И зложба с 30 шаржа под наслов „Усмихни се!” подреди в Стара Загора авторът на 9 книги със световни пътеписи арх. Петър Бакърджиев.
ХРИСТО ХРИСТОВ
Навършилият наскоро 73 години урбанист признава, че по първоначалните му планове точно в този сезон е трябвало да бъде с верния си приятел д-р Борис Милев някъде около екватора, току по средата на замисленото от много време пълно околосветско пътуване с кораб, самолет, автобус и пеша. Уви, световната пандемия от COVID–19 объркала тотално намеренията им и изведнъж се оказал със „спусната котва” в родната си Стара Загора.
Алтернатива
За да не стои „с празни ръце”, арх. Бакърджиев залегнал над текст за нова, десета книга, в която възнамерявал да „презареди” впечатленията от предходни пътувания в екзотични страни и местенца, но някак неусетно решил да покаже поне част от шаржовата си колекция. Признава, че тя е далеч непълна, защото от рисуваните още в ученически години не е останало нищо. Не е броил нарисуваните образи, със сигурност само в трите, измислени от синовете му игри на карти са запечатани поне 300 физиономии на любими герои от книги и филми.
Колекция
Подбрал е само 30 , като най-старият е от средата на 70-те години на миналия ХХ век, а най-новият е с физиономията на „ковид-повелителя”, хирурга генерал Венцеслав Мутафчийски, като е добавил стихче от любима песен на Булат Окуджава. Редом с него е филмовата легенда и близък приятел Васил Михайлов, а на съседната стена е закачил проекта си за грамофонна плоча на испанска рок банда. В изложбата е включил и двама от бившите кметове на Града на липите: професорите Цанко Яблански и Светлин Танчев.
Посвещение
Арх. Петър Бакърджиев посвещава изложбата си на всички мечтатели от неговото поколение, но и на младите с една надежда, че въпреки задължителните предпазни маски и PCR тестове за коронавируса ще успеят да видят с очите си недовидяното от него. Иначе за малки и големи читатели са книгите му „20 000 левги без вода”, „Рикша под дъжда”, „Върху змийската кожа на пътя лежа”, „Хуракан”, „Д-р Ливингстън, предполагам”, автобиографичните „Хардал” и „Риза на цветя”,„На края на света, в края на времето” , в които архитектът е разказал по неподражаем начин за пътешествията си по широкия свят, като ги е илюстрирал собственоръчно. Пресмята, че му остават само още два континента, на които „ако е дал, Господ!” се кани да стъпи, докато „още ме държат краката”.
Граница
Съжалява само, че малко късничко му се удало да прескочи границата. Случило се чак през 1981-ва, а първата задгранична дестинация се оказал румънският курорт Констанца. Затова пък след години стигнал чак до „края на света”–градчето Ушуая, а докато плавали по Амазонка, успял да скицира капитана на корабчето, който някога студентствал в… България. В кашони из тавана и мазето на дома си старозагорецът е „архивирал” колекция от около 350 жаби, която събирал „по света и у нас” с помощта на приятели.
Страст
Прибрал жабите, за да „отвори” място за предпоследната си страст: рисувани детски книжки, излезли на пазара преди и около 1950 година, която го обладала, след като попаднал на книжицата „Корабът на призраците” от Вилхелм Хауф, отпечатана през далечната 1932-ра под №32 на библиотека „Детска радост”. Книжката си е направо уникат с илюстрацията на размахващия коса скелет и мрачно усмихнатия череп, коментира притежателят й, след което вади лъскаво издание с рисунки на Уолт Дисни под наслов „Мармаран. Котаракът с чизми”. То пък е от 1946-а и е с автор преразказвач Пелин Велков. „Винаги съм изпитвал преклонение пред пъстрия и вълнуващ свят на детството. Ежедневните мънички открития, загадъчният свят зад оградата, магиите на бенгалския огън и разноцветните ракети, шеметните въртележки на панаирите. Всичко това става между кориците на пъстра книжка с изумителни картинки и едри все по-познати букви. Как няма да протегнеш ръка назад, как би се отказал от изумителното пътешествие във времето?”, коментира арх. Бакърджиев, докато подрежда едно след друго близо 150-те заглавия от пъзела на детството.
Подредба
Всяка от находките е вече каталогизирана и подредена, за всяка има поне страничка „обяснителна записка за произход”. И докато нахвърля на едро хобитата си, пуска парче на „Бийтълс”, едно от многото, които пази във фонотеката си, за да се заяжда от време на време с музиканти, които смятат, че времето започва от… тях. Това, със заяждането, си е просто шега, усмихва се енциклопедистът и се зарича да намери време, за да открие и презапише два филма:„Черната овца” с Виторио Гасман и „Песента на света” с Катрин Деньов, за които е готов да се раздели с поне десетина от над 1000 диска от личната си филмотека.
