- Крис, кога дойде ГДБОП, къде дойде, къде беше в този момент и как започна всичко, свързано с акцията за пране на пари и данъчни престъпления чрез продажба на луксозни автомобили?

- Казвам направо, беше много рано сутринта. Аз по принцип ставам към 7,30-8 ч. Имам по 7-8 обаждания от клиенти, с някои имаме и часова разлика, те звънят от цяла Европа, свикнал съм. Но имаше един номер, който беше звънял три пъти. Аз, докато не си изпия кафето, не вдигам на никого. Живея в къща, бях си пуснал кучетата в двора, носех едно пеньоарче, с рошава коса, с кафе. Този номер пак звънна, аз дадох автоматичен отговор „Пишете ми“. Сега ми звучи малко комично, но тогава беше ужасен стрес за мен. Получих отговор „От полицията съм“. В началото мислех, че е майтап, и вдигнах. „Пред вас сме“, ми казаха. Който не го е изпитвал, не знае. Буквално замръзнах. Никога не ми се е случвало да имам конфронтация с органите на реда и отворих. Наистина имаше една кола, питах може ли да се облека, мислех, че ще ме арестуват. Човекът ми каза „да“. Аз бях с жена ми вкъщи. Той ми каза да тръгвам с моята кола. Един от служителите се качи при мен. Говорихме си по пътя, аз питам защо, какво става, той нищо не ми каза. 

- Имаше ли маскирани антимафиоти?

- Не, нямаше. Всички бяха цивилни. Човекът ми каза, че са дошли, защото не съм вдигнал. На паркинга пред автокъщата нямаше никой. Отварям вратата и гледам може би 30 души. Мен майка ми ме е възпитала винаги като разговарям със служители на реда, да съм уважителен. От началото на проверката до края им говорех на „господине“ и „госпожо“. Наистина се направи много мащабна проверка в автокъщата, но тази акция е била не само при нас, а в няколко обекта.

- Да, в повече от 10 автокъщи, като са иззети близо 30 коли от всички тях. Ти колко коли имаше „Ден и нощ“?

- Може би 10-12. Всички бяха описани, искаха документи на всички. Аз оказах пълно съдействие за абсолютно всичко. Ще вметна само, че искаха да приберат 2 автомобила заради съмнения, мисля, че бяха мерцедес и БМВ. Наистина ги прибраха, но ето, благодаря на Господ, получихме писмо от Софийска градска прокуратура, в което пише, че нито фирма „Ден и нощ ауто груп“, нито аз като физическо лице сме замесени в данъчни измами, пране на пари и нямаме връзка с това. Казвам го пред вас – не съм бил арестуван, а бях разпитан. Оказах пълно съдействие. 

- Колко време продължи проверката на ГДБОП?

- Сутринта от 9 до 22,30-23 ч. През това време и аз съм на място, давах документи, съдействах. Това са органите на реда, няма как да не се окаже пълно съдействие. Към днешна дата няма нищо срещу мен и са ми върнати колите, вие видяхте и писмото от прокуратурата. Бизнесът е такъв, че ние търгуваме с коли от чужбина и е много тънка границата от нормален купувач, може дори без да се усетиш, да те измамят и да направиш нарушение. 

- После гледа ли видеото на МВР, беше някак тържествено с трона? Ти много го показваш. Откъде дойде идеята за него?

- Аз винаги казвам, че при нас клиентът е цар. Казвам „нас“, защото имам екип от хора, с които работя. Истината е, че израснах в бедно семейство и винаги съм имал афинитет към автомобилите. Преди години ми се счупи кола на пътя, а я бях взел с последните си пари и плаках. Бях си дал наистина последните пари, а хората, които ми я продадоха, ме измамиха. Тогава бях на 21-22 г. Помолих се на Господ и казах, че ако мога, ще си направя автокъща и няма да лъжа клиентите си. Тогава започнах да казвам „клиентът е цар“ и реших да сложа трон, корона. 

- Бопаджиите обикаляха ли около трона, гледаха ли го по време на акцията?

- Бях толкова изплашен, че не разбрах дори, че снимат. Казваха ми: „Нали няма нищо, кво се плашиш.“ Казах им, че съм на 35 години, нормален човек съм, никога не съм имал проблеми със закона, като изключим фишове и актове. Затова бях изключително изплашен и стресиран. Дори им казах, докато ме разпитваха на компютъра – ако искат, да ме сложат на детектор на лъжата. Бих се подложил на него. След като мина проверката, най-трудният ми клип в живота беше да застана пред камерата и да кажа, че не съм арестуван. А в същото време бях на КАТ и продавах кола. 

- Какво стана след края на акцията? 

- Не се прибрах веднага. Първо отидох на едни лостове да тренирам. Бях насъбрал стрес и трябваше да го изкарам някъде. Мога да ти кажа, че вече 2 месеца след тая проверка не съм спал. Когато се занимаваш с бизнес, е много тънка границата. Аз самият съм ходил в 5-о РПУ да пускам жалба, защото мен са ме мамили. Лично имам пуснати две жалби. Едната е, че съм измамен с 10 хиляди лв. Имаше и една томбола, която направих, тръгнаха много измами с моето име и ходих в „Киберпрестъпност“. Това беше през 2023 г. До ден днешен ми се случва да се натъквам на измами. Например купиш кола, а се окаже, че я издирват. Ти няма как да знаеш. 

- След акцията с кого първо се чу?

- С майка ми. Тя ми се обади и ми каза: „Крис, бъди силен.“ Тя живее в Шумен, но си ходи и в Англия. Сега обаче си е тук при мен, в София. Аз имам много силна връзка с нея. Но наистина изживях стрес. До ден днешен имам недоброжелатели, които ми казват, че ще ме задържат, ще видиш, а аз им казвам, че никой не е застрахован. 

- Ти хвърляш пари по клиповете. Те истински ли са?

- Не, ние си имаме едни реквизитни. Идва примерно цяло семейство да купи кола, искат просто да го покажат, като шоу, да се изкефят. Танцуват и си хвърлят. Аз, за да им угодя, ги взимам от летището, настанявам ги в хотел за моя сметка, след това на всички деца, които идват в моята автокъща, давам парички да се почерпят. 

- Ти богат човек ли си?

- По душа – да. 

- По джоб питам?

- Не. Много съм далеч от богат човек, нека и жените да го чуят и да не мислят, че съм богат. 

- Към жените, добре. Кое ти е слабото място?

- Че съм много доверчив. Виж, аз имам много силна интуиция. Усещах, че много добре вървят нещата, но може нещо някъде да изгърми. Аз съм получавал и заплахи за живота си. 

- Как така? От кого? Кога?

- Получавал съм, не мога да кажа от кого, защото са анонимни. Звъни ти скрит номер, казват: „Спри с тия циркове, защото знаем къде живееш, какво правиш.“ Всичко е заради бизнеса. Не съм подавал сигнали. Дори са ми казвали адреса и кога в колко часа си разхождам кучетата. Господ ме пази. Имал съм много спънки. Много хора са искали да ми попречат на това, което правя, но съм си взел доста поуки да съм по-смирен. 

- В какво семейство си израснал, знам, че не ти е било леко детството? 

- Никак. Разведени бяха моите родители. Бях и при баща ми, и при майка ми, но сега чак го разбирам, че е било трудно. Примерно – ритаме навън, стъмва се и всички от терасите викат: „Иване, прибирай се“, „Еди-кой си, прибирай се“, а у нас тъмно и никой не ме вика. Майка работеше на две работи, баща ми и той. Голяма част от детството ми е минало да съм сам, дори съм имал Коледа и други празници да съм сам. Научиха ме сам да ходя на детска градина. Не се оплаквам, но съм минал през много неща. Никой не ми е казвал: „Седни си напиши домашните“, сам сядах и ги пишех. Това ме изгради като човек и характер. Това не е било само 1 клас, а много повече. И не съм се сърдил нито на майка ми, нито на баща ми. Имах една случка – на 8 март, научили сме стихотворение и чакаме родителите, ние сме събрани като кръжок. Става Иван, има цвете, дава го на майка си. Ставам аз с цвете, рецитирам си стихотворението и си сядам пак с цветето. Никога не съм го казвал това. После плаках. Подиграваха ми се тогава. Дори още помня стихотворението. Ще ти го кажа: „8 март е ден на мама, но какво да й даря, та за грижата голяма аз да й благодаря“. Но аз знаех, че майка го прави, за да ни изгледа. Сама жена да се грижи за нас. 

- Какво се случи с жена ти? Изчетох много материали, от които, честно да ти кажа, нищо не разбрах. Каква е истината?

- Бяхме женени, разведохме се, 2 години не си говорихме, после пак се събрахме, опитахме, но видяхме, че наистина не става, и се разделихме чисто приятелски. От около 3 месеца сме разделени. Тя е уникален човек, много добър, но аз живея на много бързи обороти. 

- Приятели ли сте си?

- Не, аз не мога да съм приятел така. Някой като каже, че сме приятели, дружки, аз не мога така. Нямаме контакт. 

- Вярно ли е, че сте се изтрили в социалните мрежи?

- Тя да, аз не. Жените по-първосигнално и емоционално действат (смее се). Аз като мъж не го правя, но щом така ще се почувства по-добре, ок. 

- Майка ти харесваше ли я?

- Да, но да се видят за 1-2 дни, като всяка свекърва (смее се). 

- Последно четох за теб и Денислава от „Игри на волята“. Гаджета ли бяхте?

- Не. Излизали сме. Казвам ти истината. Не мога да сложа име на нещо, като съм излязъл примерно 5 пъти с някого. Ние сме имали отношение да излизаме 3-4 седмици. Как може да кажем, че сме гаджета, да сложим наименование на нещо толкова сериозно като „гаджета“? Да, прегърнал съм я, целунал съм я на една снимка, но дотам. Даже четох, че е казала някъде (не съм сигурен дали наистина го е казала), че съм щял да й предлагам. Няма как, като излезеш 3-4 пъти с някого, да кажеш, че ти е любовник, гадже. Нямал съм връзка с нея. 

- Имаш ли връзка сега, имаш ли гадже?

- Не, нямам. 

- Сега ще ти счупят телефона.

- Те и без това го чупят (смее се). Аз не съм имал много жени в живота си. Ако искат – да ми вярват, аз го казвам пред теб и пред камера. Имай предвид, че съм израснал с майка ми и сестра ми и за мен жените са на много голяма почит. Никога не съм имал потребността да говоря, да разказвам. Аз съм тих, почти е невъзможно да видиш, че харесвам дори снимки на жени в социалните мрежи. Имам си мои методи да го покажа. Не съм бройкаджия. Повечето мъже имат комплекси, затова приказват. Аз трябва да се влюбя, да й видя душата, сърцето. Като малък всеки сигурно е правил секс за 1-2 пъти, но в съзнателния ми живот жените, с които съм бил, са не повече от пръстите на двете ми ръце. Жените, не връзките. Аз съм много моногамен и много сериозен в това отношение. 

- Кога дойдоха най-много жени в твоя живот - след сериала по Нова тв „София – ден и нощ“ или в друг момент?

- Още от училище съм имал голямо внимание, но аз имам по-различно виждане, защото израснах с две жени. Когато дойде „София – ден и нощ“ обаче, беше бум. Тогава бях на 26-27 г. Главоломно ми се стовари славата. Но нито можеше да ме видиш на ресторант, на дискотека. Когато съм бил най-популярен, аз съм по църкви и манастири или в гората с кучетата. Рилският манастир ми е любимото място, там ме познават всички. Ако не съм неделя там, дори ми звънят да питат дали съм добре. По този начин си търся моя душевен мир, моето смирение. Да си вярващ обаче, не е да ходиш някъде, всеки си го чувства. Винаги имам икони с мен, до спалнята ми също съм си сложил. 

- Какво е вярата за теб?

- Да имаш страх от злото. Със сигурност съм правил лоши неща, но имам съвест. Случвало ми се е да се сбия. Наскоро дори се сбих в един магазин за сандвичи в Студентски град. Един човек на опашката обиждаше дебела жена, аз му направих забележка, той посегна да ме удари, аз го „удуших“ на земята. После се молих за тоя човек да го изцели Бог от алкохола или наркотиците. 

- Какво мислиш за известни хора, които карат пияни и дрогирани? Ти познаваш доста от хванатите. 

- Познавам, да. Това е въпрос на възпитание. Аз се гордея, че за първи път опитах бира, и то безалкохолна, на 30 г. Не знам какъв е вкусът на уискито. Не знам какъв вкус имат ракия, водка, пробвал съм балони, да видя какво е. Отвратително е, не бих повторил. Една майка ме видя и ми вика: „Криси, не те ли е срам, ти си пример.“ Потънах в земята от срам, не ми хареса. Правил съм и глупави постъпки. Не мога да разбера каква е логиката да пиеш и да взимаш наркотици. Аз чета много криминалистика, ходя в различни държави по такива музеи. Като си помисля какво причиняват, се чудя как може някой да ги взима. 

- Познаваш ли Диона и Дебора?

- С Диона съм снимал сериал. Не може да считаш това, че си бил на концерт, на участие, за оправдание. Няма оправдание да се качиш пил или нашмъркан. Нека хората знаят, че това е най-голямата гадория. По-добре тренирай, купи си чанта, грижи се за животно. Осма година аз си празнувам рождения ден в приюти за кучета. Не ходя в ресторанти, заведения, предпочитам да отида при кучетата, те са ми като деца.