- Радостин, предстои ви нещо много голямо – концерт по повод 25 г. от създаването на група D2, чийто вокалист в момента сте вие. С какви чувства и вълнение приемате това предизвикателство на 10 май в зала 1 на НДК?
- Сигурен съм, че още не осъзнавам напълно случващото се (смее се). Може би най-пълно ще го усетя в деня на концерта. Все повече набираме сила в подготовката за този ден. Все по-вдъхновен и въодушевен се чувствам от това, което ни предстои.
- Вие сте заедно с D2 вече пет години, като фронтмен от почти две. Как дойде поканата да станете част от групата и как се промени животът ви?
- Поканата стана вследствие на обстоятелствата. Аз съм с бандата преди предложението да бъда основен вокалист. Когато влязох в бандата, Дидо беше фронтмен. В даден момент обаче той имаше здравословни проблеми с гласа и там някъде се появи нуждата да встъпя аз като такъв. Повече от щастлив съм от решението си да се включа във формацията, и то на тази позиция. Относно това как се променя животът – тепърва започва да се променя с настъпването на първите авторски произведения на бандата с мен. А ако трябва да го кажа по-мъдро – животът ми се променя отвътре навън. Позицията ми в групата освен предизвикателна е и многослойна по характер и поражда в мен нужда от промяна към екстровертност и търсенето на нови качества, подходящи за един фронтмен. Сблъскването с нещо ново те прави различен човек, то те надгражда като личност.
- Какво ново научихте за себе си, след като се присъединихте към D2 и как се промени начинът ви на пеене, на слушане на музика?
- Промени се с това, че добих още по-богати възприятия за правенето на музика. Научих, че не знам страшно много. Това, което знам, ако го умножиш по безкрай – ей толкова не знам (смее се). Всичко случващо се в професионален план е много е динамично, какъвто всъщност е самият живот. Моят музикален кръгозор се обогатява непрекъснато. Попивам от музикалните интереси на всички в групата, които са изградили през всичките години, и от многото работа, която са свършили. D2 всъщност е банда с много богата артистична палитра.
- Концертът на 10 май може би е едно от най-големите събития, които ще ви се случат до този житейски момент. Зала 1 на НДК си е зала 1. Започнахте ли вече репетиции за концерта?
- Така е да, зала 1 на НДК си е зала 1 на НДК. Репетициите ще започнат съвсем скоро. В момента правим други подготвителни неща като фотосесии, нова музика и планиране на това как да протече целият концерт. Със сигурност това е едно от най-големите неща, които предстои да се случат в моя живот, в професионален план. Надявам се, че ще напълним залата - това би ни направило много щастливи.
- На сцената ще бъдете с Дичо, първия вокалист на D2, и Дидо, чието място всъщност заехте. Познавате се и с двамата, гледате ли в една посока музикално?
- С Дидо сме работили заедно, а с Дичо сме изпълнявали няколко песни заедно. Сигурен съм, че ще се сработим много добре. С Дидо, както казах, това съм го видял и усетил, с Дичо – няма как да не се получи. Всички излизаме от едно семейство в крайна сметка и имаме много общо. Семейството на D2.
- Хората постоянно ви сравняват с Дичо и Дидо. Това как ви кара да се чувствате и какъв стил налагате вие в бандата?
- В интерес на истината няма чак толкова много сравнения, колкото очаквах да има. Ако има, те са повече с Дичо, защото с Дидо звученето на бандата беше в по-твърда посока, докато с Дичо е по-мелодичен поп и рок, към който аз също спадам. Може би само това са приликите. Оттук насетне ще чуете с какво ще обогатя звученето на D2. В тази жанрова насока е, но е различно със сигурност.
- В момента подготвяте нов албум, в който вие вече ще изпълнявате песните, а няма да пеете парчетата, които Дичо и Дидо са изпълнявали.
- Точно така! Това дава нов старт и насока на групата и се надявам да се хареса на публиката това, което предстои да чуе!
- Вие готов ли сте за този старт?
- Щом съм тук, значи съм готов (смее се). Аз съм от хората, които обичат да се гмурват в дълбокото. И да се научат, ако не могат да плуват.
- Вие самият бяхте ли фен на D2, преди да ви поканят в групата? Коя е любимата ви песен?
- Любима песен? Това е въпрос, който не за първи път ми се задава и все още нямам готов отговор. Може би това са най-запомнящите се песни от детството ми, защото, когато групата нашумяваше, аз бях хлапе. Сред тях са „Не мога да спра да те обичам“, „Прости ми, че обичам те“ или „Мечето“, както ние й казваме, „Ледено момиче“. Но не мога да кажа, че някоя от тях ми е любима, защото имам много спомени, свързани с тях.
- Какви спомени?
- Музикални (смее се). Артистът преживява вътрешно нещата. Не я някаква история от сорта, че бях някъде с гаджето и ги слушахме. По-скоро са силни емоции от прекрасното изкуство, което бандата е успяла да създаде.
- А сега, като сте заедно на сцената, имате ли любимо парче, което да изпълните?
- Да! Това са всички песни от сетлиста (смее се).
- Като казахте песни от детството ви, вие пеете от 7-годишен, още оттогава знаете, че музиката е ваше призвание.
- В много интересни моменти ме връщате, чисто емоционално. Със сигурност, когато съм бил на 7 г., не съм знаел, че ще се занимавам с музика професионално. Даже не си спомням, ако са ме питали какъв искам да стана, какво съм отговарял. Но нещо в мен много обичаше музиката и никога не е имало въпросителни. Никога не съм се питал дали искам да правя нещо друго. Във времето със сигурност много неща са ми били интересни и много хобита съм имал. И колкото и да е странно, още от 7-годишна възраст това беше в мен и знаех, че е моето. Дори не съм го казвал, просто го знаех. Радвам се, че е това, защото е истинско.
- Свирите и на китара. Какво беше първото, което изсвирихте?
- Със сигурност ще е било Smoke on The Water на Deep Purple.
- В момента сте със суитшърт с емблемата на The Beatles. Кога се зароди у вас любовта към рок музиката?
- В нашия род няма музиканти, но любовта към рока идва от моя баща, който беше истински меломан. Най-ранните ми детски спомени са как се прибирам дали от детска или от училище и вкъщи звучи музика. Той се прибираше от работа и първото нещо, което е правеше, е да си пусне музика. Това беше всеки ден. Още тогава той беше събрал една респектираща колекция от световно признати изпълнители, излезли до това време. Включително и D2, разбира се. Така още в ранна възраст успях да изслушам повечето известна и качествена музика на света, което много ме обогати и ми помогна после в пътя ми като музикант.
- Ако имате възможност да споделите сцената с някой велик музикант, кого бихте избрал?
- Ще бъде доста дълъг концерт (смее се), но бих казал Фреди Меркюри, макар и леко клиширано да звучи. И до ден днешен той остава един прекрасен пример за това как да стоиш на сцената и как да пееш еднакво добре.
- Гледахте ли филма за Фреди, в чиято роля влиза Рами Малек?
- О, да, гледах го. Харесвам Рами Малек като актьор, макар да има нещо, което не го прави перфектен за ролята в моите очи. Емоционално обаче щом ме докосна и ме накара да се разтреперя, значи си е свършил добре работата.
- Прочетох една интересна история за вашия дядо, който е бил сръчен в ръцете и стара китара я е преобразил като нова. Пазите ли си я още?
- За жалост не я пазя. Ако приемем, че на 7-8 г. съм чул за първи път D2, две години по-късно сме оправили китарата и съм започнал да свиря на нея, може би година по-късно тази китара беше счупена в задния ни двор, повлиян от величието на Ричи Блекмор от един негов концерт, на който счупи няколко китари и създаде зрелищно шоу. Детска диващина, това се случи с нея. Но имах и още една по-хубава китара. Тогава не можех да оценя какво имам и да го запазя. Някъде би трябвало да имам клипче и видео от този ден.
- Все повече хора ви разпознават по улиците. Това как ви кара да се чувствате?
- Блазни егото, признавам. Част от живота на артиста е, но не е ежедневие това разпознаване, заради което не се чувствам обезпокоен. А когато се случи, със сигурност е приятно.
- А как ви се отразява женското внимание, вие все пак имате годеница, тя ревнува ли?
- Тя е най-големият ми фен! Нейни са думите да хвърлям повече погледи на дамите, особено от първите редове, и да флиртувам с тях, понеже все пак това ми е работата.
- Мислите ли за сватба, защото рокендрол животът е постоянно на колела и далеч от семейството?
- Така е, но, от друга страна, нормалното никога не е било еднакво за всички. Животът на музиканта далеч не е стереотипен и рокендролът има и бащинска и съпружеска страна, не е само това, което виждаме във филмите. И да, определено се виждам и аз така в бъдещето. Планираме ги и тези неща.
- Пожелаваме ви да бъдете щастливи! Тя споделя ли вашата страст към рока?
- Определено я споделя - една от любимите й групи е Rainbow, като харесва и доста по-твърдото звучене на великите и шумни Linkin Park. Тя също се занимава с музика като хоби, ходи на класическо пеене. Във времето иска и на пиано да се научи и към това ще подходим.
- За какво мечтаеш?
- Труден въпрос е това. Постоянно мечтая. За хубави неща. Да мога да бъда тук и сега. И да бъда достатъчно добър за себе си и за всички!
Това е той:
-Роден е на 23.07.1993 г. в Пловдив
-Основно образование - ОУ "Стоян Михайловски”, Пловдив
-Завършва НУМТИ „Добрин Петков” в Пловдив (музикалното училище)
-През 2017-2018 г. е солист в Пловдивската опера
-Става вокалист на D2 през 2022 г.
Екатерина Томова
