- Г-н Маринов, вече мина първият лайф от фаталния сезон 13 на любимото предаване за имитации „Като две капки вода“. Вие отново сте жури, кажете ни какво е впечатлението ви от участниците тази година?
- Определено, знаейки, че 12 сезона са минали, толкова популярни и обичани хора са участвали, певци, актьори... подходих с малко страх каква може да бъде новата селекция, за да е успешна, желаейки това да е така. Направи ми впечатление, че друг път все някой ще издаде участник, а сега колкото и пъти да попитах когото и да е - от Маги Халваджиян до по-надолу в йерархията на фирмата, никой нищо не каза. Това също ме изпълни с малко съмнения, но всички страхове се разбиха от раз на първия лайв. Първото издание подсказа, че ще бъде нещо, което досега не е било. На първо място много добре пеещи участници, на второ място - много актьорщина и желание за добро представяне. Относно големия финал на стадион „Васил Левски“ - прекалено е голямо, мащабно. На първо място си представям каква огромна организация е. Доколкото си спомням, Арената бе прецедент за живо предаване в БГ ефира. Чух тогава от Маги, че за да се случи всичко, е имало 200 човека технически екип. И стана прекрасно. Техническият екип за финала на стадиона ще бъде още по-голям, ще бъде нещо невиждано досега в рамките на българската телевизия. Вълнувам се и за себе си, защото това ще е и огромен спомен в личната ми история. И една дума, казана пред 50 000 човека, ще бъде различна. Предизвикателството е много голямо, знам, че ще стане нещо невиждано досега.
- Сега в неделя Михаела Филева ще се превъплъти във вас и ще представи емблематичната ви песен „За теб, Българийо“. Какви са вашите очаквания към имитацията на Михаела?
- Аз не мога да си обясня Михаела Филева и „За теб, Българийо“, но такъв е жребият. Такава по- мъжка и строго патриотична песен на такова крехко момиче... с голямо вълнение чакам нейното изпълнение.
- Тя поиска ли съвет от вас, някаква насока?
- Не. Не ми се е обаждала, но аз няма и какво да й помогна. Това е една от най-популярните песни в историята на българската поп музика. Много са малко хората, които не знаят нещо от тази песен. Не искам да се самоизтъквам, говорейки за собствените си песни, но тази конкретно е вечно обичана и актуална. На всеки един мой концерт я пея и никога не омръзва. Затова си мисля, че няма какъв съвет да дам, това е песен, до болка позната и обичана.
- Каква е емоцията да гледате как някой ви имитира?
- Различно. Когато е в такъв формат, е забавно и интересно, но съм виждал изпълнители, които те имитират, за да градят кариера и да създават имидж по този начин. Тъжно ми е за тези изпълнители, които не търсят собствения си характер и убиват кариерата си. Но когато ме имитират в „Като две капки вода“, ми е изключително приятно. Мисля, че всяка година имитират моя образ. Очаквах тази година да сложат в селекцията на бутона някоя от по-новите ми песни, но те заложиха на „За теб, Българийо“. Щастлив съм, че ще бъде изпълнена в навечерието на 3 март.
- Ако трябва да бъдете от другата страна в „Като две капки вода“ - вие да имитирате, кой е образът, който искате да направите?
- Дейвид Ковърдейл. Това е моят любим световен изпълнител. Също така бих имитирал Том Джоунс. Аз съм имал много покани да участвам в Капките, но съм отказвал, защото не мога да се видя в женски образ. Не мога. Веднага се сещам за участници, при които се е получавало много забавно, но аз не съм толкова освободен. Това е начин на мислене. Аз съм консервативен човек.
- Може би имаме нужда в днешния свят и от консервативни хора. Смятате ли вече, че прескочи младото поколение границата на разкрепостеното поведение?
- Границата отдавна е премината. Вече няма никакви ограничителни рамки. Всичко, което за мен е недопустимо за медиите и публичното пространство, стана основен начин за популяризиране на изпълнители, артисти и т.н. Прекалената свобода във всичко не ми харесва. В момента, ако забраниш нещо в България, защото то не носи възпитателен характер, могат да те обвинят, че си ограничен човек. Времето, в което живеем, не е онова, в което бих искал да живея, но такъв е светът в момента. Страх ме е, че тази пълна свобода, която се превърна в свободия, ще ни докара след едно-две десетилетия до неща, които даже не мога да си представя.
- Вие имате и внуци... Какъв ще е техният свят?
- Не мога да си представя след 25-30 години какво ще бъде. Какво ще става? Аз съм убеден, че след 15 години няма да има училища. Изкуственият интелект ще промени всичко. Няма да има нужда от училище, от писатели. Книгите най-вероятно ще се пишат от Изкуствен интелект. Няма да има нужда от нищо. Виждате с колко бързо темпо ни превземат технологиите и аз не виждам как ще съществува светът.
- В този объркан свят музиката ли е вашият пристан?
- Скоро, разговаряйки с мои приятели, усетих, че аз и Тони Димитрова сме едни от най-младите български популярни изпълнители. Онези, които останаха да изповядват традициите на нашата популярна песен. Литературната основа да бъде правилна, възпитателна. Да произнасяш правилно българския език, няма ги вече такива изпълнители сред младото поколение. Не искам да обиждам никого, всеки обича собствената си музика, но музиката е отражение на времето. Аз си мисля, че след мен, след Тони тази музика ще изчезне. Няма да чуете моя песен по радиа, освен ако почитатели не си я пожелаят в поздравителен блок.
Аз знам едно, че има достатъчно хора все още, които възпитават децата си в онези, не толкова популярни норми на живот, каквито са днешните, които обичат поезията, четат книги, имат нужда от моите песни. С това си обяснявам и успехите на моите концерти и слушането на песните ми в YouTube. Taм остана мястото, където песните ми стигат до хората. Няма на друго място къде. Телевизиите тотално изключиха музиката извън форматите. Да, оттам излязоха много добри изпълнители, но колко от тях направиха някаква кариера? Единици. Повечето от тези млади момчета и момичета изповядват това, което аз харесвам - хармоничната, мелодичната песен. Те искат тази музика да я развиват. На един млад човек ресурсите му са ограничени. Ако не го хване някоя мощна фирма, няма как да се получат нещата. Вече няма как музика като моята да е успешна за един млад изпълнител.
- Каквото и да става, все пак вие имате най- верния път да достигнете до сърцата на хората, вашите концерти.
- Така е, но не съвсем. Преди години Тончо Русев ме попита защо не правя клипове. Тогава му казах, че правя по 100 концерта в годината, а той ми отговори: „Направи една сметка колко хора влизат в залите на концертите. 20-ина летни театри по 1500-2000 човека и другото е зали за по 500 души. Като ги събереш, накрая не може да докараш и 100 000 за година, а един видеоклип, дори най-лошия, само за профилактика ще го видят повече от 100 000 човека“. Медията е незаменим фактор.
- Чувствате ли се обиден на медиите у нас?
- Не. Не мога да кажа такова нещо. На мен никога не ми е отказвано интервю по най-големите телевизии, да не говорим за по-малките. Никога. Когато ми е било нужно, те самите ме търсят. Истината е, че няма акцент към българската музика.
- Много се надявам да започнем да ценим повече родните си артисти така, както е в чужбина.
- Всичко, което го казваш с надеждата, са хубави думи, но... Вижте съседните страни какво правят, няма друга музика. В Сърбия, Русия, Гърция. По националните им радиа няма друга музика. Това са хора, които се уважават. Ние сами не се обичаме и уважаваме, ние не знаем къде са гробовете на нашите герои... та остави го това с надеждата. Можем да си го пожелаем само. Пожеланията като за онази любов, която винаги мечтаем да срещнем... като от приказките или от „Хубава жена“. И ни се струва, че е на една крачка и ще дойде в живота ни, но не идва такава любов.
- Съвсем реално е обаче, че откривате сезона на концертите и турнетата и стартирате от София, и то навръх празника на жената - 8 март. - Да.
Текат репетиции. Започваме новото турне и първият концерт ще бъде в София с баладите ми. Концертът е озаглавен „Да се събудиш до мен“ и за първи път в моята концертна дейност ще изпея 9 балади в един концерт. Много рядко баладите стават шлагер. Да, стават, но една, две, три от една дълга кариера. Комерсиалната песен е онова, което става често много популярно и носи дивидент на изпълнителя да пътува и да събира публика около себе си. Но от моите концерти разбрах, че има страхотен интерес към баладите ми. Започнах плахо да изпълнявам по една балада в средата на концертите ми, обяснявайки как тази балада също си заслужава, и видях, че има интерес. Така постепенно станаха по 3 балади в спектаклите ми. И най-големите аплодисменти са на тези песни. И затова получих малко смелост, започнах да правя акустични версии, по 4-5 балади, видях, че това е най-силната част от концертите. Затова реших, че сега ще направим това и моите колеги смятат, че е най-силната програма, която сме правили. А понеже е й женски празник, смятам, че още повече ще се оцени. Като гледам по продажбите какви компании купуват... горе-долу ще има 40 мъже от 1000 души капацитет (смее се).
- Чака ви и турне...
- С множество репетиции тръгва и новото турне със 70 концерта за годината. Засега сме планирали 28 до юни, после 19 през лятото, след това есента 4 концерта в зала 1 и около 19 за септември, октомври... даже може и да минем цифрата 70.
- Браво, това е пореден рекорд!
- Аз не го мисля като рекорд. Хората поставят този рекорд.
Това е той:
- Роден е на 4 август 1961 г. в Полски Тръмбеш
- Занимава се с музика от седми клас – първо е барабанист на ученическа група, а по-късно е вокалист и композитор на бандата. През есента на 1981 г. е поканен за вокалист в рок група „Импулс“
- Първия си самостоятелен концерт изнася в Софийската опера. През 1983 г. завършва Естрадния отдел на Консерваторията в класа на Петър Димитров заедно с Ваня Костова, Георги Христов, Нели Рангелова, Диана Дафова, Богдан Томов
- През годините се превръща в един от най-обичаните български изпълнители
Елизабет Методиева
