Бащата на една от футболните легенди на ЦСКА, Александър Томаш, вече повече от половин век живее във Велико Търново без българско гражданство.
Томаш Томовски има изключително бурен и драматичен живот, в който хипи движението по някакъв странен и необичаен начин се преплита с Тодор Живков и дъщеря му Людмила.
Всъщност цялата история на семейството на Томаш е достойна за сюжет на сапунен сериал, изпълнен с много драматични моменти, обрати и перипетии. Баща му Алеко Томопулос е грък, който в средата на миналия век, напуска родината си и с влак отива в Полша, където се установява да живее. Там на една танцова забава се запознава с местната девойка Марианна. Двамата се харесват, влюбват се и без много да умуват, решават да създадат семейство. Раждат им се и двама сина: Томаш и брат му Андрей. През 1961 г. младото семейство решава да се върне в Гърция заради носталгията на Алеко по родината. На път за Елада обаче, четиричленната фамилия спира във Велико Търново за малко. И както се казва: временните неща често стават за цял живот - и младото семейство остава да живее в старата българска столица.
Къща
Градските власти ги настаняват в малка къща в тогавашните покрайнини на града. Само след година обаче, майката на Томаш се връща с него обратно в Полша, където младежът живее докато навършва 14 години. Тогава се връща отново във Велико Търново. Завършва средното си образование в селскостопанския техникум в Севлиево. Когато след това трябва да влезе в родната казарма обаче, Томаш изведнъж решава, че не иска да си губи времето в набиване на крак по плаца и лъскане на автомата. Възползвайки се от своето полско гражданство, минава границата и отново се прибира в родината си. Оказва се обаче, че и там нещата не са никак розови и че според полските закони той трябва и там да отбива военна служба. Затова Томаш отново стяга куфарите в посока Балканите и се връща в България.
Работа
Във Велико Търново младият чужденец започва работа първо в тогавашната фабрика за топки. Не след дълго обаче вижда, че търсят сервитор в „Балкантурист” и след като изкарва половингодишни курсове в Пловдив, започва работа с таблата в елитните и най-престижни по онова време търновски заведения: баровете на Интерхотела, хотелите „Етър” и „Янтра” и на мотел „Света гора”. Чевръстият учтив и любезен сервитьор се харесва на управата на „Балкантурист”, която го изпраща на обмяна на опит в елитни хотели в Източна Германия. От работата и натрупания стаж там днес мъжът е успял да си докара малка германска пенсия, която хич не му е излишна.
Във Велико Търново Томаш се жени за българката Антоанета. По една ирония на съдбата той среща любимата си, подобно на своя баща, на танцова забава в Дебелец.
Деца
Двамата имат две деца: дъщерята Ева и синът Александър, който е футболист в ЦСКА и още куп наши и чужди отбори, а сега е треньор на „Верея”-Стара Загора.
Самият Томаш споделя, че покрай сервитьорството си в тогавашните елитни търновски барове и ресторанти, е имал възможността да се срещне очи в и с доста известни за тогава личности. Безспорно най-запомнящата се за него е срещата му с Тодор Живков. Това се случва през 1981 г. на откриването на Интерхотела на брега на река Янтра. Малко преди тази среща полякът става член на БКП. Признава, че го е направил, за да не загуби доходната си работа, тъй като по онова време, за да успее един сервитьор да се добере до петзвезден хотел, трябвало да има или яки връзки, или да е партиец. И тъй като Томаш нямал връзки, му оставал само вторият избор. След Интера той е изпратен в самата резиденция на бай Тошо в Арбанаси.
Среща
Там се среща за втори път с Тодор Живков и дъщеря му Людмила. Сервира също и на Александър Лилов, тогавашния вътрешен министър Димитър Стоянов, а също на гръцкия министър председател Константинос Караманлис при посещението му в България през 1983 г. Впечатленията на Томаш от бай Тошо са изключително добри. Той споделя, че надути били хорта от охраната му, но самият Първи бил народен човек, много земен и обикновен. Преди да го допуснат да доближи до Тато обаче, се наложило сервитьорът Томаш да мине през няколко пълни проверки, извършени от служителите на УБО. Всъщност задачата му била само да дотика количката с храната до масата на Живков, а сервирането извършвал друг сервитьор, който най-вероятно е бил от самото УБО. След пенсионирането си, днес бившия сервитьор получава 458 лв. българска пенсия. И тъй като не е в кръвта му стоенето по пейките и бездействието, той продължава да работи в местното ВиК.
Има статут на постоянно пребиваващ
Вече повече от 50 години Томаш Томовски не притежава български паспорт, а без никакви проблеми продължава да си живее с полския документ за самоличност и със статута на постоянно пребиваващ в страната ни чужденец. Не чувства и липса от това, че няма българска лична карта. Заради липсата й той не може да гласува, а признава, че понякога му се иска да направи и той своя избор за държавата, в която живее вече над половин век. За сметка на това обаче, при пътуване в чужбина, полският документ за самоличност му дава доста повече привилеги. А и не крие, че и хората от другите страни гледат с по-друго око, когато прочетат на паспорта, че е поляк от Централна Европа, а не „тъмен субект” от Балканите.
Няколко пъти е преплувал Дунава
Една от тайните за винаги доброто самочувствие и младежкия външен вид и дух на поляка е непрекъснатото движение и спорта. Той е заклет плувец и няколко пъти е преплувал река Дунав и Галата. А днес 66-годишният мъж продължава да се придвижва основно с велосипед из града на по-дълги разстояния. На кратки продължава да върви пеш за добра форма и тонус. От десетина години той вече е и дядо, след като синът му Сашо и снахата Деси го дариха с две прекрасни внучета: Борко и Адриана.
