Н овият филм на Марвел „Тъндърболтс*“ представя група антигерои, които поради стечение на обстоятелствата трябва да спасяват света. Четирима агенти се оказват по средата на заговор, от който трябва ловко да се измъкнат, опитвайки да спасят нов приятел, който срещат по пътя.
Мисия
В новия филм на режисьора Джейк Шрайър се запознаваме с историята на не толкова известни или типични за Марвел вселената герои. Сюжетът ни представя Елена (Флорънс Пю), която е таен агент, изпълняващ поръчки за съмнителната Валентина де Фонтейн (Джулия Луи-Драйфус). Героинята ни страда от екзистенциална криза и иска да прекъсне тайния си живот, като за целта се включва в една последна мисия – да унищожи доказателства за таен експеримент на Фонтейн. Впоследствие се оказва, че доказателството е именно тя заедно с още двама агенти – Призрак (Хана Джон-Камен) и Джон Уокър (Уайът Ръсел), които са изпратени, за да се избият един друг. Натъкват се и на неочакван оцелял – Боб (Люис Пулман), който не е сигурен как и защо е попаднал сред тях. След като разбират за пъкления план на злодейката, четиримата започват да работят заедно срещу поръчителката на тяхната гибел, като научават все повече за дементния Робърт. Към тях се присъединяват Зимният войник (Себастиян Стан) и Червеният пазител (Дейвид Харбър), който е баща на Елена. Колкото повече филмът напредва, разбираме, че динамиката между тях е всичко друго, но не и стабилна.
Страна
Лентата е всичко, което може да се очаква от филм на Марвел – супергерои, експлозии, екшън и много хумор. Интересен факт е, че в първата сцена персонажът на Флорънс Пю скача от сграда. Сцената е напълно реална – не са използвани специални ефекти, а самата актриса се е страхувала от височини. Явно все пак професионализмът е надделял. Освежаващото във „Тъндърболтс*“ е, че историята ни занимава не с типичните еднопластови герои, а с аутсайдери. Те страдат от своите проблеми, комплекси, тревоги и невинаги реагират така, както бихме очаквали от недосегаемите протагонисти на комиксовата вселена. Моралният им компас е доста съмнителен на моменти, но това само подчертава човешката им страна. Лентата поставя и теми, които не са лесни за обсъждане – депресия, екзистенциална криза, семейни проблеми, агресия и загуба. Все пак всичко е поднесено леко – филмът не е натоварващ, дори напротив. Героите са интересни, актьорите се справят добре, а историята представя един различен прочит на понятието „супергерой“.
Александър Пашов
