на XIX век този балет покорява Русия и достига по гледаемост „Лебедово езеро“. Самият император Николай I присъства на репетициите и показва на балерините как правилно да държат оръжие в прочутия „Стратегически танц“.

Балетът е специален и заради необикновената азбука на жестовете, в която всяко движение има точно определено значение. Изненадите съпътстват цялото действие, за да доведе зрителя до неочакван троен финал, който се движи от трагичното към щастливия край. „Катарина, или Дъщерята на разбойника“ се поставя за първи път в България и притежава всичко необходимо, за да се превърне в балетното събитие на годината.

Опера Варна

История

В историята на балета от първата половина на XIX век на хореографа Жул Перо принадлежи почетното авторство на жанра, наречен „романтична хореографска драма“. Перо е и първият хореограф и либретист, който заимства историята на романтичния си герой от реалния живот. Личността на Салватор Роза – художник, музикант, поет, актьор и бунтар, живял в Италия през XVII век – е на мода в средите на английските писатели и поети романтици през късния XVIII и XIX век. Своеобразния култ към Роза споделят поети като Уилям Уърдсуърт и Шели. Интересно е, че Перо прави този балет не за италианската или френската, а за английската публика. В Лондон 32-годишният хореограф пристига по покана на новия директор на Royal Theater Бенджамин Лъмли през 1842 г. „Катарина“ е последната мащабна постановка от лондонския период на Перо. Премиерата на балета „Катарина, или Дъщерята на разбойника“ се състои на 3 март 1846 г. в Лондон на сцената на Театъра на Нейно Величество. Самият Жул Перо изпълнява ролята на Дяволино на премиерата. Катарина е младата датска балерина Люсил Гран. Нейната северна красота, отличната ѝ техника, огненият ѝ темперамент под външната ледена сдържаност я правят идеална за замисъла на Перо. А замисълът му е дързък и не съвсем благонадежден на пръв поглед: в приключенията на знаменития художник Салватор Роза сред група бандити и любовта между него и дъщерята на главатаря има нарушения на реда и закона, опит за преврат, въоръжен сблъсък с правителствените войски, нападение на затвор и организиране на бягство на престъпник.

Персонаж

В новия балет на Цезар Пуни и Жул Перо Катарина става ярък антипод на всички предишни женски персонажи от балетите му дотогава. Не е наивна като Жизел, а е девойка с трезв поглед върху живота; не е загадъчно примамлива като Ундина, а е решителна, борбена и увлича разбойниците чрез личен пример; не е безгрижна като танцьорката Есмералда, а е героиня, склонна към рискован авантюризъм. Както повечето спектакли на Перо, този балет съдържа автобиографични елементи. Жул често подарява на персонажите си щрихи от собствената си биография. В „Катарина“ за любовта на героинята се сражават двама съперници: силно ревнивият разбойник Дяволино и изтънченият художник естет Салватор Роза. Но в основата си това са двете страни на самия Жул Перо – художникът творец и разрушителят на танцовите канони; човек, в когото се съчетават прямота на чувствата и изисканост на хореографската мисъл. Със залеза на романтизма в балета започва възходът на хореографския небосклон на звездата на „Катарина“.

Успехи

Само година след лондонската премиера разбойничката от Абруцките планини е в Милано, през 1849 г. се играе в Санкт Петербург, а през 1850 г. покорява Москва. Въпреки „бандитската“ тематика и склонността към бунт, която император Николай I не одобрявал, балетът жъне огромни успехи в Русия. Въпреки че е един от най-дълго играните балети на XIX век, през XX век „Катарина“ потъва в забвение. Едва през 2007 година той е поставен в Рим, а през 2021-а – в Русия, където постановката на Сергей Бобров и Юлияна Малхасянц печели 10 номинации за най-престижната руска награда „Златната маска“. Мащабният спектакъл на Сергей Бобров с трупата на Варненската опера поставя за първи път на българска сцена този необикновен балет, създаден преди 178 години от романтика Жул Перо.