Л юбимата на мнозина българи в близкото минало анимационна поредица „Ну, погоди” се завръща на екран.
Руската кинокомпания „Съюзмултфилм” пуска нови съвременни серии, разказващи за приключенията на добре познатите ни герои – Вълка и Заека. Тази година емблематичните за не едно поколение анимационни герои отбелязват 50-годишен юбилей от появата си на малкия екран. И завръщането им е посветено на кръглата годишнина.
Рейтинг
„Премиерата на първата серия от новата поредица е насрочена за началото на лятото на 2020 г., като се планира излъчването на още 26 епизода”, обявиха от „Съюзмултфилм”. За първи път „Ну, погоди!” се появява на екран на 6 май 1969 г. В основата на сюжета е залегнало непрестанното преследване, при което Вълкът все не успява да хване Заека. Поредицата е включена в златната колекция на „Съюзмултфилм” наред с герои като Крокодила Гена и Чебурашка, Мечо Пух и Прасчо, Карлсон и Маугли. При последното си проучване на филмовите предпочитания на руснаците социолозите от агенцията ВЦИОМ констатираха, че „Ну, погоди!” заема първо място в рейтинга на любимите анимационни поредици.
Път
През пролетта на 2016 г. легендарният анимационен филм „Ну, погоди” осиротя – тогава на 86-годишна възраст почина един от режисьорите на лентата Юрий Бутирин. „Ну, Заяц, ну, погоди!” – няма човек на средна възраст у нас, който да не знае още от ранно детство популярната фраза от сериала. Преди да види бял свят, филмът е преминал дълъг и трънлив път. Но с каквито и трудности да се е сблъсквала лентата, каквито и забрани да били налагани върху излъчването й и колкото и много критики да се сипали върху авторите, образът на веселия Вълк с неизменните си клош панталони и папироса в уста завинаги ще остане в сърцата на милиони зрители. Първоначално „Ну, погоди!” бил държавна поръчка – с него съветските чиновници решили да дадат адекватен отговор на популярния рисуван сериал на компанията „Дисни” „Том и Джери”. За целта държавната хазна отделила солидна за онези времена сума на творческия колектив. Киностудиото „Съюзмултфилм” поканило тогава младите, но вече популярни хумористи Курляндский, Хайт, Камов и Успенски и ги помолило да направят „нещо смешно”. Автори на сюжета станали Курляндский и Хайт. Те решили, че това ще е филм преследване. Дълго избирали кой кого ще преследва, преминавайки през идеите за лисица и петел, лисица и заек, като накрая стигнали до идеалната комбинация – вълк и заек. Творческият колектив обаче решил Вълкът да не е злобен персонаж, а по-скоро глуповат и несръчен.
История
Историята на „Ну, погоди!” започва дълго преди на екран да се появи известната на всички версия на сериала. През 1969 г. режисьорът Генадий Соколски заснел първата серия, но образите на главните герои попаднали под ударите на цензурата. Било препоръчано коренно да се промени и да се облагороди имиджът на персонажите. Соколски обаче отказал да пипа Вълка и Заека и напуснал проекта. По-късно се изменили графиката, хуморът, възрастта и външният облик на героите, но главната идея останала неизменна. След Соколски много режисьори се отказвали от този според тях „просташки” проект, но Вячеслав Котеночкин решил, че в него „има хляб”. Той много искал Владимир Висоцки да озвучава Вълка, а популярният бард с ентусиазъм прегърнал идеята. Тогава обаче артистът бил под забрана и цензурата лишила главния герой от знаменития глас на Висоцки. За ролята утвърдили не по-малко известният и талантлив Анатолий Папанов. Въпреки забраната Висоцки все пак „присъства” в лентата – в първата серия Вълкът си свири с уста мелодията на песента на барда „Вертикал”, докато се катери по въжето към Заека. За дублаж на ролята на Заека веднага била утвърдена Клара Румянова. Започвайки от 1969 г., всяка година на екран излиза по една серия от анимационния филм. Лентата справедливо си заслужила етикета „народна”. Котеночкин няколко пъти искал да се прости с „Ну, погоди!”, но винаги склонявал пред многобройните молби на зрителите.
Водка
Първите серии на филма представляват огледало на съветското ежедневие, характерно за 70-те години на миналия век. Ежедневието, което не е документирано в официалните източници, но трайно се е съхранило в паметта на страната. Вместо анимационен филм за Добрия и Лошия, Котеночкин прави адаптирана лента епоха, която се отличава със своята ироничност и непокорност, категорични са критиците. Мнозина асоциират Вълка с образа на обикновения съветски мужик, на когото са присъщи всички човешки пороци. Един от членовете на творческия колектив навремето разказал, че докато стоял на опашка за водка, чул как мъжът пред него казал на другаря си по чашка: „Вълкът – това сме ние, работническата класа, а Заекът – е представител на интелигенцията”. Колкото и да се опитваме да го хванем, все се измъква…”.
Съдба
Показателно е, че всички събития в сериала се развиват на фона на съветския бит – езоповските животни от „Ну, погоди!” ходят на цирк, в лунапарк, посещават музеи и естрадни концерти, возят се на лодка, спортуват… Архитектурата във филма също повтаря съветската – в очи веднага се набиват пететажните блокове, строени по времето на бившия съветски лидер Никита Хрушчов. Всички тези нюанси превръщат сериала в близък, понятен и любим за жителите на цялата страна. Когато един от сценаристите - Феликс Камов, заминава да живее в Израел, сериалът е спрян. По онова време Папанов получава награда в Кремъл и тогавашният председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Николай Подгорний пита актьора за съдбата на „Ну, погоди!”. „Там в киноцентъра ви има някакъв конфликт! Някой е заминал в чужбина!?”, възкликнал партийният деец. „Но някой все пак остана!”, отвърнал Папанов. Тогава председателят на Президиума признал, че той и семейството му са почитатели на анимационния сериал. Скоро след този разговор филмът се върнал на екран.
Мелодия
През годините в лентата са използвани редица популярни мелодии от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век - в „Ну, погоди!” звучат музикални произведения на Алла Пугачова, Римски-Корсаков, Digital Emotion, Бил Хейли, Джеймс Ласт, „Земляни”, Едита Пиеха, Муслим Магомаев и др. Музиката в началото на всяка серия е унгарската мелодия Vízisí (Водни ски). Автор на композицията е Тамаш Деак, а изпълнител – унгарският вокален ансамбъл „Хармония”. През 1980 и 1981 г. творческото обединение „Екран” заснема три телевизионни издания на „Ну, погоди!”, като за режисьор е привлечен Юрий Бутирин. След смъртта на Папанов през 1987 г. възниква въпросът да се спре ли сериалът или не. Звукооператорът обаче решава да използва направените приживе записи на актьора и така историята на „Ну, погоди!” продължава и след смъртта на Папанов. Последните епизоди от легендарния сериал излизат през 2005 г. И ето - 50 години след раждането си героите на Вълка и Заека отново се завръщат на екран с нови весели истории. Завръщат се, за да покорят съзнанието на съвременните малчугани и да накарат по-възрастното поколение да се пренесе в детството си. И така, благодарение на тази приемственост, днешните деца, подобно на своите баби и дядовци, майки и бащи, винаги ще помнят легендарната фраза: „Ну, Заяц, ну, погоди!”....
Едва не забраниха филма за децата
„Ну, погоди!” едва не попадна под ударите на приетия през 2012 г. закон за защита на децата от вредна информация. Целта на документа е да пази подрастващите от филми, статии, кадри, причиняващи вреда на здравето и развитието им. Под прицела на цензурата тогава попадна Вълкът, който през цялото време държи цигара в устата си, и бе предложено лентата да се излъчва с уточнението, че е предназначена само за лица над 18 г. Впоследствие обаче контролните органи решиха да пощадят „Ну, погоди!” заради културната му ценност.
Анимираните животни в електронна игра
Не по-малка популярност от филма преди години пожъна и съветската електронна игра „Ну, погоди!”, известна още като „Електроника - ИМ-02”. Именно тя стана своеобразен отговор на Русия на процъфтяващата тогава на Запад индустрия на електронните игри. Твърди се дори, че съветските производители са заимствали идеи от японската компания „Нинтендо”. Историята на играта започва през 1984 г., като за кратко време се превръща в любима за всички деца и юноши. В нея Вълкът трябва да хване с кошница колкото се може повече яйца, които Заекът пуска от четири улея.
