- София, Сашо, съвсем скоро имахте премиера на постановката „Игра за двама“, в която си партнирате. Как публиката я оцени до момента?
София: Аз се чувствах като на стадион (смее се). Пиесата започва с един запис на гласовете ни и още преди да се появим на сцената, реакциите започнаха. Това ми даде успокоение, че всъщност нещата ще тръгнат. За мен мина по-добре от очакваното. Надявах се да се хареса, да мине добре, но то надмина очакванията ми. След премиерата, като се видяхме с Иво Сиромахов, който е автор на пиесата, той ни каза - ето, видяхте ли, че всичко, което е заложено, се случи, хората реагираха. Аз въобще не очаквах, че на някои неща ще има реакции, но се изненадах приятно.
Сашо: Имахме късмет, 490 човека бяха там. Нашите роднини и приятели са доволни. Нямат драстични забележки. Сега предстои да го играем и се вълнуваме, защото това си е труден спектакъл и от нас двамата зависи как ще стане.
- Вие сте съученици. От НАТФИЗ не сте играли заедно. Какво беше чувството да се качите на една сцена?
Сашо: Със София винаги сме били в много добри отношения, защото тя е много сладък човек, много добра, много очарователна, има много хубаво чувство за хумор, с нея се общува много лесно. Не сме работили заедно от 2008 г., когато завършихме. Искам да кажа, че работата между нас двамата вървеше, сякаш винаги сме работили заедно. Безпроблемна, много лека, някак си химия има между нас на сцената, много лесно се разбираме. Просто със София да се работи е удоволствие.
София: Беше много интересно, защото аз знам, че Сашо е голям импровизатор, много енергичен и всички хубави неща, които той притежава. И за мен беше наистина предизвикателство да играем заедно. Даже аз малко бях притеснена, обаче той много хубаво ми партнираше, за което съм му много благодарна. При нас интересното е, че аз на някои моменти му казвах, че той трябва да обере малко, а той ми казваше, че на определени моменти аз трябва да засиля малко, и постигнахме страхотен баланс.
- Със сигурност двамата като се съберете на едно място, няма как да няма забавни ситуации. Коя беше случката по време на репетициите, която ще помните?
Сашо: Ние непрекъснато закъсняваме за репетиции, особено аз (смее се). Тя е по-точна, но все се случва нещо. Измисляме какви ли не щуротии, които са верни между другото. Един път ме запушила кола примерно, не мога да изляза. После нещо с детето. Тя пък била на кастинг за филм. Била на купон предишната вечер и малко повече поспала или имала репетиции на друго място и все се случва нещо, за да закъснеем (смее се). А какво няма да забравя за репетициите... Смеем се нещо на режисьора и помощник-режисьорката, които са много готини, Златомир и Ади, но има такива моменти, когато те ни обясняват някакви неща, а ние си ги знаем тези работи, обаче ги слушаме все пак и си се кикотим с нея на заден план.
София: Много беше интересно, готино и смешно. Бяхме в читалище „Братя Миладинови“ в Княжево и там се срещнахме с различни персонажи, които са от читалището. Срещнахме Радо Шоу, когото аз помня с песента „Дими, Дими“. Той се появи в читалището и се оказа, че води курсове по пеене. Носеше ни сладки, баници, беше много мило. Имаше също един много готин образ Калитко, който пише страхотна поезия, а той всъщност е такъв човек, който отговаря за читалището. Спираше ни много често, за да ни изрецитира някои от своите поезии. Така че срещата ми с тези хора много обогатяваше присъствието ми в това читалище.
- И двамата сте ученици на Стефан Данаилов. Кой беше най-важният урок, който ще запомните от него и никога няма да забравите?
Сашо: Един от най-важните уроци беше този, когато той ни казваше на всички нас – Вижте, деца, най-важно в нашата професия е да сме адекватни спрямо себе си, тоест да знаем във всеки един момент кои сме ние, защо сме там и какво правим. Защото, казваше, ако имате прекалено самочувствие или си въобразявате, фантазирате си някакви неща, които не са реалистични спрямо вас, вие никога няма да бъдете автентични и харесвани от публиката. Затова той казваше – Бъдете адекватни в ситуацията, в която се намирате, винаги бъдете нащрек, не се надценявайте, но не се и подценявайте. Бъдете точно, където трябва.
София: Урокът, който ще помня от него, е да не се вземам насериозно, да се забавлявам и да бъда естествена на сцената. Но най-вече да не се вземам насериозно. Това наистина е урокът, който ми е останал от него. Това, че ти си нормален човек, който може би има талант.
- Сашо, в момента сте в САЩ, на турне заедно с Аня Пенчева, Кирчо Ефремов, Ненчо Илчев. Играли сте много и зад граница. Със сигурност публиката е друга. Липсва ли им България, липсват ли им нашите актьори, нашите постановки?
Сашо: Да, на голямо двуседмично турне сме. Аз съм ходил и преди в Америка и много ми харесва. Ще посетим много интересни градове – Ню Йорк, Лас Вегас, Чикаго, Бостън, Атланта, Нейпълс и Маями. Относно публиката, разбира се, че им липсват. Те всички са свързани с България. Тук им е коренът. И когато отидем да гостуваме в чужбина, колкото по-далеч са, разбира се, толкова е по-голяма жаждата, хората си обичат родното и искат да си го гледат. Те си ядат нашите храни, пият си нашите напитки, гледат си нашите предавания, съответно гледат и нашата култура – музика, филми, четения. Винаги след спектакъл или след прожекция на филм идват при нас, подаряват ни разни неща, снимат се с нас.
- София, вие били ли сте в Америка?
София: Била съм като по-малка с родителите си, но като си малък, е по-различно, защото не можеш да оцениш държавата така, както бих я оценила сега. Много ми се ходи. И аз като Сашо искам по професионален път да замина за там. Да играя пред българите в Америка. За мен ще е много интересно, приятно, весело. Ще бъде приключение. Така че много ми се ходи – да.
- В кои други представления освен в „Игра за двама“ могат да ви видят феновете ви?
Сашо: „Горката Франция“, представление, което ние играем вече 11 години при голям успех. „Аз, досадникът“ с Мариян Бачев, страхотна френска комедия. „Тя, той и още двама-трима“, друг спектакъл, с който също пътуваме в Америка. И „Без задръжки“ е спектакълът в Сатиричния театър, много приятен спектакъл, криминална комедия. И в моя театър „Зад канала“ „Криворазбраната цивилизация“ на Теди Москов. Много иронична, саркастична комедия, която продължава вече да се играе десетина години.
София: В „Лъжи ме, обичам те“ в театър „Сълза и смях“, в „Убийство без убийство“ и „Ясна поляна“ в Театър 199, в моноспектакъла ми „Бонбон“, както и в постановките на Народния театър.
- София, какво ново около вас в професионален план?
София: Сериалът, в който взимам участие, „Мен не ме мислете“. Не ми е много голяма ролята, но от време на време се появявам (смее се).Вълнувам се, защото обичам да снимам.
- Сашо, преди десетина дни излезе новият български филм „Завръщане 2“, където имате главна роля. Харесвате ли героя си Ачо?
Сашо: Моят герой се казва Ачо. Аз играя всъщност актьор, лош актьор. Той не е особено интелигентен, не разбира точно какво се случва. И това да играеш по-глупав човек и по-неадекватен е предизвикателство. Всички играят реалистично, а аз играя нереалистично, за да може да има този идеален конфликт във филма. Забавлявахме се доста.
- Много интересно пеене направихте.
Сашо: Имаше малко и пеене там, да (смее се). В една сцена аз пея много фалшиво и героят на Орлин Павлов се наложи да ме подпре отзад и дето се вика, той пееше, аз си отварях устата (смее се). Голяма забава пада наистина по тези снимки, с тези колеги. Те са разкошни всички. Много са приятни и като хора, и като професионалисти. Много леко се работи с тях. И винаги има ситуации. Ние снимахме в Пловдив, Бургас, по морето. И цялото това движение въобще си беше приключение.
- За кой път работите под режисурата на Ники Илиев?
Сашо: Играх една малка роля на ром в „Нокаут“. Аз трябваше там да играя главната роля, но тогава бях много ангажиран и не успях. И фитнес трябваше да започна, да имам тяло и нямаше как (смее се). И ми каза – „Все пак да присъстваш във филма ще напиша една малка роля за теб“. И това беше една малка епизодична роля на ром, много забавна. След това в „Завръщане“ 1 и 2. Значи общо в три филма на Ники съм участвал.
- На премиерата на постановката видяхме вашата дъщеричка. Наследила ли е таланта на тате и баба?
Сашо: Артистична е, будна е. Обича да танцува, да рисува. Каквото господ е рекъл, ще стане, но е много добро дете. Тя ме е гледала и друг път в театър и сега беше доволна. Каза ,че се е посмяла.
- Кое е най-важното нещо, на което искаш да я научите?
Сашо: Това, което и мен са ме учили моите родители. За мен е най-важно едно дете и един човек да бъде свободомислещ веднъж, втори път да се съобразява единствено и само със себе си, а не с останалия свят, разбира се, когато не се налага нещо да помогнеш. Това е – свобода на мисълта, свобода на израза, да знае, че животът може да бъде хубав въпреки цялата мизерия.
- София, вие как съчетавате работата с личен живот? Имате ли човек до себе си?
София: Много е трудно, особено в такъв напрегнат трудов процес, какъвто е зимният сезон, е малко трудно да съчетаеш. Ето още един много интересен съвет от Стефан Данаилов, който аз тогава не разбрах, но впоследствие с годините го осъзнах. Той беше извикал мен и още двама да даваме интервю в едно радио. И той ни задаваше въпроси, ние му отговаряхме, беше много интересно. Имаше и слушатели, които се включват, и ме питаха дали си имам гадже. И аз в ефир се изцепих: „Не, нямам гадже, аз скъсах с гаджето“. След интервюто Мастера ми каза: „Браво бе, каза на цяла България, така не се прави. Когато даваш интервю, няма да говориш за личния си живот“. Така че не говоря вече за личния си живот (смее се).
- Щастливи ли се чувствате в момента в личен и професионален план?
Сашо: Да, от една гледна точка, съм щастлив, защото всичко изглежда наред – имам работа, практикувам професията и в телевизията, и в театъра. В личен план съм добре – имам приятели, имам спокойствие. Имам жена до себе си, имам дъщеря си, майка си, майката на дъщеря си. И в този ред на мисли всичко изглежда да е добре. От друга гледна точка, ако човек не е щастлив с това, което има, никога няма да бъде щастлив. Просто понякога ми идва малко повече тази динамика на работа и се изморявам, и се вкисвам. Иначе съм добре.
София: Да, щастлива съм, благодарна съм много на това, което ми се случи и в личния живот, и това със стъпването със Сашо Кадиев на сцената. Удовлетворена се чувствам.
Това е той:
*Роден на 30 август 1983 г.
* Завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов” в класа на проф. Стефан Данаилов
*От 2012-а е телевизионен водещ
*През 2014 г. печели наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за поддържаща мъжка роля за ролята на Клеант в „Скъперникът“
*Има една дъщеря
Това е тя:
*Родена е на 14 юни
*Завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов” в класа на проф. Стефан Данаилов
*В трупата на Народен театър „Иван Вазов” е от 2011 г.
*През 2018-а грабва наградата „Икар” за поддържаща женска роля
Елизабет Методиева
