Б ившият шеф на ЦСКА Валентин Михов в искрен разговор с Мон Дьо.
Има ли живот още в старото куче?
Мъча да се усмихвам, защото вече в последно време виждам, че много малко усмивка има. Може би съм имал късмет, с кои работя, къде съм ходил, но явно имам в себе си кадем. Един положителен човек, един човек, който се мъчил да прави само добро. И съм правил само добро. Аз не съм посягал на човек. Не знам какво е да говоря зад гърба ти. Мога да казвам „благодаря”, което се отучихме българите да го правим - да кажеш „благодаря” и „извинявай”. Или „обичам те”.
Защо тая промяна в нашия манталитет? Откъде дойде това, според теб?
От възпитанието. Мисля, че простотията ни завладява. Страшно. Трагично е това да не се уважаваме. Говоря и за футбола, говоря и в живота. Няма цвят на отбор. Айде, цвета не уважаваш, уважаваш отбора, защото сини, червени… Но няма голям футболист от „Левски”, с който не сме сядали на маса, да не си докажем уважението. Защото не е четкането, че си голям, че си велик. Радвам се, примерно, че един велик футболист Гунди съм го пипнал, Жоро Соколов, а това са левскари, големи футболисти.
Къде изчезна тази класа в хората?
В самовлюбването. Много комплексари. Гледат се в огледалото, гледат: „О, колко красив, аз ще стана богат”. Взема един милион, бориш се за втория. Взема един милиард, бориш се за втория. Какво ще ги правя? Къде ще ходя? Аз като бях без стотинка, ти може би не знаеш, преминах през много тежки... Това ми е втори живот. Бях на прага между живота и смъртта.
Какво се случи?
Много ми е тежко да се връщам. Попаднах на хора от подземния свят. Използваха добрината ми. Запознахме се като всеки, нормален човек. Никога не виждам лошо в него. До момента, в който почна да ме използва, почна да заплашва най-любимите хора от моето семейство – дечицата. Внучките. Откупуване, плащане.
Как откупуване?
Плащах. Продавах си офиса. Продавах си колата. Всичко.
Коя година се случва това?
2-3 години, май че.
Тоест ти ми говориш за инцидента от 2020, онзи инцидент, в който ти беше нападнат пред дома си. Това е част от заплахата ли?
Това беше в полицията, когато трябваше да говоря, бях излязъл от болница. А бях в болница 4 или 5 пъти.
И в момента имаш ли проблеми с този човек?
Той сега стана така, че случайно умря.
Известен човек ли беше това?
Да, известен да. Известен човек от подземния свят. Той 3 години ме държеше като заложник. И рекeтираше. Да, и когато приятелите искаха да ми помогнат, аз се свързвах с определени хора, които могат да ми помогнат. Говоря отговорни хора. И тогава предупреждението беше вървене ще ти помогнем. Но някои от нашите хора работят с тях.
Когато теб те пребиха пред дома ти през 2020г. Това поръчка от този човек ли беше?
То не беше пред дома ми. Аз го казах, че е пред дома ми. Да, и ти тогава казах, че това е свързано с някакъв конгрес на БФC, но това не е истина. Не е истина. Другият път съм казвал, че съм падал от стълба и така нататък. Защото имах достойнство.
Колко пъти ти посегна?
Всичко ми е счупено. Всички знаеха кой е. И когато ми казаха, че половината от някои от службите работят с тях, аз какво да направя? Пак казвам, не се правя на герой. Поех всичко върху себе си. Говоря малко забавено. Всичко ми е от физически...
Защо физически те тормозеше този човек постоянно?
За пари. Взе ми всичко, каквото има. Това са, да не казваме цифри, но над 100 хил. евро. И ги даваше за лихвa, и живееше живота и така нататък. И не само от мене. Това е най-омразният човек, който всички... Аз опипах вече почвата навсякъде. Виж, аз говоря по-различен начин. Не ми е крива челюстта. Не се срамувам да го кажа. Всичко ми беше тук.
Какво искаха от теб?
Пари. Той ги даваше на определени хора и му даваха лихвa. Без един ден трудов стаж, беше богат човек.
Ако този човек беше останал жив, ти щеше ли да живееш?
Нямаше да бъда между живите. До там бях стигнал. Но... Случайността, този горе ли ми помогна, така стана, че почина. Паднал на глава, удар ли е имал, но той... Лош човек. Къде ли не ходих… Но през всички институции съм минал. Стигнах и до извън България, до определени хора.
И никой не можа да те спаси?
Почти всички 99% казаха, че няма какво да се занимавам с него. Той не е нормален човек.
Всичко ли ти взе?
Да. Не на нулата, бях под нулата. И когато ми трябваха 300-500, тогава си преборих приятелите.
Как искаш да те запомнят хората?
С добротата си. Добър човек съм. С това искам да им докажа, че съм добър човек и могат да разчитат на тия две ръце, на това, което има в главата. Дай Боже да се промени нещо.
Какво ще напише историята за теб?
Не мога да гадая, но при всички случаи 50%, над 50% ще има добра оценка. В смисъл, не до оценяването. Мен това вече, кой как говори за мен. Всичко това ще го имаме в втората част на това, което ще пиша.
Тоест ти ще издадеш още една книга?
Да, реших. Има неща, които трябва да се кажат.
