О питните градинари водят своеобразен „дневник на лехата“, като ежегодно записват какво къде е пораснало и спазват принципите на сеитбообращението. Според агрономите много
хора погрешно смятат тази система за сложна и ненужна, въпреки че основните правила за сеитбообращение значително вдигат добива.
Списък
„За да следите засажданията си, просто направете списък със зеленчуците, които планирате да засеете, разпределете ги по лехите и започнете да ги редувате през следващия сезон, като вземете предвид различните ботанически семейства. Така вместо домати, чушки, патладжан и тиквови (краставица, тиква) можете да засеете копър, лук, маруля, спанак и растения от семейство зелеви в една и съща леха. Те от своя страна ще бъдат добри предшественици за всички кореноплодни култури като цвекло, моркови и луковите растения като чесъна, след което можете спокойно да засеете бобови растения като грах и фасул“, препоръчва Илсур Якупов, шеф на изпитателна лаборатория от държавната институция „ЦОК АИК“ в Татарстан, цитиран от oren.aif.ru.
Експертите подчертават, че дори на малък градински парцел правилното сеитбообращение дава забележими ползи. Редовното сеитбообращение помага за предотвратяване на изчерпването на почвата и намалява риска от разпространение на болести и вредители.
градина
Плевели
Американският ботаник Мел Бартоломю препоръчва разделянето на лехите на малки квадрати с размери 30x30 см и комбинирането на различни култури. Днес градинарите активно адаптират този принцип към своите парцели, обръщайки внимание на така наречената алелопатия - взаимното влияние на растенията едно върху друго. Това се отнася до химикалите, отделяни през корените, листата и стъблата, които могат или да помогнат, или да потиснат растежа на съседните растения. „Значително предимство е намаляването на плевелите, както и биологичната защита срещу вредители и болести. Достатъчно е да си спомним народното средство за борбата с вредителите с невена, като се засаждат тези цветя по периметъра, и градинарите така се отървават от листните въшки, белокрилите пеперуди, колорадските бръмбари, лучени мухи и други насекоми, които увреждат посевите. Всичко това е благодарение на тиофените – вещества, намиращи се в корените и листата и в етеричните масла, които отблъскват както летящите, така и пълзящите насекоми“. Важно е да се помни, че растенията могат да бъдат не само „приятели“, но и „антагонисти“, така че комбинациите трябва да се избират внимателно.
Светлината
При планирането първо трябва да се определи основната култура, около която ще бъде изградена „компанията“. Важно е да се вземат предвид датите на зрялост, темповете на растеж и характеристиките на кореновата система – растенията не трябва да се конкурират за светлината, влагата и хранителните вещества.
Картофите се нуждаят от азот, така че виреят редом с бобовите растения като грах, боб и нахут.
Благодарение на своите нодулни бактерии тези култури обогатяват почвата, подобряват хранителните вещества на картофите. А лукът и чесънът наблизо ще помогнат за предпазването на картофите от късната мана.
Доматите харесват босилек, магданоз, мента и мащерка, които подобряват вкуса им. Въпреки това копърът, фенелът и други зеленчуци като патладжан, картофи, чушки е най-добре да се държат далеч.
Краставиците харесват боб
Краставиците, подобно на картофите, се съчетават добре с бобовите растения, както и с маруля, целина, копър и цвекло. Те обаче не трябва да се засаждат близо до доматите и картофите. Интересното е, че репичките имат положителен ефект върху вкуса на краставиците. Цвеклото се счита за една от най-непретенциозните култури, и то лесно съжителства с морковите, репичките, зелето и лука. Въпреки това близките бобови растения могат да намалят добива си. Морковите от своя страна растат добре редом с марулята, лука, чесъна, репичките, спанака и дори с копъра. Лукът и чесънът отблъскват морковените мухи, а морковите им отвръщат със същото, като защитават съседите си от луковите мухи. Бялото зеле предпочита да се засажда до ментата, целината, копъра, спанака и цвеклото. Лукът и чесънът му помагат в борбата с вредителите. Доматите и магданозът обаче са нежелани съседи: те могат да забавят растежа и да влошат образуването на кочаните.
Подправки вместо химия
Билки като градински чай, розмарин, босилек, кориандър, мента и маточина обикновено се засяват между редовете. До картофите за предпазване от колорадския бръмбар и до зелето, за да отблъскват белокрилите пеперуди. Фитонцидите в тях имат положителен ефект върху почвата, тъй като потискат растежа на патогенните микроорганизми и „хранят“ почвата с органични киселини. Градинарският опит потвърждава, че невенът близо до доматите и патладжаните помага за отблъскване на листните въшки и предпазва от гъбични болести. А туфи лавандула сред ягоди или зеле са естествена бариера за охлювите.
*Автор: Павел Павлов
