Т ази година жертвите на сградата убиец на ул. „Алабин” Деница Ченишева щеше да навърши 39 години, а приятелката й Петрина Христова – 37 г. Жени в разцвета на силите си. Щяха, но не са. На 19 септември 2006 г. в следобедните часове сградата на столичната улица рухва и затрупва автомобила „Пежо”, в който се намират двете млади жени, убивайки ги на място. Така едната остава завинаги на 26 г, а другата- на 24 г., а едно невръстно дете никога вече няма да прегърне майка си.
13 години след трагедията, десетилетие опропастено разследване и вече 3-та година съдебен процес, виновни няма. В края на миналата година Софийският градски съд, който е на пряко подчинение на съдията на олигархията и шеф на ВКС Лозан Панов, очаквано оправда касичката на кукловода на задкулисието Иван Костов - Георги Кирчев. Именно негова е фирмата „Хрисома”, която стопанисваше зданието - паметник на културата в сърцето на София.
Предизвестено
Магистратите оправдаха и аверите на Кирчев - Петър Петров, натоварен да контролира ремонта на сградата, Николай Симеонов и строителят Манчо Иванов, който е в неизвестност. Очаква се скоро и втората инстанция - Софийският апелативен съд, да оповести своето решение, но магистратите още тупат топката. Близките на жертвите на това убийствено безхаберие вече не чакат справедливост, изгубили са надежда. Обществото също. Решението на САС изглежда предизвестено. И как да бъде иначе. Още след оправдателните присъди на СГС миналата година стана ясно, че държавата е на мафията, че ако Командира ти е приятел, можеш с немарливостта и надменността си да отнемеш дори човешки живот и да ти се размине. Доказа, че щом щерката на Драгалевския лаборант Мина и жената на шефа на съдиите в България Бети Панова си пият кафето заедно, справедливостта кучета я яли. Оправдателните присъди доказаха, че пред закона не всички са равни. Има и по-равни. Доказаха, че Темида за едни е сляпа, а за други - не съвсем.
Фактите
Още по време на досъдебното производство строително-техническа експертиза доказва, че ремонтът на сградата убиец е незаконен и в разрез с всякакви нормативни документи. Документът е подписан от трима висококвалифицирани инженери. Те са категорични в заключението си, че Кирчев е започнал ремонт без разрешение за строеж и без одобрението на Националния институт за паметници на културата. Според друга – шесторна, експертиза, отново изготвена от видни архитекти и инженери, пък става ясно, че използването на „инструменти с ударно и вибрационно действие за премахване на мазилките е довело до появата на пукнатини и разхлабване на връзките между фасадната стена и укрепващите я преградни стени”. Според вещите лица използването на такива инструменти има пряка връзка с рухването на сградата. Така излиза, че с всеки удар с чук по стените на зданието всъщност се е забивал по един пирон в ковчезите на Петрина и Деница. Други експерти в съдебната фаза обаче оспориха заключенията на колегите си и обявиха, че сградата е била в предаварийно състояние и ако не била на 100 години, нямало да падне.
Минирано
Разследването на причините за срутването на сградата е било минирано още в първите часове след рухването. В първоначалната техническа експертиза, подписана от петима доценти от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и експерт при Националния институт за паметници на културата, се казва: „установи се категорично, че отстраняването на остатъците от авариралата сграда е било прибързано и е довело до заличаване на конкретни доказателства за начина на нейното разрушаване”. Според експертите е било възможно останките от сградата да се съхранят, за да бъдат огледани от специалисти. Те твърдят, че от особено значение за изясняването на причините за срутването е да се разбере дали стоманените подови греди са рязани механично или с оксижен преди срива. Това обаче е невъзможно, тъй като при разчистването на отломките не е присъствал експерт, който да установи това. В двора на Националната следствена служба били струпани останки, по които личи, че са били рязани. Не може да се докаже обаче дали преди срутването или след това, при разчистването на отломките.
Свидетели
Освен със заличаването на доказателства, финалът на делото е предрешен и от противоречивите показания на свидетелите. Част от работниците първоначално твърдят, че лично Кирчев им е наредил да режат носещи греди и колони. Пред съда обаче един по един те се отмятат от показанията си. Това прави и основният свидетел Николай Александров. В разпита му пред съдия преди 10 години строителният работник е казал, че 2 часа преди сградата да се срути, той и негов колега, въоръжени с къртачи, избутали 5 бетонни колони по заръка на собственика на сградата Кирчев. По време на съдебния процес обаче Александров най- безочливо се отрича от показанията си, дадени пред съдия. Така пред магистратите застава негов познат - Станчо Петров, който споделя какво е говорил Александров пред него. „Казвал ми е, че някой е искал да се срути сградата. Възлагали на негови колеги да подкопават основите. Николай ми каза, че Иван Костов имал интереси към имота. Каза, че знае имена и хора, но не смее да говори. От поведението му личеше, че се страхува”, казва Петров пред съда. Той потвърждава и казаното в досъдебното производство - че според него носещите релси са били рязани само донякъде, за да не падне сградата веднага. Свидетелят допуска пред съда, че най-вероятно ремонтът е бил само маскировка, за да бъде съборена сградата.
